В очакване на нова катастрофа

Тези дни земята в Турция се разлюля страховито. За щастие нямаше жертви, но имаше разрушения и люлеещата се земя предизвика паника. Турция е сред силно сеизмичните райони и хората там би трябвало да са свикнали с трусовете. Но въпреки че страната се намира в земетръсен район, много турци не си дават сметка за произтичащите от това опасности. И продължават да издигат сгради-убийци. Ето заради това се паникьосват хората, те знаят, че не земетресението убива, а калпаво построените сгради. И си спомнят за трагедията, сполетяла страната точно преди двадесет години.

На 17 август 1999 година точно в полунощ по Гринуич край бреговете на Мраморно море в Турция земята се разлюлява с магнитуд 7,7 по Рихтер. Епицентърът на труса е близо до град Измит, разположен на 80 км източно от Истанбул. Зоната на разрушенията обхваща територия от близо 30 хиляди квадратни километра в най-гъсто заселената северозападна част на страната, засягайки и част от мегаполиса.

Подземният трус на практика разрушава Измит. Броят на жертвите достига близо 18 хиляди души, други 40 хиляди бяха ранени, а още 600 хиляди останаха без покрив над главите си. Щетите, причинени от земетресението, надхвърлиха 30 милиарда долара и принудиха Анкара да иска спешен заем от Международния валутен фонд.

В онези дни почернените турци обвиниха за трагедията строителите. И наистина - докато по-стари сгради, като джамиите например, устояха на труса, по-нови къщи, строени през ХХ век, но от бетон, смесен със солени грунтови води, и пренебрегвайки местните строителни норми, за секунди се превърнаха в руини.

Специалистите също се съгласиха с обвиненията, посочвайки, че основна причина за големия брой жертви и разрушения е било неспазването на нормите за строителство и сеизмоустойчивост. Някои сгради са рухвали като картонени къщички заради недостатъчна дебелина и устойчивост на носещите конструкции, липса на напречни железобетнно стенни конструкции, а също недостатъчно запълване на стените с яки строителни материали.

Властите обявиха война на лошото строителство

Тежките последици от земетресението накараха властите на Турция да приемат нови строги строителни нормативи, в които залегнаха високи изисквания на сеизмоустойчивост на сградите, а също така и по-строг контрол за спазването на строителните стандарти. Дори и малки отклонения предвиждаха огромни глоби и загуба на лицензи, а също така и невъзможност строителите да предадат новопостроена сграда за експлоатация. Установени бяха и нови норми за височинност на сградите в Истанбул. Според новите правила всяка сграда в мегаполиса трябва да издържи на трус до 8 бала. И всички сгради, построени след 1999 г., трябваше да отговарят на най-строгите нормативи за сеизмична безопасност. Властите подгониха и самите строители - вече дори и за остъкляване на балкон строителят трябва да има диплома за техническо образование. Последните години донесоха и нови технологии, позволяващи на човека да се противопостави на природните стихии.

Направо да им завиди човек на турците за скоростта, с която приеха тези мерки, особено на фона на

нашенското безхаберие

България също е земетръсна зона и това, че засега природният гняв ни подминава, е само временно явление. Сещаме се за някакви строителни нормативи, само когато земята се разлюлее. Тогава експертите припомнят, че при един по-силен и, не дай си боже, продължителен трус от къщите ни няма да остане нищо. Чуват се плахи гласове, че нямаме никаква готовност за такива екстремни ситуации и много хора ще бъдат погубени, защото просто нехаем.

Правила на хартия

Нека обаче не завиждаме на турците. Както често се случва на Балканите, така и този път всички приети още преди години от управляващите в Анкара строги предписания си остават само на хартия. Властите не просто не успяват да приложат на практика строителните стандарти, но и сами разхлабват приетите преди това мерки. Те бързо бяха погребани заради строителния бум, предприет от Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието. Мерките за сигурност се оказаха жертва на бързото икономическо развитие и най-вече на влиятелното строително лоби, осигуряващо безоблачно управление на ПСР.

Опасността дебне

А Северноанадолският разлом не е заспал. Той е най-дългият в света, който минава между Евразийската и Анадолската тектонични плочи. Скоростта на движението на плочите в района на допирането им е 13-20 милиметра годишно, на деформации са подложени приразломни пукнатини с широчина от сто километра. Една такава зона, т.нар. сеизмична пукнатина, се намира само на 20 км от Истанбул. Експертите смятат, че именно там ще е следващият силен трус. Сеизмолозите прогнозират, че такова земетресение може да се повтори в региона до 2026 година. Не е трудно да си представим, че едно земетресение със сила над 7 бала би имало опустошителни последици за Истанбул. Хиляди градски жилища ще бъдат разрушени, броят на жертвите може да достигне до 40 хил. души, изчисляват турските учени.

Според доклад на "Глобалната инициатива за сейзмична безопасност" (Global Earthquake Safety Initiative (GESI) Истанбул заема второ място в Азия след непалския Катманду по риск от летални случаи при земетресения. Почти 70 процента от сградите в Истанбул рискуват да бъдат разрушени при силен трус, предупреждават експертите. И в 27 процента от тях този риск е много висок.

И проблемът не е в люлеещата се земя, а в непредприетите от хората мерки за сигурност като лошо построените сгради. И докато този факт не се промени, докато в застрашените от земетресения райони не се премахнат или укрепят нестабилните сгради, световните телевизии ще продължат да излъчват потресаващи кадри на затрупани хора, които всъщност е можело да останат невредими.

Пожари, наводнения, земетресения. От всяка катастрофа, от всеки природен катаклизъм, отнел човешки живот, човечеството е трупало опит и извличало уроци, позволяващи да се избегнат големи разрушения и много жертви. На мястото на разрушените градове са се появявали нови. Животът продължава, но не за всички. Нека не пренебрегваме уроците на живота.