Да не забравяме меда и ракията

Доколкото съм информиран, вече горнооряховският суджук, лютеницата и още няколко други продукти са признати за автентично българско производство. Но те са само малка част от изключително богатата гама на създаденото през вековете в пределите на българските земи. Наскоро археолозите откриха съд от ХI-ХII в., на който е написано, че с него се пие ракия. За първооткриватели на тази напитка претендират и други балкански страни, но в никоя от тях не е намерено такова доказателство. Значи, ако този безспорен факт се приеме, правото на производство на ракия остава единствено за българите. Тогава сърбите ще трябва да изписват на етикетите само сливовац и гроздовац, македонците - сливенска и гроздовска, румънците - цуйка. А иначе разновидност на ракия се произвежда в целия свят.
Има обаче уникални продукти, голяма част от които и досега се произвеждат само в България, повечето по непромишлен начин. Единствено у нас  се добиват повече от 30 вида мед. Български пчелари са успели да селекционират пчели, които ползат нектар от само един вид билка, например риган или маточина. На един такъв пчелен продукт попаднах през 1998 г. в местността Узана в Стара планина (над Габрово), където е географският център на България. Там стопанинът ми даваше да опитвам по една лъжичка мед от различен вид и освен сладост всеки от тях имаше специфичен вкус. Те са

не само храна, но и лекарство

Пчелите и пчеларите са национално богатство за България. За тях обаче няма субсидии от еврофондовете, затова те трябва да се стимулират от български. Още повече, че голяма част от учените са на мнение, че пчелите са в основата на поддържането на биологическия свят и ако те изчезнат или драматично се намали броят им, ни очаква глобална биологическа криза, ако не и катастрофа.
Но да погледнем и към други уникални български продукти. Горнооряховският суджук ряпа да яде пред троянската кълцаница. Тя се прави от насечено със сатър свинско месо от домашна порода  с малко сланина, обрезки от главата и подправки. С тази смес се пълнят свински черва, окадяват се на бавен огън и се оставят да отлежат в избата. След един месец това се превръща в изключителна кулинарна вкусотия. Хората я ползват единствено за собствена употреба и черпят само отбрани гости с нея. Ако получават материално-финансова подкрепа, те биха могли да отглеждат вместо по две, по 4-5 прасета, да произвеждат в по-голямо количество такъв продукт и да го предлагат на пазара у нас и в чужбина. В този троянски край произвеждаха обилно, а сега много оскъдно и други деликатеси. В селата Голяма и Малка Желязна, Старо село (дълги години то се наричаше Съево), Лесидрен и още други основният поминък беше отглеждането на синята слива, от която се произвежда главно ракия. В селските и домашните казанки я докарваха до 65 градуса, но същевременно беше мека и пивка, затова е

еликсир за гърлото и стомаха

Другият голям специалитет беше долмак - свинско шкембе, напълнено с дреболийки, което се вари 2 ч. на тих огън, а след това слабо се запича в глинена фурна в продължение на 1 ч. Когато поднасяха пръстеника (голям глинен съд) и свалеха капака му, лъхваше апетитна миризма. Във все още запазените сушилни се прави пестил (смачкана и изпечена сливова маса), сушени сливи, на които са извадени костилките и са заменени с орехови ядки. Рачелът, приговен от сварена тиква, се е превърнал в любим вечерен сладкиш, защото освен че е вкусен, но и стимулира отделителната дейност.
Но да погледнем и към други райони. В Лудогорието гощават с катък (вид меко сирене) и с ястия от агнешки дреболийки. В Банско правят капама, от който да си оближеш пръстите, след като си я вкусил. Каракачаните в Берковско са може би последните останали производители на истинско овче сирене и овчи кашкавал. Един килогорам се прави съответно от 9 и 18 л овче мляко и зреее 15 и 25 дни. Ама какъв невероятен вкус имат! За последен път хапнах такова сирене и кашкавал в каракачанската махала над с. Беговица. Тогава опитах и каракачанска баница. За нея брашното се забърква с равни части планинска изворна вода и мляко. Корите се преточват по 3 пъти, докато не станат тънки като хартиен лист. После започва, както му казват там, градежа на баницата. Тавата се намазва с масло, слага се първата кора и върху нея се разстила смес от сирене, кашкавал, яйца и кисело мляко. По този начин се правят 6 пласта. Още сурова, баницата се нарязва на различни фигури, а после се пече в глинена фурна в продължение на около час. Получава се нещо наистина изумително. А

на трапезата има още превъзходни неща

Като овчата саздърма, деликатеси от агнешки дреболии и всякакви други вкусотии. В този край не вирее грозде и там хората си правят ракия от круши и ябълки, а вино от шипки, трънки, боровинки, горски малини и къпини. На мен лично най ми хареса трънковото вино. То е с лек горчив вкус, но се услажда на небцето и гърлото, и предизвиква приятни усещания в стомаха. Не опиянява, а само възбужда мозъка. В махалата е прокарано електричество, но хората не включват крушките, защото според тях това е излишно пилееене на пари. Като се мръкне, запалват вощеници (нещо като свещи, направени от овча лой с фитил от вълнена връв). За мое учудване те не само не опушваха, а и абсорбираха дима от огнището и цигарите.
Но като стана въпрос за баниците, не мога да не спомена, че в много краища на България има такива специалитети. Още на времето Тодор Живков прославяше ботевградската баница, която се изготвя с мека среда и по-твърди покраища. Когато дойдат гости, стопанката раздава на предпочитаните от нея от средата, в която има най-много сирене, а на останалите - от края, където то е по-малко и е леко прегорена. Баничарски специалитети има във всеки български край. Опитвал съм

баница с праз в Симитли

със зеле в Петърч, с кайма в Генерал Тошево, с риба в Тутракан, с лапад и киселец в Голяма Желязна, с пилешко месо в Костинброд и какво ли още не на различни други места. Спомних си още как през 1984 г., когато развеждах полска делегация из страната, на път от София за Кюстендил спряхме в Радомир. Поляците се интересуват само от водка, но като опитаха радомирската боза, я харесаха. Тогава и на мен ми се услади. Казват, че истинската радомирска боза стимулира растежа на женските гърди и затова момите от този край са били обект на мъжкото внимание. Днешните жени разчитат на силикон, вместо да пият боза...
Какъв е изводът от всичко това, а и от още много други неспоменати факти? България може да се превърне в уникална туристическа дестинация, ако пропагандира и патентова специфични хранителни продукти и напитки. Най-богатите хора в света търсят освен развлечения и вкусови наслади. За рождения си ден (учтивостта изисква да не се споменава кой по ред е той) Ивана Тръмп, която получава след развода си с мултимилионер 960 млн. дол., го отпразнува на лайнер, плаващ в Атлантика и похарчва 6 млн. долара. Предлагат се най-отбрани специалитети - омари, лангусти, фазани, антилопи. На празненството е поканен и Стоян Петроф - българин и един от най-крупните строителни предприемачи в Канада. Той се явява на кораба с готвач и двама негови помощници. Те приготвят 4 огромни тепсии с

печени свински глави в телешко шкембе

Отначало почти никой не им обръща внимание, но когато някои ги опитват, започват да разказват на другите, че това е невъобразима вкусотия и ястието се превръща в кулинарен хит. Освен това всеки получава и по чаша българско вино. Ивана Тръмп също опитва вкусотията, пие чаша вино и си плаща за втора 200 долара... Освен това разписва чек за 90 хил. дол. на Стоян Петроф, защото той е вдъхнал оживление и с ястието си е бил приятната изненада за гостите на рождения й ден. Петроф приема чека и дава парите за издръжка на построен от него дом за възрастни хора, повечето от които са български емигранти.