И пръстът божи работи за ГЕРБ

Скандалите у нас, особено през последните три години, се превърнаха в нещо като хляба насъщен - ден не минава, без да гръмне някоя тъмна афера - я със заменки кон за кокошка, я с милиард евро, поверен за коландрене на калинка без образование,  я с тон вмирисано месо за консумация от населението, я с учебни пособия, от които ви намига Азис... Телевизия и вестници не смогват да картотекират понеделнишките скандали и вече се давят във вторнишките. А народонаселението сякаш е масово заразено от някаква неописана в учебниците епидемия от склероза или алцхаймер, та забравя золумите и мискинлиците на минутата, камо ли да търси отговорност от авторите им.
Не всичко се обяснява обаче със забраванковщината ни. Играе роля и един необясним със законите на логиката късмет, който съпътства Бойко и &. Гръмне ли тежък гаф и... хоп, на помощ се притичват някакви сякаш свръхестествени сили, които отвличат вниманието и помагат за тази загуба на памет. Божа работа, не случайно премиерът ни свойски нарича Господ "шефа". Примери колкото щеш, но да се ограничим с двата най-характерни от последните месеци.
На 18 юли излезе

разгромният мониторингов доклад

на еврокомисията за България и румънските ни комшии. Същия ден - 18 юли, в Сарафово беше извършен атентатът срещу израелските туристи. При такава трагедия, за която гръмна светът, мониторинговият доклад автоматично мина към "дело" и управляващите блажено си отдъхнаха. Кой ще ти срича там някакви оценки за провал по всички линии, когато кабинетът се юрна вкупом на местопроизшествието да установява автентичността на шофьорската книжка на атентатора. Пръст божи!
Вторият, още по-пресен пример за неведомите пътища на божията промисъл. На 5 септември телевизиите информираха за откриването на обновената сграда на Сатиричния театър в присъствието, естествено, на премиера. Този път, странно, мина се без ножица и лента, но пропускът беше щедро компенсиран от откровенията на министъра на културата. "Много благодаря на премиера, който е мой работодател. Позволете да му се подмажа", подмаза се Веждито. И развивайки темата за подмазването, изтърси една, дето не е за пред хора. Всъщност нямал поводи да му се подмазва, "въпреки че някои хора си уредиха живота, докато му се подмазваха" (цитат, от който той после се отметна с дежурното, че бил изваден от контекста). Не че не е вярно това за уреждането на живота чрез подмазване на премиера - примери бол, но по-скоро неофициално шушукани. Ала когато публично се съобщава не от махленска клюкарка, а от министър, дори да допуснем, че е бил подпийнал (in vino veritas), това в някои страни може да предизвика и прокурорско разследване - кой се е облажил, как, с колко... Но дотук, благодарение пак на божия пръст: по календар след деня на гафа 5 септември идват 6, 7, 8, 9 - празнични дни, в които хората затварят буркани туршия или пекат ракия, телевизията отразява възстановките на Съединението с Чардафон Велики, вестниците също, ако, разбира се, излизат, а не са запразнили и те. Е, на 11-и да се връщаш и да чоплиш скандал с четиридневна давност - това е явление немислимо за България.
Впрочем намират се понякога дребнави, заядливи люде, които чоплят

скандали с многомесечна давност

Като например Минчо Спасов от НДСВ, ексшеф на парламентарната комисия за национална сигурност. На 17 юли 2012 г. Спасов изпраща сигнал до главния прокурор Борис Велчев за извършено умишлено престъпление от общ характер от Бойко Борисов и бившия президент Първанов. Сигналът е във връзка с ходатайството на Борисов пред шефа на митниците да се спре проверка в бирената фабрика на Мишо Бирата, защото му бил обещал да не го закачат. Защо Минчо Спасов се връща към тази история с флашките, изнесена преди повече от година от в. "Галерия" и потулена навреме със смешното обяснение, че записът с компрометиращите слова на премиера не е направен по установения ред със СРС. Да, но преди дни на 17 юли 2012 г. самият Борисов се е изпуснал и е признал, че наистина си е позволил неправомерна защита на нарушител на акцизното законодателство и че "не е трябвало да го правя, не е правилно, но поех ангажимент към Георги Първанов". И дори пояснява, че записът е автентичен, но от него са отпаднали някои нецензурни приказки по адрес на Първанов.
Месец и половина след подаването на сигнала

ни вест, ни кост

нито от БОРКОР, нито от главната прокуратура, споделя Спасов в телевизионно интервю. А какво е очаквал този толкова дребнав мъж? Специализираните служби и правосъдните органи да се разтичат и да работят по сигнала му? В каква страна мисли, че живее този човек! Необяснима наивност! И след като врелият и кипелият в българското политическо гърне Минчо Спасов проявява такава наивност, трябва ли да се чудим на самозаблудите на разни брюкселски чиновници, които се опитват да ни стреснат, че щели много внимателно да следят избора на нов Висш съдебен съвет и на нов главен прокурор на България. Ако стъпваха по-здраво на земята, тези брюкселски наивници щяха да забележат, че през последните две десетилетия България е имала за главен прокурор:
- македонския харамия Иван Татарчев
- изживяващия се и като "Плод и зеленчук" (поне така се легитимира пред журналисти) бивш боксьор Никола Филчев
- а покрай Борис Велчев щe им стане ясно, че България може и без главен прокурор.