От стволовите клетки до ин витро
Институтът по биология и имунология на размножаването при БАН показа постиженията си
/ брой: 281
Отминалата седмица бе белязана от скандала във Фонда за научни изследвания на МОМН, откъдето странно изтичат и малкото пари, дадени от държавата за наука. А някак встрани от медийния фокус един от институтите на БАН отвори широко врати, за да напомни за пореден път, че и ние, българите, сме дали нещо на света, че разполагаме с учени от международна класа и че имаме задължение пред поколенията да им покажем перспективата и да ги въведем в храма на знанието. Съвременното, дигиталното, високо технологичното.
На 29 и 30 ноември т.г. Институтът по биология и имунология на размножаването "Акад. К. Братанов" (ИБИР) посрещна учени, изследователи, студенти, докторанти, ученици и граждани, за да отчете успешния финал на проекта ReProForce, стартирал през декември 2009 г., финансиран с 3 млн. лв. от Седма рамкова програма на Европейския съюз. Той е един от 16-те, спечелили оспорвано състезание, в което участниците са били 1300. Координатор и единствен бенефициент на ReProForce е ИБИР. Идеята на проекта е да повиши изследователския капацитет на българския институт и да задълбочи сътрудничеството в национален и европейски мащаб с цел възстановяване на лидерската му позиция в Югоизточна Европа в областта на биологията и имунологията на репродукцията при животните и човека.
В рамките на проекта ИБИР е подкрепян от 7 партниращи института от Италия, Германия, Англия, Холандия и Австрия. Координаторът на проекта ReProForce доц. Маргарита Моллова отчете повишаване на изследователския капацитет на ИБИР, реализиран в двустранна мобилност на учени от института и партниращите организации, участия в методически семинари, конференции и съвместна научноизследователска дейност. За 3-годишния период на проекта са назначени петима нови изследователи. Други двама с опит от научни институции в САЩ, които са защитили дисертации в ИБИР, са се върнали в България и са готови да се включат в изследванията на института.
С част от средствата по проекта е закупена модерна апаратура за анализи. Още в първите 6 месеца след старта на ReProForce новите апарати са доставени и започват да работят, в резултат на което 4 от лабораториите на института са обновени. Цялото оборудване се експлоатира на пълен капацитет и при постоянно съгласуване между партньорските центрове в рамките на проекта. Новата апаратура създава и възможности за обучение на високо равнище на докторанти, млади учени и студенти. Научните експерименти пък се изпълняват на ниво, сравнимо с това на висшите европейски центрове. В рамките на проекта в ИБИР са изработени и защитени от студенти 12 бакалавърски и магистърски тези, привлечени са изследователи от други институти и вузове за разработка на 10 докторски дисертации. Реализирано е сътрудничество в експерименталната работа с външни участници - общо 30 изследователи, като са привлечени двама учени от други институции за разработване на съвместни проекти и грантове.
Научната ефективност в цял свят се измерва и с публикациите в реномирани издания. За 3-те години на проекта са направени нови 110 публикации в национални и международни издания, от тях 51 са в списания с импакт фактор. Издадени са 4 научни книги. Освен това 4-ма докторанти на ИБИР са защитили дисертации, има 4-ма нови доценти и двама професори, още 5-ма са на път към доцентска длъжност.
В Деня на отворените врати човек можеше да пообщува с участници в проекта. Ето какво споделиха те.
Катя Търд, Университет във Вагенинген, Холандия:
"Когато дойдох в София за първи път преди три години, не знаех какво да очаквам. Научих много, забелязах, че има много възможности за сътрудничество и разширяване на работата. Щастлива съм, че установих нови контакти с учени, работещи по проблемите на животинската репродукция и разширих знанията си. Има възможности да изпращаме в ИБИР и студенти от Холандия, защото тук има някои условия за експерименти, които ние там нямаме. Трябва да използваме опита си и да намерим начин учени да работят на обменни начала по даден проект за 1-2 години. От това ще спечелят и двата института."
Милена Мурджева, млад учен от секция "Молекулярна имунология" на ИБИР:
"За мен беше особено ползотворно участието ми в 13-ия симпозиум по имунология на репродукцията, проведен тази година във Варна, където имах възможност да се срещна с водещи учени от Европа и Америка в тази област. Искам да отбележа и теоретичния курс по флоуцитометрия, който за пореден път отвори вратите на института и показа на широк кръг потенциални партньори възможностите ни за обучение и за съвместни изследвания. На два от семинарите - за стволовите клетки като основа за развитие на регенеративната медицина и за имунологичните проблеми в човешката репродукция, имах възможност да представя научни резултати на секция "Молекулярна имунология", на която съм член. Получих и възможността един месец да специализирам в Йена при проф. Удо Маркерт, да се запозная с някои техники, които до този момент не бяхме прилагали в нашата секция."
Иван Бочев, частна АГ болница "Д-р Щерев" - София:
"Тъй като проблемите на човешката репродукция са в основата на нашата дейност, съвсем естествено това определи сътрудничеството ни с ИБИР, което развиваме успешно от няколко години. Имаме резултати от съвместната ни работа, имаме публикации в наши и чужди авторитетни издания. Успешното сътрудничество се дължи, от една страна, на високото модерно ниво на материалната база, с която разполага ИБИР, а от друга - на високия професионализъм и богатия опит на колегите от института. Радващото за външни партньори като нас е възможността да присъстваме на отворени събития, които са желани от всеки ангажиран с проблемите на репродукцията. Аз лично тук съм карал курса за флоуцитометричен анализ, семинарите за стволови клетки."
Диана Гуленова, частен медицински център "РепроБиоМед" - София:
"В ИБИР изработих моята докторска дисертация. Тя е плод на проект, финансиран от МОН през периода 2008-2011 г. с научен ръководител доц. Пламен Тодоров от ИБИР. Тематиката е в областта на стволовите клетки, нова е и е перспективна за бъдещо колабориране с ИБИР. Лично аз съм посетила два от семинарите, пряко свързани с моята работа, имаме много съвместни публикации."
Калина Белемезова, студентка по "Молекулярна биология" в СУ:
Вече трета година работя като кръжочник към секция "Молекулярна биология" на ИБИР. Още в началото на II курс имах възможността да се запозная с множество лабораторни техники в областите на течно култивиране, молекулярната биология и имунология. Материалната база, с която разполага институтът, беше от голяма полза за мен като студент и още повече сега като дипломант. Радвам се, че имам шанса да натрупам лабораторен опит и да работя с модерна апаратура още по време на следването си."
Доц. Ралица Живкова, катедра по биология на Медицинския университет в София:
"Нашата катедра повече от 25 г. работи по различни проблеми на размножаването - имунологични при гръбначните животни и човека, свързаните с неуспехите при ин витро оплождането. Научното сътрудничество между нашите две научни звена се илюстрира в дисертационен труд, който правим съвместно. Колеги от нашата катедра посещаваха методологичните семинари на фирмите, които представяха съвременни методи за анализ."
Йордан Марчев, Земеделски институт, Шумен:
"Нашето сътрудничество датира може би от 80-те години, когато работихме с два екипа над задача по ембриотрансфер на биволи. Оттогава не сме прекъсвали връзките си. Работили сме върху репродуктивните биотехнологии при биволи, използването на хранителни добавки при дажбите на свинете и влиянието им върху репродуктивната система. Участвахме във всички мероприятия в рамките на проекта ReProForce и благодарение на него успяхме да реализираме и част от нашите идеи."
Доц. Станимир Йотов, Тракийски университет, катедра "Акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения":
"Участвах в част от мероприятията в рамките на проекта ReProForce, бих искал във всичките, но заетостта ми на преподавател не ми позволи. Обменът, връзките, които създадохме, правят един фундамент, върху който вече може здраво да се стъпи и да работим съвместно и много по-интензивно. Смятам, че трябва да насочим усилията си към няколко основни неща: съвместни проекти и стимулиране на участието на студентите и специалистите в една обща мрежа. Защо? Защото тук се правят високи научни постижения, а няма по-добри посланици на тези постижения от студентите. Ако ние ги приобщим към тях, ако въведем тези постижения в обучението им, от това ще има голяма полза."
Благодарение на научните открития, правени в ИБИР още през ХХ век, по времето на акад. Кирил Братанов, България е призната като родина на ново медико-биологично направление в световната наука и клиничната практика - Имунология на размножаването. Днес институтът е седалище на Международния координационен комитет по репродукция и на Балканската мрежа по биотехнологии в репродукцията при човека и животните.
Доц. Елена Кистанова, научен експерт по проекта ReProForce и зам.-директор на ИБИР:
Репродукцията е важна за всеки човек
- Разкажете за резултатите от ReProForce ПЛЮС. И какво предстои оттук нататък?
- Ние осъвременихме четири лаборатории. Но институтът работи и в други изследователски направления, а 3 млн. лв. не са толкова много пари за съвременна апаратура. Не успяхме да обновим криобиологията, която ще ни осигури по-тясна връзка с бизнеса. Ще можем да му предложим банка за съхраняване на тъкани и на клетки. Става дума за връзка както със селскостопанските производители, така и с различни клиники. Поддръжката и съхраняването на тъкани е сложно нещо, а нашият институт има опит и традиции - в него криобиологията е създадена още в началото на съществуването му през 40-те години на ХХ век. Сега имаме апаратура за съхраняване на семенната течност, но можехме да предложим по-широка услуга и така да докараме някакви пари за института.
- Съхраняването на стволови клетки се оказа съвсем не малък бизнес в днешно време.
- Да, ние можем да предложим квалифицирано съхраняване, защото знаем как да го направим, имаме технологията. Само че в тази област оборудването ни е остаряло. Друго направление, което искаме да развием, са генетичните изследвания в областта на репродукцията. Вече изграждаме лаборатория с едно малко начално оборудване, но бихме искали да го допълним. Уникалността на нашия институт е в това, че провеждаме изследвания в областта на репродукцията при хората и при животните, което дава възможност за по-широко приложение на нашите научни продукти. Те могат да се внедрят както в човешката медицина, така и в животновъдството.
- А държавата помогна ли ви по някакъв начин?
- Държавната субсидия е за основните заплати - малки, разбира се, дори обидни бих казала за учени, в размер на 400 лв. при средна заплата за страната от 700 лв. и повече. Освен това, когато през 2009 г. стартира нашият европейски проект, в МОМН имаше много добра програма за подпомагане на проекти, спечелили в ЕС. Понеже в проекта ни бяха заложени 20% разходи за базовата организация, а ЕК покрива само 7%, министерството реши да подпомогне проекти като нашия с недостигащите 13%.
- Дадоха ли ви средствата?
- Да, и благодарение на това купихме цялата апаратура, защото по европейските проекти нямаме право да плащаме ДДС. Вие си представете, когато стойността на оборудването е 400 000 евро, 20% ДДС са 80 000 евро, или 160 000 лв.! Това е невероятна сума за нашия институт. Разходът за ДДС в науката е абсолютно нелегитимен за европейската комисия, не се признава от нея.
- А как е в другите държави?
- Там науката е освободена от плащане на ДДС. Ние, когато купуваме консумативи за работа, вече не го правим през нашите фирми вносители, защото ще трябва да им плащаме ДДС, а директно поръчваме през интернет. Институтът е регистриран по ДДС, там признават нашата регистрация и така спестяваме 20% от разходите. Това, разбира се, не се харесва на дистрибуторите.
- Днес тук има двама представители на ЕК, които ще оценяват изпълнението на проекта. Те споделиха ли вече каква е оценката им?
- Още не, защото това е първата им визита в института. Те са не толкова строги оценители, колко добронамерени консултанти, ако има проблеми, да ни помогнат да намерим изход. Тяхната цел е да ни помогнат да изработим изследователска стратегия. Затова ЕК избира трима експерти - единият е специалист в областта на хуманната медицина, вторият - във ветеринарната медицина и биотехнологиите, а третият - в разработката на стратегии.
- Ползата от проекта за науката и за института е ясна. А гражданите на България печелят ли нещо от него?
- Разбира се. Първо, ние сме разпространители на научно знание. Често каним ученици и студенти, за да стигнат модерните познания по биология на размножаването до тях, а и до широк кръг хора, защото репродукцията интересува всеки един човек и го засяга по някакъв начин в определен етап от живота му. Второ, ние сме отворени за консултации, но за съжаление нямаме медицинската легитимност да правим окончателни заключения. затова пък научната част от работата на няколко частни клиники се провежда тук, след което на базата на нашите данни лекарите правят заключения. Трето, ние имаме разработени тестове за определяне на някои имунологични проблеми на безплодието, които могат да бъдат правени в нашата лаборатория, след което докторът поставя диагноза за причините дадена двойка да не може да има деца. Знаете, че понякога това се дължи на имунологична несъвместимост между партньорите.