По-добре тъжна истина, отколкото радостна лъжа

Масираната самореклама, в която всекидневно се опитват да ни "удавят" управляващите от ГЕРБ, че са по-, още по- и най-, претенцията да са "Пътят, Истината и Животът" и начало на ново летоброене, преди което България е била пусто място, все по-често излиза от контрола на вълшебния медийно-виртуален свят и бива опровергавана от не толкова омайната реалност. Хвалбите за най-демократичното правителство, управлявало досега, за вдигната продължителност на живота, за емблематични зали и магистрали, макроикономическа стабилност и финансова дисциплина, потъват сред оглушителната тишина по теми, отнасящи се до заетост, безработица, устойчивост на работните места, дискриминация, бедност, объркано образование, смазана наука, количество фалирали български фирми, правителствен и партиен протекционизъм за частни компании и лица, лобистко законодателство, липса на справедливост, приоритетно осигуряване на средства за МВР и пр. 
По-добре тъжна истина, отколкото радостна лъжа, казва известна арабска поговорка. Тя едва ли ще е по вкуса на истерично рекламиращите се управляващи, отворили вече торбите с обещания в стремежа да забавят времето за равносметка и да заглушат въпросите, пред които неминуемо ще бъдат изправени. Но истината ще е честна за гражданите, които живеят с ефектите и дефектите от действията и бездействията на претендиращите да трасират пътя за "европейско развитие" на България.
Тъжната истина е, че правителството на ПП ГЕРБ

управлява страната наизуст

След три години във властта, вместо ръководената от Б. Борисов държавна машина да работи равномерно, предвидимо, устойчиво и безаварийно, всеки ден сме свидетели на прекъсвания и аварии, съизмерими с локални катастрофи. Макар онези, които излизат на повърхността и добиват публичност да не спират да изненадват, предизвиквайки ту смях, ту гняв, другите, които остават встрани от вниманието на гражданите, са много по-опасни. Понеже засягат самата същност на управлението и разкриват непоправими липси на компетентност, отсъствие на воля за следване на добри практики и пренебрегване на базови елементи, между които и достоверността на информацията, имащи съществено значение при вземане на адекватни управленски решения.
На 28 август т.г. ДУМА публикува справка за размера на задълженията на държавните и общинските болници към 30 юни, получена от Министерството на здравеопазването на основание закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Според здравното министерство общите задължения на лечебните заведения към средата на годината възлизат на 351 259 000 лв. В началото на м. юли (6.07.2012 г.) здравният министър по време на парламентарен контрол огласява в пленарна зала на Народното събрание дълговете на заведенията за болнична помощ към 30 май, които са в размер на 347 411 000 лв. Достоверна ли е тази информация обаче, кой е гарант за истинността на данните и какво следва, ако публичността е различна от реалността.
Справката, с която разполага редакцията на ДУМА, съдържа поименен списък на първите 20 болници с най-голям размер на задълженията. Заехме се със собствено проучване на причините, водещи до натрупването на дългове, и се опитахме да изясним структурата им, като изпратихме писма до изпълнителните директори на всичките указани в документа на МЗ двадесет лечебни заведения. Реакцията на три от тях беше неочаквана. Ето част от отговора на д-р Кацарски, изпълнителен директор на МБАЛ Пазарджик (размер на задължението според министерство - 6 594 000 лв.), изпратен до редакцията на ДУМА на 30 август 2012 г.: "Не знам откъде сте получили тази информация и кой ви я е дал, но държа да уточня, че МБАЛ Пазарджик АД НЯМА просрочени задължения. Краткосрочните задължения към 31.07.2012 г. са в значително по-малък размер (в пъти) от цитираните от вас".
От Варненската МБАЛ "Света Анна" (размер на задължението според министерство - 6 964 000 лв.) също реагираха светкавично,

отричайки наличие на подобен дълг

Варненци предполагат, че е възможно министерството да ги е объркало със столичната УМБАЛ "Света Анна".
Изпълнителният директор на УМБАЛ "Света Марина" ЕАД-Варна (размер на задължението според министерство - 15 011 000 лв.) доц. д-р Жанета Георгиева ни изпрати следното писмо: "Необходимо е дебело да се подчертае, че това са задължения към доставчици на медикаменти, медицински консумативи и други, на които не е настъпил срокът на плащане. Към 30.06.2012 г. лечебното заведение не отчита просрочени задължения. До момента всички плащания както към доставчици, така и към персонала и държавата се извършват редовно и в срок. За първото шестмесечие МБАЛ "Света Марина" ЕАД-Варна отчита текуща счетоводна печалба в размер на 732 000 лв. Тук е мястото да се отбележи, че търговското дружество има ОТЛИЧНА ликвидност за първите шест месеца на годината."
Наличието на лечебни заведения, оспорващи данните, поражда съмнения за достоверността на оперативната информация, с която работи здравното министерство. В действителност става въпрос за 15% от огласените болници и за над 8% от обявените задължения. Тези цифри са далеч над статистическата грешка и не могат да бъдат пренебрегвани, тъй като сумите са в милиони лева, а това откровено поставя на дневен ред въпроса какъв е всъщност действителният размер на задълженията. Ако министерството изкуствено ги "раздува", използвайки ги по принципа "2 в 1" в качеството на тояга и оправдание за въвеждане на нови и нови рестрикции за лечебните заведения, като прибавя към действащите лимити (въведени на регионален и болничен принцип) нови - на исторически принцип (лимитиране по клинични пътеки) или пък намалява размера им, за да отчита и демонстрира кухи "успехи" в администрирането на системата, от това негативите рефлектират както при пациентите, така и при медицинските специалисти. И в двата случая здравните чиновници печелят срещу гражданите. Последните от началото на мандата на ГЕРБ

тръпнат при всяка нова екзотична идея

на здравните министри, чийто брой стигна четири за по-малко от три години. Последният министър, самопровъзгласил се за "тежка артилерия", успя да вдигне адреналина на обществото с шармантни предложения за повишаване на събираемостта на здравните осигуровки, включващи забрани за извършване на разпоредителни сделки с движимо и недвижимо имущество и смяна на документи за самоличност. 
Менажерските екипи на болничните заведения пък бяха сюрпризирани с искане за доказване на "финансова стабилност" като условие за повишаване на заплатите на медицинските специалисти, които в някои части на страната скоро ще бъдат обявени за "изчезващ вид" (анестезиолози, хирурзи, медицински сестри).
Поискахме от министър Атанасова да изброи и аргументира критериите за "финансова стабилност", по които ще бъдат оценявани лечебните заведения. Отговорът, който получихме, е повече от показателен за нивото на компетентност, с което се управлява здравното министерство. Поради изключителната му стойност го публикуваме тук дословно и запазвайки правописа на оригинала:
"В общия смисъл "финансова стабилност" съществува, ако финансовата система може да продължи да функционира нормално без "външна помощ". Значимостта на "финансовата стабилност" за дейността на всяко едно предприятие се разглежда в следните аспекти:
1. "Финансова стабилност" има значение за резултатите от стопанската дейност на предприятието.
2. Добрата "финансова стабилност" осигурява подходяща парична маса на предприятието и по такъв начин е гаранция за неутрализирането на отрицателното въздействие на кредитните пазари, т.е. дава по-големи възможности за самофинансиране на дейността.
3. Добрата "финансова стабилност" е предпоставка за висок имидж, което от своя страна има значение за привличането на висококвалифицирани специалисти в предприятието. Това от своя страна е гаранция за производството на по-високо качество, конкурентни услуги. Финансово стабилното предприятие може да си позволи и непрекъснатото повишаване на квалификацията на кадрите.
4. "Финансовата стабилност" дава възможност своевременно да бъдат внедрявани високопроизводителни технологии в дейността на предприятието, посредством инвестиране в съвременно оборудване.
5. Стабилното финансово състояние е гаранция за висока ликвидност на материално-веществения състав на капитала, което има непосредствено отношение към степента на дебиторската и кредиторската задлъжнялост на предприятието."
Вижда се и с невъоръжено око, че

в текста няма аргументирани критерии

за финансова стабилност. Онова, което остава скрито за гражданите, а възможно и за медицинските специалисти, е, че този текст е... преписан (за да сме коректни - копи/пействан) от студентски лекции по теоретични основи на финансовия анализ и по-конкретно от посочената в тях като Тема 5 - "Финансово състояние на предприятието, показатели и фактори, за неговото аналитично изучаване". Материалът е свободно достъпен във форума на студентите на Варненския икономически университет (http://www.ue-varna.info/), на страницата на bg-ikonomika.com (http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/15_9756.html), както и в други специализирани страници, изобилстващи от пищови, готови доклади и разработки, облекчаващи усилията на съвременните интелектуални ленивци. Единственото "творчество", проявено от министерските чиновници, се състои в подмяната на термина "финансово състояние на предприятието" (както е в оригиналния текст на стр. 19) с "финансова стабилност".
По-добре тъжна истина, отколкото радостна лъжа, гласи арабската поговорка. Очакванията - в случай, че някой ги е имал - за тежък артилерийски изстрел по проблемите в здравеопазването, няма как да не колабират при разкриващата се катастрофална управленска немощ, елементарна липса на познания и очевадно подценяване на интелекта на лекарската и на журналистическата гилдия, както и на гражданите. Това е тъжната истина. Ако беше прието изискването за доказване на "финансова стабилност" във вида, в който е дефинирано по-горе, повече от ясно е, че управлението наизуст, станало емблематично за здравното министерство, щеше да получи още едно приложно поле. С компрометирани данни за финансовото състояние на лечебните заведения и с преписани студентски лекции по финансов анализ може и да се управлява "успешно", но само във виртуалния свят на мрежата, където всеки може да бъде онова, което не е.
В реалния живот подобни експерименти обикновено завършват катастрофално.