А човещината?

"Ние не сме съгласни милиони имигранти да дойдат тук." Думите са на Юлиан Ангелов, организационен секретар на ВМРО. Поводът за декларираното несъгласие за "милионите имигранти" са нашумелите през последните дни събития в Елин Пелин, чийто кмет отказа да издаде лични документи и да настани в града двучленно сирийско семейство с получен хуманитарен бежански статут. Изречена по такъв решителен начин, реакцията на господин оргсекретаря придобива характеристика на кауза. А каузите са нещо като Светото евангелие - не подлежат на дискусии, не дай, Боже, на оспорване. Навремето такава кауза  беше борбата за чистота на марксизма-ленинизма - тя бе причина дълги години отношенията между Китай и Съветския съюз да бъдат враждебни вместо братски, както отива на две комунистически държави. Кауза беше "Във всеки дом - говедо!", която трябваше да даде тласък на социалистическото животновъдство. Тези дни гледах по Си Ен Ен протестна демонстрация в САЩ срещу забраната на абортите. Сериозна кауза. Участието на млади жени беше обяснимо, но и ентусиазмът на лелки, отдавна излезли от детеродна възраст, беше впечатляващ. Възраст, образование, социален статут са без значение, когато нещата опрат до защита на кауза.
Превръщането в кауза на "случая Елин Пелин" от оргсекретаря Юлиан Ангелов бе щастливо обогатено от глобалистичното обобщение на елинпелинския кмет: "В Европа и България не се прави разлика между бежанци и узурпатори." Очевидно господин кметът причислява към категорията на узурпаторите възрастното сирийско семейство, на което той отказа прием в разрез не само с международната конвенция, но и на българския закон. И си постила за следващ мандат с бравурното заявление: "Не смятам да допусна който и да е да нарушава мира на моите съграждани." Ашколсун!
За ВМРО, за т.нар. патриоти е ясно, че няма да пропуснат случай да се изявят като непреклонни борци за чистотата на марксизма-ленинизма, пардон! - на българщината във всичките й разновидности и превъплъщения на национално и местно (включително елинпелинско) ниво. Почти нямам съмнения, че и другите политически сили, дори да не изразят официално становище за безобразието, разиграло се на 25 км от столицата, тактично, а по-точно гузно, ще замълчат. Защото идват избори и е рисковано да те обвинят в липса на патриотизъм. Ще се застраховам и аз, като припомня под черта цитат от моя скорошна публикация*. А разните там хелзинкски комитети и други набедени правозащитници е по-добре да се въздържат от реакции по случая. Те са толкова компрометирани с измислените си каузи, че в случая ще извадят очи, вместо да изпишат вежди.
Не просто ксенофобия - омраза към чужденеца, а неприемане на различния, дори не различния, а другия, тресе българина. И не става дума за бесния антисемитизъм, откриващ "пръста на евреина" във всичко - от срутването на нюйоркските кули до празния хладилник. След като този, който от 10 години лъже под път и над път, лепва прозвището "Госпожа Лъжа" на политическия си опонент, защо бай Пешо да не рече в кръчмата за бай Тошо: "Тоя ли ще ми каже на мене, де да не му знам косъма какъв е." Какво остава за двама възрастни сирийци, дошли от някъде си, че и български не говорят...
И не помисля нашенецът какво би станало, ако в Испания, Германия, Англия така се отнасят към онези вече два милиона българи, които си изкарват хляба там. Че и пращат пари за хляба, тока и лекарствата на близките си, вероятно и в Елин Пелин. Ами става дума именно за "милиони имигранти, отишли там" да перифразираме думите на оргсекретар Ангелов. Не дай си, Боже, да ги причислят към категорията на "узурпаторите".
Да, трябва да си пазим границите, да не допускаме родни каналджии да вкарват на територията на България нелегални мигранти. Трябва да се спазват стриктно правилата за даване на бежански статут, много по-решително трябва да се парират нарушения на реда като тези в Харманли. Но това не значи, че трябва да откажем подслон и закрила на мъж и жена, оцелели в сирийската месомелачка, загубили дом и поминък, да не проявим към тях това най-благородно качество - човещината!
А именно за липса на човещина крещи недостойната история, разиграла се в Елин Пелин. И използвана за още по-недостойни политически заигравания с общественото мнение.

П.С. За разлика от потенциалните опоненти на автора, които несъмнено ще са мнозинство, той веднъж, през зимата на 1943/1944 г., се е крил от бомбите на англоамериканците, а домът му срещу сегашната ВМА бе напълно разрушен. И втори път, през 1978-1983 г. многократно е попадал в престрелки и бомбардировки в Бейрут по време на ливанската гражданска война. Вероятно затова се отнася с разбиране и съчувствие към драмата на прокудените от военните действия в Сирия.

* "Политическата коректност, която бе превърната в символ верую на Европейския съюз, сякаш лишава от разум европейските нотабили, които се опитват да я налагат като задължителна норма на поведение. Независимо, че насреща си имат фанатичен враг, който не споделя прословутите "общочовешки ценности" и "цивилизационни избори" и чиито възглас "Аллах акбар" заменя всякакви идеологии, морал и мотиви за действие." (ДУМА, 23.12.2016 г.)