На фокус
Пулсът на левите хора
Предконгресни реплики и предложения
/ брой: 1
БСП И БАТАЛИЯТА ЗА ПРЕЗИДЕНТ
След последния конгрес на БСП най-зрелият акт на партийното ръководство беше подкрепата, която даде на ген. Румен Радев за президент на РБългария. Въпреки немалкото вътрешнопартийни нашепвания за ляв кандидат на всяка цена, председателят Корнелия Нинова още в началото на кампанията зае правилна позиция. С оглед на факта, че БСП все още е с недостатъчен електорален авторитет, за да се надява на успех в изборите, тя ангажира партията с издигането на авторитетен, патриотично настроен кандидат, извън левите кръгове. В този аспект приносът на Нинова е несъмнен и стратегически важен.
През този период нашето ръководство допусна две грешки, което не би трябвало да забравяме в радостта от изборния успех на генерала.
Едната, която можеше да има сериозни последици, беше бързо преодоляна с навременния отказ от импровизираното изявление, направено след заседание на Изпълнителното бюро, че генералът ще е кандидат на БСП. Така се наложи правилната формула: независим кандидат за президент, подкрепен от БСП.
Втората грешка бе внезапното прекъсване на договореностите с АБВ за обща кандидатура на левицата в лицето на ген. Радев. Още повече, че резултатите от вътрешнопартийния референдум предполагаха единодействие за обща кандидатура на левите сили. По този начин се сложи знак на равенство между коалирането по конкретен въпрос и дълбоките различия между БСП и АБВ, която е своего рода "копие" на западноевропейската дясна социалдемокрация.
Понастоящем БСП с право възприема победата на ген. Радев и като своя победа - знак за разширяване на позициите на партията в българския живот. Може само да се приветства днешната открита, настъпателна политика, борбеността и засилената опозиционност на БСП в парламента, възвръщането на самочувствието. Особено на фона, че ГЕРБ изживява криза, че десницата отслабва и че ни очакват предсрочни парламентарни избори. По всичко изглежда, че сега социалистическата партия разполага с повече реални възможности за достойно изборно представяне.
СМИСЪЛЪТ НА ПРЕДКОНГРЕСНАТА ДИСКУСИЯ
Тази обнадеждаваща ситуация ме подтиква да споделя някои наблюдения и безпокойства в навечерието на предстоящия партиен конгрес на 4-5 февруари 2017 г. Предлагам своето мнение като предмет за дискусия и доуточняване на заявени предложения от Корнелия Нинова и най-близкото й обкръжение.
Изглежда, че и този път ще се повтори практиката едва на конгреса да бъде представена за първи път новата политическа и управленска програма на БСП. А както е известно, на конгресите на БСП, особено през последните десетина години, дискусията - и поради обективни причини - е ограничена, сведена до малка част от делегатите. В този аспект, далеч по-разумно и полезно би било, преди предстоящия конгрес да се публикуват за обсъждане поне главните проблеми, които председателят, Изпълнителното бюро и Националният съвет възнамеряват да поставят във фокуса на конгресната дискусия. Такова обсъждане може да се реализира в левия печат и в подходящи информационни сайтове през м. януари. По този начин конгресните материали ще се дообогатят с идеи и предложения, ще се наситят със значима конкретност и реализъм, ще се освободят от неизбежни моменти на субективизъм. А и ще се усети по-безпогрешно пулсът на левите хора, на лявата мисъл.
Понеже съм убеден, че при днешната, намираща се в насипно състояние, икономика БСП няма да е в състояние да провежда пълноценна социална политика, необходимо е да се проведе предконгресен дебат как нашата партия смята да възстанови националното производство по сектори. Възможно ли е подемът на икономиката да бъде осигурен без кардинално преустройство на стопанските и търговските отношения с руската промишленост и пазар? Какви са плюсовете и минусите от икономическия обмен и търговия с държавите членки на ЕС? Ако се налагат подобрения, какви ще са?
Партийните членове и симпатизантите отдавна очакват конгресна оценка на въпроси, чието изясняване обикновено бива размивано или оставяно без отзвук. Примерно, какво е становището на партийното ръководство за кризата на неолибералния модел и глобализма (според мен свиването на БСП е резултат и от това, че нейната политика през последните 16 години се колебае между неолиберализма и глобализма и между социалната политика и антиглобализма)? Солидаризираме ли се или се разграничаваме от гледищата на възлови европейски държавници като Ангела Меркел и социалиста Франсоа Оланд по повод на миграцията, войната в Сирия, антируските санкции и, акцентирам, Крим, и т.н.? С какво сме единодушни и на какво се противопоставяме в дейността на ПЕС? Сигурен съм, че участниците в предконгресния дебат ще настояват в доклада на председателя да се анализират крупните външнополитически грешки, допуснати от министри в правителството "Орешарски" - членове на Изпълнителното бюро.
КАКВИ ИНТЕРЕСИ ЗАЩИТАВА БСП
Не от днес се спори какви обществени интереси защитава БСП. Доста хора вярват, че в нейното ръководство укрепват позиции спечелилите от прехода социалисти. В случая общите обещания и покаяния не вършат работа. Отговорът трябва да е ясен, безкомпромисен и обвързан с конкретни мерки, които да удостоверят, че БСП е главно партия на трудовите хора, на безработните, на онези, които не успяват да се наредят между "умните, можещите, красивите, успешните". Ръководителите на БСП са призвани да разяснят как възнамеряват да преборят поголовната бедност, за да се отлепим от дъното. Ще променим ли минималните заплатите и пенсии, в какви размери? С колко процента ще повишим заплащането на научния и преподавателския труд? В кои случаи ще прибегнем до национализиране на предприятия и банки? Как ще постъпим с концесионерите, нарушили договора с държавата, но и с приватизаторите, които не изпълняват следприватизационните си задължения? Извънредно важно е преди конгреса организаторите са споделят с широката аудитория какви виждания имат за коалиционната политика на БСП.
Лесно е да си срещу подписаните от самия теб антируски санкции, когато партията е в опозиция. И след допуснати гафове да плуваш като олио във вода - ни лук ял, ни лук мирисал. Трудно, но и достойно е да се обявиш срещу похода на НАТО на Изток, срещу противоракетната програма на САЩ, да заемеш критично позиция към антидемократичния режим в Украйна. Ще се вземе ли отношение в конгресните доклади и документи поне по някои от тези проблеми, или отново ще ги отминем с мълчание? Една от болестите на БСП са двойните стандарти, разминаването между думите и делата. В един искрен предконгресен разговор този проблем също може да намери място.
УСТАВЪТ И ВСЕПАРТИЙНИЯТ ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ
Би ми се искало да полемизирам предварително във връзка с уставните промени. Спорно е предложението председателят на БСП да бъде избиран пряко, по модела на всенародния референдум.
Кои неща ме смущават?
Ще заявя без заобикалки - дават се прекалено големи пълномощия на председателя! Под формата на разширяване на демократизма се укрепва едноличната власт на първия ръководител (който и да е той). Избраните членове на Националния съвет няма как при такова положение да не бъдат в още по-значима степен зависими и манипулирани от председателя. Конгресът, освен това, губи част от легитимността си.
Доколкото съм информиран, атмосферата в Националния съвет, макар и леко подобрена, все още не предразполага към дискусии и откровена размяна на становища. Мерките и решенията, предложени от Изпълнителното бюро и лично от председателя, често пъти се приемат автоматично и по чиновнически. Впрочем, въпреки декларациите, БСП и днес продължава да съхранява качествата си на лидерска партия, което едва ли е най-добрият вариант. Не е тайна, че избраният председател на партията (през последните 26 години) няма как да бъде освободен, освен ако сам не поиска това. Изключение прави единствено Михаил Миков. Но неизбирането той сам си го гарантира.
Бях член на Висшия съвет десет години - 1994-2004 г. През този период се смениха двама председатели на БСП - Жан Виденов и Георги Първанов. Мога да свидeтелствам, че и двамата имаха (по традиция) повече пълномощия реално от членовете на ВС. Ако Жан не беше подал сам оставка през декември 1996 г., нямаше сила, която да го освободи от поста. Георги Първанов престана да е председател, защото го чакаше президентско кресло. Такива са впечатленията ми и от властовите ресурси на председателя Сергей Станишев.
Ще попитам: Не би ли трябвало да се върви в обратна посока при избора на председателя?! Правото за неговия избор да принадлежи не на конгреса, нито на общопартийното гласуване, а на Националния съвет! Националният съвет на следконгресно заседание да избира от своя състав бъдещия председател. Така председателят ще запази функциите си като ръководещ работата на Бюрото и НС, а Националният съвет - отговорностите като изразител на колективната воля на партията между двата конгреса.
Не разбирам каква е тази тенденция на всеки пореден конгрес да растат правата на председателя. Кому помага членовете на Бюрото да са съмишленици на председателя и той по собствена презумция да предопределя състава на новото ИБ? Кому е от полза да ограничава правата на Националния съвет?
ЗАЩО И КОГА НЕ НИ ХАРЕСВАТ
Няма да е зле, ако Корнелия Нинова се вслуша в съветите на немалко наши другари да провежда презицирано необходимото обновяване на партийните ръководства. Защото нашите симпатизанти ни наказват на избори не толкова заради прекалена физиономична разпознаваемост или заради възрастовите белези на нашия елит. А понеже същият елит през десетилетията на прехода направи недопустими компромиси с неолиберализма и глобализма, с русофобията, внушавана от чужди наставници. Защото дейци на БСП първи започнаха строителството на неокапитализма след 1989 г. Защото станаха първи приватизатори и богаташи по места. Защото на публични форуми - в Народното събрание или в медиите - излъчват непрофесионализъм, бедно въображение и слаба образованост. Писателят Кольо Георгиев, антифашист със смъртна присъда, обича да остроумничи в подобни случаи, че няма как старият глупак да не е бил преди това млад глупак, и че младият глупак го чака бъдеще на стар глупак.
Не зная как ще се възприемат предконгресните ми мисли и предложения. Но мой дълг беше да ги споделя. И то на страниците на уважавания от всички лявомислещи българи в. ДУМА.
Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА