Еврокомисията ни отписа за еврото догодина

Европейската комисия не очаква България да успее да изпълни последния критерий за влизане в еврозоната, макар да е много близо до него. В публикуваната вчера нейна пролетна икономическа прогноза се казва, че на годишна база инфлацията в България е 3,1% към март, малко над изискваните 3%. Очаква се чувствително увеличаване на бюджетния дефицит - от 1,9 на 2,8%, както и растеж на икономиката от 1,9% от БВП.
Вероятността да влезе България в еврозоната през 2025 г. е много малка, никой никога не е влизал в средата на годината. Да се надяваме, че бихме могли да го направим в началото на 2026 г., заяви вчера финансистът Левон Хампарцумян в интервю пред БНР. По-рано и гуверньорът на БНБ Димитър Радев прогнозира, че България няма да успее да изпълни критериите за влизане в еврозоната до юни.
Прогнозата за инфлацията се запазва от направената от нея през февруари, преди падането на правителството.
Според комисията причините за нарастване на бюджетния дефицит са свързани с увеличаването на пенсиите и на заплатите, което само частично се покрива от приходите в държавната хазна.
Европейската комисия очаква по-слабо усвояване на европейски средства след пика през 2023 г., но смята, че "въпреки сериозните забавяния" ще има "известен положителен принос от изпълнението на инвестициите" по плана за възстановяване. Като цяло публичните инвестиции се очаква да намалеят през 2024 г.
Затова пък от второто тримесечие се прогнозира износът да нарасне силно поради възстановяването на външното търсене. Вносът също ще се възстанови, воден от вътрешното търсене.
За следващата година Европейската комисия предвижда инфлация от 2,6%, икономически растеж от 2,9% и леко намаляване на публичната задлъжнялост.
Комисията прогнозира продължаване на тенденция за увеличаване на бюджетния дефицит и през 2025 г., макар и незначително спрямо текущата година - до 2,9% от БВП. Това ще бъде факт само при запазване на сегашните политики.
Анализът показва, че може да се очаква догодина "малко по-рязко увеличение на социалните вноски" в резултат на увеличаването на минималната работна заплата и праговете на осигурителния доход.
Държавният дълг се очаква да нарасне до 24,6% от БВП.
Комисията запазва оптимизма си, че България ще "увеличи умерено" изпълнението на плана за възстановяване, което ще се отрази положително върху публичните инвестиции.