Искам да върна смисъла и политиката в БСП

- Г-н Станишев, какви са мотивите Ви да се кандидатирате за председател на БСП?
- Това, разбира се, е най-често задаваният ми въпрос напоследък. В рамките на шегата може да се отговори, че е добре сред кандидатите да има поне един, който не е бил част от екипа на Нинова и не е членувал в Националния съвет, подкрепящ всички политически завои и експерименти на председателя. Ако говорим сериозно, гледам на участието си като инструмент да върна политическата дискусия и съдържанието в БСП. Години наред левицата предлагаше политики, беше гарант на държавността, пазеше Конституцията и ковеше законите в страната. Партията имаше влиятелна и уважавана парламентарна група, експерти, които правеха позицията ни разпознаваема - всеки в България знаеше какво мисли БСП по най-важните въпроси. Но в последните години ръководството обърна гръб на постигнатото. Отидохме на чужд терен, станахме консерватори и евроскептици. БСП се загуби в общия хор от популисти, раздаващи празни обещания.
Време е да се върнем към същинската си роля - да предлагаме съдържание в полза на хората.
Срамежливото ни влизане във властта беше унизително за партията. Ръководството не обясни защо го правим, какви са политическите условия, които поставяме пред коалицията. Знам, че мнозина си мислят: „Ама ние имаме петима министри и председател на парламента“. Ще отговоря: „За съжаление, това не е резултат от нашата сила, а от нашата слабост“. В резултат ключови приоритети на левицата не бяха защитени и липсват от Споразумението за съвместно управление, не стана ясно какви политики ще отстоява БСП в кабинета. Ето защо предложих цялостна резолюция на делегатите на Конгреса, която да формулира очакванията ни от коалицията и да залегне в управленската и в законодателната програма на мнозинството. Направих го, за да има БСП лице пред избирателите си и макар със закъснение, да покаже, че е в правителството не само заради постовете.

- Какви са очакванията Ви към 51-вия конгрес на партията?
- Много ми се иска делегатите да осъзнаят, че 51-вият конгрес не е просто рутинен. От тях зависи дали свиването на БСП ще продължи, или ще създадем условия за бавно, трудно възстановяване на загубеното доверие.
БСП ще плати политическа цена за участието си в коалицията. Трябва да направим така, че да не се окаже фатална. Първият знак в тази посока ще е заседанието на конгреса. Подготовката му засега предполага той да мине под упойващия аромат на властта, с обещания за назначения и алъш-вериш срещу подкрепа за един или друг кандидат за председател. Това ще е пагубно за партията. Тревожа се, че в този важен момент висшият форум може да бъде сведен единствено до разправия между лобитата за влияние.
Освен за лидер на левицата, битката ще се съсредоточи и в избора на членове на Националния съвет. В сегашната ситуация БСП не може да си позволи да повтори опита си от 50-ия конгрес. Тогава, в резултат на сделка, НС бе „прочистен“, за да бъде удобен на ръководството. Ако имаме отново „гумен печат“ на вече взети решения, не ни чака нищо добро. Споменавам това, защото всички приказки за правене на политики, за диалог и прочее ще са празни думи, ако не се покриват с действията. Важно е НС да е широко представителен орган, с авторитети, които да генерират идеи и да ги защитават успешно. Иначе, ще получим още от същото.
Но най-важният въпрос пред партията и пред Конгреса е организационното състояние на БСП. Трябва да сме честни за състоянието на партията! Както помежду ни, така и навън, в обществото - иначе няма да намерим изход от дълбоката криза. Четейки програмите и изявите на кандидатите, можем да се заблудим, че сме в 2003 - 2004 г., когато БСП беше голяма и влиятелна политическа сила. Истината е, че платформи, в които залагаме на „да укрепим“, „да разширим“, „да подобрим“, са неадекватни на днешната ситуация – ние сме в руини, в половината страна или нямаме структури, или са в трагично състояние; трябва да ги градим наново.
Налага се широко да разтворим вратите, а и прозорците - за старите членове и симпатизанти, но и за привличането на нови. Лозунгите „Да направим БСП голяма отново!“ са безпочвени приказки. Същото се отнася за обещанията да се преразпределя субсидията към партийните структури. Някой помни ли, че това беше едно от ключовите послания на Нинова през 2016 г.? В действителност структурите не само бяха захвърлени сами, но и бяха целенасочено мачкани. Финансово БСП е във фалит. Стига сме играли по свирката на популистите, нека кажем на хората почтено: „Ако искате партии, които отстояват обществени интереси, е необходима достатъчна държавна субсидия, за да са независими от частни „донори“.

- По какъв нов път трябва да тръгне БСП като модерна лява партия, за да отговори на предизвикателствата на времето?
- Искам да видя БСП като партия с характер, с мисъл за бъдещето и с реални политически и управленски цели, които могат да бъдат измерени и оценени. Предложих проект на резолюция на конгреса „С отговорност към България, с мисъл за бъдещето“. В нея представих разгърнато и аргументирано основните приоритети пред правителството, има и съвсем конкретни задачи към нашите министри - от превръщането на демографската политика в реален приоритет, през модернизиране на социалната политика и борбата с бедността, до нова регионална политика и преодоляване на водната криза. Ако тя бъде приета, БСП ще може да защити обратния завой, който направи, влизайки в коалиция с ГЕРБ. Смятам за необходимо още тази година, през ноември, да се свика ново заседание на Конгреса и да се оцени изпълнението на нашите приоритети, да се поставят нови задачи.

- Ако застанете начело, накъде ще водите левицата?
- През последните години левицата се изживяваше като традиционалистка, консервативна и евроскептична партия. Виждаме докъде ни докара курсът да се състезаваме с националистите на техен терен.
Днес пък е модерно да сме „тръмписти“. Нека сме наясно - политиката на президента Тръмп ще работи за икономическите интереси на световния технологичен капитализъм, видим зад гърба му при влизането в Белия дом. Президентът на САЩ безапелационно ще налага американския икономически интерес на целия свят въз основата на „правото на силния“.
България е малка страна, бъдещето ни е в ЕС. Мнозинството от сънародниците ни добре го разбират- личната им перспектива е здраво свързана с Европа - от партньорите на фирмата, в която работят, до образованието на децата. Затова БСП трябва да върне европейското си лице. Наша мисия е да защитим и помогнем на трудовите хора да намерят мястото си в условията на новата технологична революция. Да имат качествена работа, достойно заплащане и сигурност.
Лявото е кауза, обърната към бъдещето, но с ясни непреходни ценности - свобода, равенство, солидарност. БСП е оцеляла над 130 години, защото им е оставала вярна, но постоянно се е адаптирала към променящия се свят. Не виждам как може човек да се обявява за ляв и да симпатизира на авторитарни режими, да търси „здрава ръка“. Демокрацията не ни „взе много“. Тя даде на всеки възможност да защитава правата си. Много повече неща ни отне дивият олигархичен капитализъм, който се храни от държавата и желае да я командва в свой интерес. Когато говорим за равенство - първи приоритет на левицата е образованието като универсален изразител на шансове. За каква солидарност можем да говорим днес, когато има две Българии - едната на софиянци и още два-три големи града, с качествено по-високи възможности за образование, здравеопазване и работа, и другата - на останалата част от страната. БСП трябва да покаже съвременния прочит на своите ценности и да даде работещи решения за живота на хората. Само така ще се върне на политическата сцена.