Завръщане в Рим

Изложба на открито с възстановени римски каменни паметници от нашите земи откри миналата седмица Националният археологически институт с музей (НАИМ) при БАН в пространството около сградата си. "Каменни паметници от колекцията на НАИМ-БАН" е резултат от проект за консервация, реставрация и ефектно експониране на паметници, финансиран от Американския научен център в София с подкрепата на фондация "Америка за България". Паметниците са поставени върху постаменти, които ги изолират от пръстта, в зелената площ около НАИМ, и могат да бъдат видени и извън работното време на музея.
Посетителят може и сам да разгледа експозицията, но най-добре е да прелисти дипляната, посветена на изложбата, за да не вижда в нея единствено красиво обработени антични камъни. Така ще си припомни, че в т в. сл. Хр. силните дотогава тракийски племена по нашите земи са покорени от римляните и постепенно се превръщат в римска провинция с две области - Мизия и Тракия. По-късно в северните ни земи се обособяват като провинции Горна и Долна Мизия, Дакия, Скития, а в южните - Македония, Европа, Родопа, Медитерания и др. Разцвет изживяват някои от старите тракийски градове, създават се нови, прокарана била гъста пътна мрежа, разказва гл. ас. Красимира Карадимитрова, която е участник в проекта. От дипляната, написана популярно за широка публика, става ясно, че тогавашните селища са имали три ранга, най-висшият е бил колонията (чиято уредба наподобявала в умален вид тази на самия Рим). Отначало не всички жители са имали статут на римски граждани, но след ттт в. всички придобиват римско гражданство. Като знае това, посетителят на експозицията може да види, че в нея са представени паметници от три различни по статут селища (от V до Vтт в.).
Един от най-известните наши градове от римско време е Улпия Ескус, създаден от император Траян около военен лагер (при Гиген, Плевенско), както и градът, издигнат в чест на победата му над даките - Никополис ад Иструм (при Никюп, Великотърновско). Траян е основателят и на втори град на победата - Никополис ад Нестум (при гр. Гоце Делчев). В експозицията има и паметници, разкрити при археологическите проучвания на Сердика (днешна София) - град в провинция Тракия (по-късно Вътрешна Дакия).
Провинциите, които обхващат територията на днешна България, следват различен път на развитие при няколко административни реформи, особено след тV в., когато империята се разделя на Източна и Западна. По време на разкопките в последните години на центъра на антична Сердика, хората, които се интересуват от миналото на земите ни, научиха вече как са се разполагали улиците в римския град. Римляните са се стремели към подреденост и затова в градовете, построени по техните традиции, улиците се пресичат под прав ъгъл, а жилищните квартали наподобяват полетата на шахматна дъска. Улиците са били с широчина от 5 до 8 м в зависимост от значението им. Главните улици имали тротоари, покрити с величествени мраморни или варовикови колонади (портици). Останалите били с тротоари, но без колонади и ограничени отстрани от самите постройки. Двете най-важни улици са тези, които достигат до градските крепостни порти - decumanus maximus с посока изток-запад и cardo maximus с посока север-юг. Там, където те са се срещали, наподобявайки буквата Т, се оформя градският площад. За съжаление вече втора година разкритите от археолозите централни части на Сердика не се реставрират, паметниците са затънали във вода от дъждовете и се рушат. Едва ли има в цивилизования свят друга държава, похабяваща с лека ръка уникални паметници на историята, които биха й донесли не просто постоянен наплив от туристи, но и културна слава. 
Най-голямата група паметници в експозицията разкрива облика на градския площад (агора на гръцки, форум на латински) - най-важното пространство в римския град. Наоколо или в близост до него са били разположени храмовете на най-почитаните божества. Интересно е, че в Никополис ад Иструм непосредствено до агората се е намирала постройка, наречена термоперипатос (от гръцките думи разхождам се и топъл), каквато не е откривана до момента в друг римски град. Тя е била с внушителни размери - 69 на 28,30 м. Сградите са били богато украсени с пищна растителна украса - розети, гирляндна украса с бичи глави и Ероси, изображения на Горгона-Медуза, щитове с пресечени зад тях копия. Затова и върху фрагментите, които се откриват при разкопките, има такива елементи.
През римската епоха тракийското население продължава да пази своите вярвания, култове и погребални обреди и да тачи старите светилища. В надписи на гръцки и латински (траките нямат своя азбука) се четат имената на някои божества - Медюзес (името се свързва с думи, които означават грижа се и лекувам), Тракийския конник (Херос), Бога и царя, чийто образ се среща и върху надгробни релефи. Аполон пък е наречен Бащин бог в посвещението на тракийката Рододе. Наред с тях били почитани и римските богове, особено Юпитер, Минерва и Юнона, които са най-важните божества в Римската империя, наричани Капитолийска триада.
В некрополите (от гръцки - град на мъртвите) надгробните колони били поставяни редом с надгробните ари и надгробните плочи, чиито размери и украса варират според имотния ценз на фамилията. Обикновено в провинция Долна Мизия надгробните плочи са разделени на няколко полета, като това в средата е оформено така, че да се нанесе надпис, разказва д-р Карадимитрова. От тези надписи съдим за етническия и социалния произход на починалия, за заеманите от него длъжности, роднинските връзки, продължителността на живота, областите, с които жителите са били в контакт - т.е. за историята на градовете.
В изложбата на НАИМ и в дипляната посетителят може да намери още много подробности за пътната система в римските провинции, крепостите, помещенията за войската, термите, за божествата, надгробните паметници, погребалните обреди, начина на украсяване на каменните паметници в римската епоха... И още - за това колко сложна е работата на археолозите и реставраторите, които са ни подарили това своеобразно завръщане в Рим.

Преди реставрацията...

...и след нея