Меридиани
"Пушкин" на руската проза
160 години от рождението на Антон Павлович Чехов
/ брой: 31
Така наричал Лев Толстой великия руски писател, чиято 160-та годишнина от рождението отбелязваме през 2020 г. Антон Павлович Чехов живял само 44 години, но оставил огромно литературно творчество.
След като завършил гимназията в родния си град Таганрог, Антон отишъл в Москва при разорените си родители. Историкът В. Богучарски пише в статията "Руският народ, обществото и върховната власт в делото за освобождението на България": "Няма съмнение, че руският народ в своята цялост стана роден на българския след 1877-1878 година повече, отколкото и да бил друг народ". Да казваме ли, че в Таганрог, на Азовско море, интересът към войната и към новоосвободената братска страна е бил повишен - връзките с тогавашна Турция са били съвсем близки, непосредствени, там е имало голяма гръцка колония, там новините са достигали и до най-обикновения гражданин, до ученика от гимназията. "Преломни във вътрешното съзряване на А. П. Чехов според литературоведа В. Ермилов са били годините 1976-1879, когато будният и впечатлителен Антон е бил сам в Таганрог..."
Като студент по медицина започва да сътрудничи в хумористични списания, излизащи в Москва и Санкт Птербург. В неговите малки разкази, фейлетони и смешки виждаме, как е обичал да се шегува с русите, които вземат присърце "българския въпрос", как отразява спомените от войната. За симпатии към България и българския народ свидетелства и кореспонденцията му. На 29 ноември 1885 г. непосредствено след края на Сръбско-българската война от Москва Чехов пише на редактора на "Оскольки" Н. А. Лейкин в Петербург: "Дали да не замина за България? Посъветвайте ме... Вие сте човек практичен и с опит... Мене ми се ще да замина за там..." А на 29 януари 1896 г. от Петербург Чехов пише до руския журналист А. В. Амфитеатров, по това време кореспондент на руски вестници в България:
"Многоуважаеми Александър Валентинович!
По поръчение на тенора Стоян Михайлов ви изпращам неговата "Паметна записка". Мисълта да стане създател на театралното дело в България е внушена нему, на Михайлов, от неговите земляци, българите-емигранти, живущи в Москва... Ако при случай, ако с Вас заговорят българските великие мира сего за Стоян и за театъра, съобщете им, че в такъв и такъв град живее Петър Иванович Бобчински и ако намерите за нужно, подкрепете го. Твърде е възможно сам Стоян да дойде в София в близките дни, в такъв случай Вас ще Ви уведомят телеграфически...
Ако в България има хубаво вино, пийте докрай.
Ваш А. Чехов".
В България Чехов идва със своите кратки разкази в оригинал непосредствено след Освобождението. Интересът към творчеството му се засилва, след като в 1888 г. получава академичната Пушкинска премия и започва да сътрудничи в най-големите руски списания "Петербургская газета", Новое время", "Русская мысль", "Журнал для всех". Освен списания българите обичали да четат в оригинал и руски книги: Събрани съчинения на А. П. Чехов издават в 10 тома (1900-1901), Второто издание от 1903 г. било в 16 тома - давали го като премия - безплатно на абонатите на списание "Нива", а те у нас били над 2000! След смъртта на Чехов през 1920 г. руско-българското издателство в София издава няколко книжки с негови разкази в оригинал.
Чехов на български
За пръв път произведение на Антон Чехов е публикувано на български през 1889 г. В Библиотека "Св. Климент", редактирана от Петко Каравелов, Пенчо Славейков е предложил разказа "Тиф". През същата година излиза в Русе като отделна брошурка разказът "Мечка"; през 1893 г. - в Шумен - разказът "Жена", през 1896 г. във Варна - "Палата № 6". Като голям нов писател на Русия Чехов се утвърждава и в списанията "Мисъл" (от 1896), "Българска сбирка" (от 1897), "Ново време" (от 1898) и "Български преглед" . През 1901 г. Чехов е открит и от жълтата преса - в периода юли-август 1901 г. Стоян Шангов публикувал десет от ранните му разкази, а Елин Пелин отпечатал в "Селска разговорка" творбата "В съдилището"...
Събрани съчинения
на А. П. Чехов започват да се издават в България от 1904-та година (т.1 и 2), т.3 - 1905, т.4 - 1906, т.5 - 1908 и т.6 - през 1910-а. Преводач е К. Т. Митишев, редактор - Ана Карима, издател - Мавродинов, който ги печата в Тутракан. През 1905-1906 г. са преведени и издадени от социалистическата книжарница на Коста Евстатиев като отделни книги и почти всичките му пиеси: "Иванов", "Вишнева градина", "Вуйчо Ваньо", "Чайка", "Три сестри". След 1944 г. на читателите са предложени Събрани съчинения в 14 тома: 1-5 (1947, "Хемус"), 6-14 (1949-1950, "Наука и изкуство"), 1-8 ("Народна култура").
За децата
от общообразователните училища в Христоматиите срещаме преводи на разкази под различни заглавия: "Гиго Стругаря" през 1898 г.; през 1920 г. в Христоматия за V клас, съставена от Елин Пелин, Ран Босилек и Хр. Хаджиев - "Ванька"; през 1933 г. - срещаме като преводачки имената на Елисавета Багряна и Калина Малина...
На театралните сцени
Антон Чехов е от началото на Двадесетия век. Водевилите "Мечка" и "Предложение" се играят в Театър "Сълза и смях" (1901), а "Дядя Ваня" - на сцената на "Славянска беседа" (1904)...
Сто и двадесет години по-късно на сцената на Театър НАФТИЗ зрителите могат да видят проекта "Три сестри", дело на младия режисьор Деян Ангелов.
Първата бележка за Антон Павлович Чехов в българския печат срещаме в популярното домакинско списание на Елена Ушева "Мода и домакинство" (1899). Година по-късно - списание "Българска сбирка" публикува откъс от очерка на Максим Горки за Чехов. През 1902 г. "Славянски глас" препечатва от "Журнал для всех" литературния портрет на писателя от Миролюбов.
А какво е било влиянието на Чехов върху българските писатели и българската литература през Двадесетия век?
Орлин Василев: "А. П. Чехов е всепризнат учител по високо изкуство на българските писатели".
Елин Пелин: "Аз съм благодарен, че можах на млади години да се запозная с руските класици Чехов и Горки. Те създадоха у мен вкус към хубавото, към правдивото."
Емилиян Станев: "И аз, както много други писатели, съм се учил и се уча, колкото мога, от великия майстор на разказа, особено от невижданата му способност с три черти да нарисува човека; на пестеливост в изразните средства, на композиция..."