По-добрата мащеха

Ростислав ДИМИТРОВ, Дания

Дилема или проблем? Фикция или реалност? България или чужбина? Сега или никога... Думи, думи, думи... Така биха казали някои. Аз бих казал: факти, факти, факти...
По официална статистика за изминалата година хора колкото населението на Пловдив са напуснали майка България. Отделен е случаят с всички онези, които все още се водят постоянно пребиваващи в страната, а всъщност ги няма от години. Тук не става въпрос за едноцифрено или двуцифрено число, а за десетки, дори стотици хиляди души. Всички тези хора по една или друга причина намират убежище някъде извън пределите на страната ни.
Казват, че Родината е там, където човек се чувства най-добре. Очевидно това правило е добре усвоено и важи за много от сънародниците ни. А може би те просто не намират достатъчно благоприятни условия за развитие в собствената си държава. Какъвто и задвижващ механизъм да ги е подтикнал към подобна крачка, те са все толкова българи, колкото и всички останали. Дали заради тях или поради дипломатически и икономически отношения, България поддържа посолства в 81 държави. Похвално и прехвалено. На пръв поглед изглежда така, сякаш на някого наистина му пука за българите по света.
Истината обаче е съвсем друга. След личното си разочарование от посолствата ни в Копенхаген и Ереван, както и от консулството в Лос Анджелис, нямаше как да не напиша няколко думи за представителите ни зад граница. Тъй като всички служители на консулствата са достатъчно далеч от уволнението, непременно трябва да покажем байганьовщината си. Всеки може да постави достоверността на написаното под въпрос. За да съм сигурен, че сполетялото ме не е единичен случай и не запълвам място във вестника, се свързах с други българи в чужбина. За жалост откритието ми ме връхлетя с ярост, защото не аз бях грешният. Коментарите в интернет форумите на мои сънародници потвърдиха преживяното от мен.
Кога посолствата ще бъдат отворени за нас? Тенденция за намаляване на българската диаспора в чужбина няма. Откога сме българи от девет до пет, а после вече нищо не ни касае? Извинете. И в работно време не ни касае. Какво трябва да направи един наш сънародник, за да бъде наруган на майка от консула на България в Ереван? Очевидно немного. И в чужбина българите от различните преселнически вълни са социално разслоени, с различни амбиции, перспективи, мечти, копнежи и убеждения. За да стигнем до приказката "Не се движи сред българи в чужбина", то трябва бая да сме се постарали, за да си го заслужим. Това не е саркастично пресмехулничество, а дълбоко и болезнено олицетворение на суровата реалност. Как бихте се чувствали, ако в момент на нужда прибегнете до някое от посолствата ни и откриете, че вратите за вас метафорично са затворени.
Кога МВнР ще си свърши най-накрая работата? Кадровият подбор ли е погрешен, или подбиращите кадри са силно привлечени от идеята за роднинска връзка зад граница? Чиновническа некомпетентност ли стои в основата на всичко? Защо диалогът посолство-диаспора все още не се получава? Ако България е еталон за "Майка", а чужбина - за "Мащеха", то тогава спорна е дискусията коя от тях е по-добра.
След азбучните истини би трябвало да следват отговорни действия. Жалко за съвестните служители в посолствата ни, които си вършат работата с ясно и добронамерено съзнание. Поклон пред малкото заслужили уважение и позор за тези, които явно не заслужават позициите си. Докато хилядите в чужбина работят и изпращат пари на близките си в майка България, мащехата им, изглежда, ги дарява с повече любов и подкрепа. Кога ли Родината ни пак ще ни обикне?