Повторната употреба на публичната информация - възможност и предизвикателство

Ако ХIХ век остава в историята като индустриалния, а отминалия ХХ век като технологичния, нашият ХХI век има претенцията да е информационният. Стотици публични институции - централни и местни, събират и пазят информация от обществен интерес - статистическа, икономическа, екологична, географска, културна и пр., която обаче остава "заключена" в сейфовете, чекмеджетата и във файловете на компютрите им. "Горивото" на икономиката на знанието отлежава в трезорите на администрациите, лишавайки обществото от печалби в размер на 40 млрд.евро годишно - на толкова се изчислява потенциалът на затворените данни в рамките на ЕС.

Повторната употреба на "валутата на иновациите"

както ги определя доклад, публикуван през 2010 г. в The Economist, озаглавен "Цифрова Британия" (Digital Britain), може да донесе преки и непреки икономически ползи на цялата икономика на ЕС-27 от порядъка на 140 млрд.евро годишно, да увеличи заетостта между 3 и 8 пъти и да компенсира до една трета от разходите за администрацията чрез по-ефективното използване на информацията. Неглижирането на тези цифри в днешната икономическа ситуация със сигурност може да се определи като неразумно, недалновидно и политически безотговорно.
Откакто през 2003 г. Европейският парламент (ЕП) приема първия набор правила за повторна употреба на информация от обществения сектор, описани в Директива 2003/98/EO (публично известна като  Директивата на отворените данни), количеството данни в света се увеличава експлозивно, като се генерират и събират нови и нови видове. Паралелно с това текат процеси на усъвършенстване на технологиите за анализа, използването и обработката им. Тази технологична "лавина" прави възможно създаването на нови услуги и приложения, които се основават върху използването, събирането и обединяването на данните. Правилата, приети през 2003 г., освен че са неясни по отношение на условията за достъп и непоследователни по отношение на ценообразуването (когато повторната употреба подлежи на заплащане), не дават представа за видовете съществуващи данни, а и не съответстват на бързите промени на технологиите, на които сме свидетели. В резултат на тези недостатъци рискът да бъдат пропуснати икономически и социални възможности, предлагани от повторната употреба на данните от обществения сектор, е голям.
Ето защо

ЕП предприе стъпки за промяна

на Директивата за отворените данни. Актуализирането й е обвързано с Програмата в областта на цифровите технологии за Европа и със стратегията "Европа 2020" за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. На българския евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите - Ивайло Калфин, е възложено да изработи позицията на ЕП като докладчик по предложените от Европейската комисия промени на директивата. В рамките на ангажимента му, миналия петък (9 ноември 2012 г.) в София се проведе конференция на тема "Отворените данни - нови възможности за публичния сектор и бизнеса в България". Калфин очерта няколко основни посоки на промени, които предстои да бъдат дебатирани само след месец в ЕП.
Първо. Директивата предвижда данните, събирани от обществените институции, да се качват в интернет. Възможно е това да предизвика своеобразен "цивилизационен шок" в администрацията, която трябва да престане да се изживява като пазител и страж на информацията, който "споделя" с обществото каквато част от нея реши, когато реши и както (в какъвто формат) реши. Тя ще трябва да свикне с публичността и с прозрачността, както и с максимата, че "информацията е достъпна, освен по изключение". Тази откритост на институциите има и своята добра страна. Който работи добре и ефективно, това ще бъде забелязано. Обратното също е вярно.
Второ. Данните, които ще бъдат задължителни за предоставяне в интернет, трябва да са в машинночетим формат, за да са достъпни за обработка, анализ и създаване на мобилни приложения, които от своя страна

ще улеснят бизнеса, гражданите, изследователите

и журналистите при ползването на  "освободената" публична информация. Очаква се това да стане основа за мощен граждански, академичен и медиен натиск за стандартизиране на методиките за събиране на информация в целия ЕС и изграждане на процедури за контрол върху първичните източници, което пък ще повиши надеждността на информацията. Още по-важно е, че ще се изгради информационна инфраструктура, която е ключова предпоставка за провеждане на европейски публични политики.
Трето. Цената за повторното използване на данните от обществен интерес, съхранявани от държавната и общинските администрации, трябва да покрива единствено разходите за предоставянето им, доколкото данъкоплатците вече са платили веднъж за събирането им. Това ще позволи големи обеми информация като географски и топографски данни, кадастри, метеорологична и транспортна информация, статистика, бизнес регистри и др. да се дигитализират и да се използват за създаване на безплатни информационни портали, за приложения на мобилни телефони и таблети. Сега в България има институции, които съществуват благодарение на информацията, която предоставят на гражданите срещу заплащане - картографски карти, архиви и пр. и вероятно ще оказват съпротива срещу промените. Едно от предложенията на директивата е те да бъдат компенсирани за разходите си от бюджета, който ще спечели от стимулирането на бизнеса и от намаляването на административните разходи за издаване на различни справки.    
Четвърто. Директивата за отворените данни разширява обхвата си, включвайки

и данните, събирани от музеи, библиотеки

и архиви. Това ще ускори цифровизацията на културното наследство, което сега се осъществява чрез проекта "Европеана", но много неравномерно.
Пето. Предвижда се въвеждане на институция, която ще следи за спазване изискванията на директивата. Възможно е това да е и съществуваща администрация, която ще получи допълнителни ангажименти и правомощия.
През следващите две години ЕК ще инвестира 45 млн. евро за осигуряване на техническа инфраструктура за изследвания, свързани с отворения достъп до данни и цифровото им съхранение. Освен това през 2013 г. ще стартира общоевропейски портал, на който ЕК първа ще качи цялата си несекретна информация. Целта е до 2015 г. една трета от всички налични данни на държавните институции в страните от ЕС да могат да бъдат търсени именно чрез тази среда.
Как е решен въпросът с отворените данни в България? Засега - никак. Тук следва да направим разлика между публични и отворени данни. У нас има невероятно много публична информация, качена в мрежата във всевъзможни формати и организирана по логиката или прищявката на институцията, която я събира и съхранява. Според проучване па Програма "Достъп до информация", правено през 2011 г., поддържаните онлайн регистри на страниците на държавната и общинската власт са 631, но те не комуникират помежду си. Тази ситуация е много добре позната на българските фирми и на чуждите компании, опериращи у нас, които са задължени да представят годишните си декларации в Националната агенция по приходите, Търговския регистър и статистиката. Това са едни и същи данни, които обаче се въвеждат и обработват от три администрации, вместо от една. 
Интернет страниците на институциите преливат от

информация, която обаче е негодна

за повторна употреба и за разследване на връзки и зависимости. Ако стигнете до данните за процедурата по промяна на нормативен акт, дори и да се доберете до имената на вносителя и начина на гласуване в комисиите или в парламентарна зала, трудно ще се сдобиете с информацията от декларациите на политиците за конфликт на интереси. Ако пък се въоръжите с търпение и решите да извадите данните за количеството ВЕИ централи по вид, за да ги свържете със собствениците им, ще загубите дни, потъвайки в дебрите на Търговския регистър. На страниците на Агенцията за обществени поръчки, министерствата и общините ще откриете всякакви данни за процедурите по ЗОП, но не и сключените договори и анексите към тях. Всичко това е само и единствено в ущърб на гражданския контрол върху властта. За да "заработи" тази информация в интерес на данъкоплатците, следва тя да бъде отворена, само че "свалянето" й не е регламентирано от институциите, които претендират за права върху нея и предпочитат да я продават.

Отварянето на данните на образователното министерство

за броя на висшистите, чието дипломиране е предстоящо по региони, би позволило на общинските власти да изготвят привлекателен профил на местната компетентност за привличане на чужди инвестиции и да планират  по-добре капацитета си за участие в европроекти. Още по-добре ще е, ако има подобни данни и за българите, завършващи в чужбина, но както показа проучване на ДУМА от септември т.г., такива въобще не се събират. Отварянето на данните за заболяваемостта, които се натрупват при семейните лекари и в болниците, могат да сигнализират за географското разпространение на вирусни инфекции и да предизвикат предприемане на мерки за индивидуална защита. Данни за концентрация на престъпления по райони също би провокирала действия, свързани с личната сигурност.  
Въпреки препятствията, и България вече може да се похвали с отворени данни благодарение на ентусиазма на блогъра Боян Юруков. Негова е заслугата днес да имаме отворени данните на парламента, за бюджетните плащания, за ражданията, за българската емиграция в Германия, за местоживеенето на британските граждани в България, за фирмите, регистрирани по ДДС, за загиналите военнослужещи през Балканските войни, за изборните нарушения, за агентите на ДС, за катастрофите, за изчезналите хора. Заедно с Пейо Попов отварят данните на съдебната система. 
Началото е положено. С малко повече усилия и политическа воля България може да си извоюва водеща позиция сред страните членки. Според прогнозата на Ивайло Калфин промяната в директивата трябва да бъде приета окончателно към пролетта на 2013 г. След това държавите от ЕС ще имат две години, за да я въведат в националното си законодателство. А дотогава ние можем да продължим с отварянето на данните.