Българските градове трудно покриват изискванията на ЕС

До 23 септември т.г. 36 български града трябваше да представят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) интегрирани планове, за да гарантират финансиране на проектите си по линия на Структурните и Кохезионния фондове на ЕС за следващия период - 2014-2020 г. Акцентът на предстоящия 7-годишен програмен цикъл е фокусиран в интегрирания подход към градското развитие. Съответствието на подготвяните и предлагани от местните власти мероприятия с изработен интегриран план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) е заложено като

задължително условие за финансиране

на проектите на българските общини по линия на европейските средства. Ето защо беше особено важно тези планове да са готови към указаната дата. Две трети от избраните да изготвят подобен стратегически документ 36 града успяха, други - не, и поискаха удължаване на срока. Този факт няма как отново да не провокира съмнения в административния капацитет на общините и способността на местната власт да се справя с предизвикателствата, породени от членството на страната в ЕС.                                                
 Преди две години МРРБ отвори схема за безвъзмездна финансова помощ в подкрепа на изработването на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР). Предложението е насочено към общините на 7-те големи града - София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Плевен, и към 29 общини на средно големите градове - Благоевград, Велико Търново, Велинград, Видин, Враца, Габрово, Гоце Делчев, Добрич, Дупница, Казанлък, Карлово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Лом, Монтана, Пазарджик, Панагюрище, Перник, Петрич, Разград, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Размерът на финансовия бонус е 95%, а остатъкът от 5% е за сметка на общините бенефициенти. Сумата, отпусната за изготвянето на плановете на всеки един от първите седем града, е близо 1 млн.лв., а за останалите - по половин милион. Средствата общо за програмата са 21 369 654 лв. Срокът за кандидатстване беше 1 ноември 2010 г., а проектите трябваше да се изпълнят за 24 месеца, т.е. към днешна дата да е приключил първият им етап. Което ще рече да са представени в МРРБ списъците с приетите обособени зони за въздействие, придружени от целеви и проблемен анализ на градското развитие заедно с визията за града и резултатите от обществените обсъждания.
Към средата на 2012 г.

само в три общини е приключила процедурата

по възлагане изготвянето на ИПГВР. Едва шест дни преди датата (23.09.2012 г.) за предаване на етап от плановете в МРРБ, община Шумен си избра изпълнител (на 17.09.2012 г.), а два дни след този срок община Петрич е посочила като крайна дата за подаване на оферти 25.10.2012 г.. Последна от наблюдаваните 36 общини е тази в Сливен, която ще събира предложенията на желаещите да изготвят плана й за развитие до 26.11.2012 г., което по никакъв начин не се вмества в предварително обявената времева рамка.
От направения мониторинг на обявите на общините за избор на консултант за изготвяне на интегрираните планове, публикувани на страницата на Агенцията за обществени поръчки (АОП), ясно се виждат два факта. Първият, че

местните власти са изгубили между 7 и 12 месеца

някои и повече, само за подготовка на документите за търговете, които по своя характер са формалната техническа част, а не същностната от целия процес. Някои от процедурите са прекратявани и стартирани отново поради съществени пропуски. Това забавяне (от 36 общини едва пет са стартирали процедури по ЗОП до края на 2011 г.) е съкратило сроковете за работа на консултантите, които могат или не, трябва да се вместят в заложените в договорите дати. Вторият - че болшинството градски власти (с изключение на Благоевград и Враца) просто са копирали едно към едно Методическите указания, изготвени от МРРБ, включвайки в обхвата на изискваните дейности всички компоненти, описани в документа на министерството. Общините са си "спестили" дори направата на актуални социално-икономически и пространствени анализи на градската територия, макар те да са онези, които достоверно могат да идентифицират проблемните сектори и потенциала за развитие, на база на които да се обособят зоните  за въздействие. Това говори само за едно - че разчитат външните експерти да свършат всичко, включително и онази част от работата, по която би трябвало ключовата експертиза да е на местно ниво.
Прегледът на консултантите, спечелили търговете за изработване на ИПГВР, също дава немалко поводи за размисъл. Почти във всички общини избраните юридически лица са консорциуми и дружества по ЗЗД. Изключение е местна компания да има водеща роля в обединенията, в които

доминират фирми, регистрирани в София

Своеобразен първенец, одобрен да прави плановете на пет града - Варна, Г. Делчев, Карлово, Плевен и Ямбол, е доц. д-р Стелиян Димитров - географ, преподавател в геолого-географския факултет на Софийския университет. Втора в тази формална класация е плевенската фирма "Иво Петров - архитекти"ООД, спечелила надпреварата за четири града - Бургас, Пазарджик, Силистра и Свищов, заедно с "Ню Ай" АД и "Мапекс" АД. За същия брой градове, но други - Велинград, Велико Търново, Монтана и Смолян изработват интегрираните планове Даниела Запрянова и Александър Киров чрез фирмите си "Геоарх" ООД и "Национална агенция за териториално устройство" ООД, участващи в конкурсите в различни конфигурации като консорциум "Урбанико" и "Таун план". По два града спечелени имат "Види арх" ООД - на арх. Ваня Р. Фурнаджиева-Петличкова - Казанлък и Разград, и испанците от "Арнайз консулаторес" - Кюстендил и Кърджали. "Велдер консулт", чийто акционер е Корпоративна и търговска банка АД, а водещ архитект Белин Моллов, прави плановете на Пловдив и Добрич. Стара Загора ще разчита на "Трейс проект", а Дупница на една от компаниите на Николай Вълканов "Геотехинженеринг" ООД. Държавното дружество "Национален център за териториално развитие" ЕАД печели София и Търговище.
Подводните камъни, които консултантите някак трябва да преодолеят, са свързани най-вече с кратките срокове, оставени им от общините за събиране, обработка и анализ на огромна по количество информация. Твърде спорно е доколко ще успеят да се ориентират в специфичните проблеми на всеки град по анкетите, които правят сред 1 000 жители и на базата на обобщения да определят трите зони за въздействие - социална, индустриална и такава с обществени функции. Към тези проблеми от местно естество се добавят и други, отнасящи се до липса на глобална държавна визия. Пример за това е отсъствието на морска политика на страната, която още не е дефинирана в стратегия, а интегрираните планове на Варна и Бургас би трябвало да се съобразят с нея.
Понеже изработването на ИПГВР пряко ще засяга живота на териториалните общности, е добре гражданите да са нащрек, да присъстват на  обсъжданията и да се включват активно в тях, защото евросредствата от Структурните и Кохезионния Фондове през програмния период 2014-2020 г. ще се насочват само в определените днес зони за въздействие, превръщайки ги в "пътна карта" за трайно подобряване на икономическото, социалното и екологичното им състояние. Други зони на евросредства не могат да разчитат. Не можем и не бива да разчитаме единствено на общинските администрации, които забавяйки процедурата за възлагане на изработването на плановете, за пореден път доказаха, че са далеч от евростандартите, както и че ефектът от евросредствата, дадени за повишаване на компетентността им, все още е незначителен.


Какво е ИПГВР

Понятието "интегриран план" само се споменава в българското законодателство, но липсват нормативни дефиниции и детайли. Интегрираният подход в градското обновяване и развитие обаче вече е възприет в повечето европейски страни като оказващ по-силно и по-продължително въздействие в сравнение с отделните секторни мерки, които не решават комплексните проблеми на градовете, свързани с икономическото развитие, социалната интеграция, жилищната политика и опазването на околната среда.
Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове (подписана през 2007 г.) насърчава по-широко прилагането на политиката за интегрирано развитие на градските райони. Документът отделя специално внимание на изостаналите градски зони в контекста на града като цяло. От съществено значение за тях е прилагането на стратегии за действие, вписани в политиката за интегрирано градско развитие:
- Провеждане на стратегии за подобряване на физическата среда;
- Укрепване на политиката за местната икономика и местния пазар на труда;
- Проактивна политика за образование и обучение на деца и младежи;
- Насърчаване на ефективен градски транспорт на поносими цени.
Декларацията за градско развитие от Толедо (подписана през 2010 г.) доразвива Лайпцигската харта, като поставя специален акцент върху стратегическото значение на регенерацията - процеса на подобряване на състоянието на западнали райони и подпомагане на хора, изпаднали в тежко социално положение.
Интегрираният план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) е именно такъв инструмент за планиране, който служи за основа и "пътна карта" за трайно подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на приоритетни градски територии. ИПГВР представлява съвкупност от свързани във времето и пространството проекти, действия и инвестиционни намерения, които се прилагат в определени градски зони за въздействие в градовете, обединени в три групи:
-    с преобладаващ социален характер (градски територии с жилищни функции)
-    индустриални зони
-    с публични функции с висока обществена значимост (обикновено централната градска част)