Манипулация на съдържанието

Съмненията в нечистоплътността на проекта "Уикилийкс" през изминалите седмици се усилиха още повече след серия статии в нашумялото московско списание "Руски репортер" ("Русский репортер"). Но с малко по-различен ракурс.
Досегашните съмнения спрямо "Уикилийкс" бяха, че целият проект се дирижира от американските власти с цел извличането на външнополитически дивиденти. Разследването на "Руски репортер" показва обаче, че големи западни вестници, които имат договори за сътрудничество с "Уикилийкс", сами манипулират съдържанието на получените от Джулиан Асанж дипломатически телеграми, изхождащи от различни американски посолства.

Авторът на "Руски репортер" Исраел Шамир

При това излиза, че манипулирането на телеграмите, наричано от ръководствата на вестниците редактиране, е предварително съгласувано с властите. Впрочем разкритията на журналистите от руското списание не изключват версията проектът "Уикилийкс" изначално да е замислен и осъществен от американската администрация, за което вече писахме в ДУМА.
Руските колеги са успели да установят драстични разминавания между публикуваните в западни вестници - на първо място британският "Гардиан", телеграми от "Уикилийкс" и същите депеши, които те получават благодарение на договора, който имат с Джулиан Асанж. Всъщност "Руски репортер" е първото издание извън западния свят, което сключва договор, за получаване на телеграмите директно от "Уикилийкс". Разбираемо е, че списанието основно се занимава с тези телеграми, които пряко или косвено касаят Русия и страните от ОНД (Общността на независимите държави).

Кореспондентът на "Гардиан" в Москва Люк Хардинг

Преди да разкажем за какво става дума, е добре да се припомни "технологичната" верига, по която телеграмите от американските посолства стигат до читателите на вестници като "Ню Йорк Таймс", "Гардиан", "Монд", "Шпигел", "Новая газета", които имат договори за партньорство с "Уикилийкс". В договора има клауза, според която, след като получат оригиналните телеграми от "Уикилийкс", вестниците имат правото да премахнат информация от тях само по един критерий - да бъдат защитени "малките хора" (по думите на Джулиан Асанж) от несправедлив затвор или наказание. След направените в централите на вестниците редакции телеграмите са връщани обратно на "Уикилийкс" за публикация на сайта на проекта.

От разкритията на "Руски репортер" обаче става ясно, че редакциите, особено тази на "Гардиан", вместо редактиране подлагат телеграмите на истинско цензуриране и като краен резултат манипулират текстовете. В случая с Русия целта е елементарно очерняне на държавното й ръководство.

Александър Милинкевич е един от лидерите на белоруската опозиция

Кой кого подкупва в Казахстан

На 20 януари сътрудникът на "Руски репортер" Исраел Шамир публикува статия, в която доказва, че "Гардиан" грубо е манипулирал поне една телеграма с код ASTANA 000072 от американското посолство в Астана, Казахстан. Депешата със заглавие "Казахстан: пари и власт" е датирана от 25 януари 2010 година и в нея се преразказва частен разговор на посланика с тогавашния ръководител на националната казахстанска нефтена и газова компания Максат Иденов. Интересно е, че редакторите на "Гардиан" са изрязали следното изречение: "... Пазарната икономика означава капитализъм, това означава големи пари, това означава големи подкупи за тези, които имат добри връзки." За капитализма ли им е обидно в "Гардиан", че махат това изречение, пита иронично Шамир.

Елена Батурина е единствената жена милиардер в Русия и съпруга на бившия кмет на Москва

Но не това е важното. В цензурираните абзаци, които просто са изтрити от текста, се говори как Иденов в присъствието на посланика говори по телефона с директора на компанията British Gas (BG) за Казахстан Марк Роулинг и го предупреждава да не се заиграва с Джеймс Гифен от банка "Меркатор" и нефтен посредник, който е уличен и обвинен в даването на огромни подкупи (за 84 млн. долара) на висши казахстански длъжностни лица. "Марк... Престани да се свързваш с престъпник, на когото са предявени обвинения", казва Иденов на Роулинг пред американския посланик.
"Гардиан" лишава читателите си от възможността да прочетат, че ръководител от голяма британска фирма има връзки с отявлен корупционер, също англосаксонец, заключава Шамир. Интересното е, че Гифен е оправдан от щатския съдия Уилям Поули III за предлагането на подкупи с мотива, че "неговите търговски операции са били санкционирани от ЦРУ".
Шамир пише за още един изрязан от "Гардиан" абзац от телеграмата, а именно думите на Иденов, че както пише "Руски репортер": "английската компания BG и италианската ENI са също продажни и жадните за подкупи казахстански чиновници нямат търпение да работят с тях". Изключително любопитно е, че няколко месеца по-късно - през 2010 година, Иденов напуска държавна служба и става представител на.... ENI за Казахстан.
Всъщност редактираната по такъв начин телеграма скрива от читателите на "Гардиан", че западните компании и бизнесмени участват активно в развитието на корупцията в страните от източните страни. Това, което остава скрито за обществеността обаче, е осветлено за американските власти. Пита се каква е тогава ползата от "разкритията" на "Уикилийкс" по версията на англоезичната преса?

Какви ги вършихте, г-н Хардинг?

Във връзка с разследването, което върви срещу компанията "Интеко", собственост на съпругата на бившия московски кмет Юрий Лужков Елена Батурина, от "Руски репортер" изравят една телеграма (MOSKOW 000317) от посолството на САЩ в Москва със заглавие "Дилемата на Лужков", само за да открият, че и тя е била подложена на жестоко цензуриране.
В статия от 18 февруари в "Руски репортер" журналистът Виталий Лейбин пише, че проучване на Исраел Шамир показва, че "Гардиан" е отрязал от телеграмата преди нейното публикуване голям абзац, в който пише: "Сергей Канев, криминален репортер от либералната "Новая газета", ни разказа, че жената на Лужков Елена Батурина определено има връзки в криминалния свят, преди всичко в солнцевската престъпна групировка (правоохранителните органи я смятат за най-мощната в Русия)." По-надолу в отрязания абзац се казва, че в публикувана в интернет статия "За московската групировка" името на ръководителя на компанията АФК "Система" Владимир Евтушенков, който е женен за сестрата на Батурина, е свързано със солнцевската престъпна групировка.
"Редактирането на тази телеграма едва ли е случайно", пише "Руски репортер" - "Историята на редактирането на тази депеша в сайта на "Уикилийкс" е такава - в течение на един ден, 1 декември (2010 г.), от нея на три пъти са изрязвани различни части в периода от 15.01 ч. до 21.01 ч. През това време очевидно е вървяла ожесточена борба между редакторите. Но в крайна сметка телеграмата добива точно такъв вид, какъвто има в публикация на Хардинг."
Хардинг, за когото пише "Руски репортер", е Люк Хардинг - московският кореспондент на "Гардиан", който стана световноизвестен, след като Москва прекрати журналистическата му акредитация и анулира визата му. По-късно Хардинг получи еднократна виза. От материала на "Руски репортер" от 18 февруари става ясно, че Хардинг освен кореспондент е бил определен и за редактор на телеграмите от "Уикилийкс", засягащи Русия и страните от ОНД. Всъщност той е човекът, изрязал от казахстанската телеграма изреченията, опорочаващи западните компании.  Той е човекът, прикрил нелицеприятните, но и непроверени твърдения за Елена Батурина. Но всъщност става дума за десетки, може би стотици, подобни "редакции" на г-н Хардинг в руското досие на "Уикилийкс".
"Трудно е да бъде преувеличена ролята на Люк Хардинг, недоизгонения британски журналист, специалист в информационната война срещу Русия", пише в последната си статия отпреди дни в "Руски репортер" Исраел Шамир. Той привежда редица примери, когато редакциите на Хардинг съществено изопачават съдържанието на публикуваните в "Гардиан" телеграми от "Уикилийкс".
Например дни преди изборите за президент в Беларус Хардинг публикува цензурираната от него телеграма с код 06MINSK641 с поставено от него заглавие "Личното състояние на Лукашенко е девет милиарда долара". От телеграмата обаче е премахнат източникът на тази информация. В оригиналната телеграма на свой ред се чете, че "Работници на чешкото посолство предадоха на икономическото аташе на САЩ списък от 50 основни олигарси в Беларус. Те са намерили този списък, публикуван в смоленски вестник. Името на вестника е неизвестно, но адресът на електронната му поща е vozduhu@yandex.ru. В посолството (на САЩ - бел. авт.) смятат, че той е съставен от белоруската опозиционна Обединена гражданска партия."
Не стига, че Хардинг крие от читателите си важна информация, ами на всичкото отгоре американското посолство в Минск препраща към Държавния департамент данни от вестник, чието име дори не знае! Да плачеш ли, да се смееш ли?
От телеграмите от посолството на САЩ в Минск е изрязана и информацията, че опозиционният лидер Милинкевич отишъл в амбасадата, "за да моли за пари", изрязано е и мнението на американския посланик, че: "Лукашенко е идеалният лидер на антиглобалистите: той е млад (51 г.), енергичен, смел и стои начело на страна с растяща и стабилна икономика в сърцето на Европа."
Хардинг е изтрил и името на човек, който напълно оправдава осъдения олигарх Михаил Ходорковски в телеграма 07MOSCOW177. От цензурирания от кореспондента на "Гардиан" текст читателят остава с впечатление, че за Ходорковски говори обективен, страничен човек, пише Шамир. От оригинала на телеграмата обаче се разбира, че източникът е адвокатът на олигарха Юрий Шмид, който е длъжен да го защитава...

Стая без прозорци в Държавния департамент

Преди дни, както пише "Руски репортер", редакторът в "Ню Йорк Тайм" Бил Келер публикува статия под заглавие "Как работихме с Асанж и с тайните на "Уикилийкс". След като се запознал с текста, Исраел Шамир пише, че "В сравнение с този ред Русия изглежда като защитник на свободата на словото. Най-малкото редакторът на РР ("Руски репортер") не се е сблъсквал с това, с което се сблъскват редакторите от най-големия американски вестник."
В статията, която вече е преведена на руски, Келер описва как, след като са получили телеграмите от "Уикилийкс", ръководителят на вашингтонския отдел на "Ню Йорк Таймс" Дин Бакет предупреждава Белия дом за подготвяните публикации. След няколко дни той с още двама колеги били поканени в "стая без прозорци в Държавния департамент на САЩ, където ги посреща намръщена група хора". После Келер, който твърди, че в работата си е воден от патриотични подбуди, разказва как вестникът му предавал "някъде" пакети с телеграмите. След това сътрудници на Държавния департамент идвали на преговори със списък на "приоритети и аргументи". Журналистите "почти винаги" се съгласявали със забележките. След това "Ню Йорк Таймс" съобщавал своите решения и пожеланията на правителството на другите редакции, пише "Руски репортер". Тук коментарът е излишен. Но Израел Шамир прави иронична забележка: "Ако редактор в руски вестник също така възторжено разкаже, че сверява публукациите си с намръщени хора от Лубянка или Смоленка (има се предвид Лубянският и Смоленският площад в Москва, където са разположени съответно сградите на руските ФСБ и МВнР - бел. авт.), едва ли либералната общественост в Москва би приела този разказ на ура."

"Аргументите" на "Гардиан"

Вестник "Гардиан" намира за нужно да отговори на публикациите на Исраел Шамир. Във вестника се появява бележка, която уж трябва да опровергае разобличенията. В нея обаче няма нищо опровергаващо. Но има нападки от личен характер. Бележката е озаглавена: "С московските телеграми се занимава отрицател на "Холокоста". В нея Шамир е наречен "руски евреин вероотстъпник, отричащ "Холокоста". От "Гардиан" пишат, че Шамир обичал "да поглежда в чужди монитори", че след като получил от Джулиан Асанж руските телеграми, ги продавал в Москва по 10 000 долара едната.
В същото време, както пишат от "Руски репортер", в статията няма нищо, което да отхвърля с аргументи изнесеното в руското списание. Както казва самият Шамир: "Ако главният аргумент срещу мен е моят отказ от юдаизма, то тогава с аргументите са много зле."