
Снимки Николай Белалов
Актуално
За повече солидарност и съпричастност
Среща със синдикалистката Костадинка Кунева
/ брой: 49
На 14 март 2025 г., само няколко дни след нееднозначното отбелязване в България на поредния Осми март, по инициатива на Фондация „Солидарно общество“ и с участието на Обединението на жените социалистки беше организирана среща-разговор на тема „Мястото и ролята на жената в съвременния свят“ със специалното участие на Костадинка Кунева - борбената синдикалистка и бивша евродепутатка (2014 - 2019) от гръцката партия Сириза.
Въпреки че срещата беше организирана за много кратко време заради сложната програма на Костадинка Кунева, залата на шестия етаж на „Позитано“ 20 беше пълна, а на моменти и препълнена. Причината за интереса несъмнено бяха уникалният живот, характер и активна синдикална и обществена дейност на нашата гостенка.
Съвсем накратко: дипломираната във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ историчка е принудена да се откаже от професията си, да замине за Гърция и да работи като чистачка в атинското метро, за да може да осигури животоспасяваща сърдечна операция на сина си. Защо висшистка от една европейска страна не може да излекува сина си и е принудена да потърси това в друга страна, е въпрос, на който управляващите в България би трябвало да потърсят адекватен отговор.
Операцията е успешна, а Костадинка Кунева от обикновена работничка по чистота се превръща в общопризнат борец за правата на работниците, за което говори избирането й за генерален секретар на Атинския съюз на чистачите и домашните помощници. Борбата й с фирмите, грубо нарушаващи правата на работниците, е толкова успешна, че ги вбесява и след няколко заплахи за живота й, които не я спират, те решават да изпълнят заканите си и на 22 декември 2008 г. изпратените от тях двама престъпници я заливат със сярна киселина. Костадинка Кунева успява да се пребори за живота си, но е обезобразена, губи зрението на едното си око и й се налага да премине през допълнителни операции, за да си върне гласа. Станалото с Кунева предизвиква през 2009 г. масови демонстрации срещу експлоататорските фирми. А самата тя се превръща в символ на безкомпромисната борба за трудови и човешки права. Затова през 2014 г. за нея гласуват гърци от всякакви прослойки и я изпращат в Европейския парламент от името на възхождащата тогава лява партия Сириза.

Точно тази жена дойдоха да чуят толкова много хора. Поздравление и букет рози от името на председателката на Обединението на жените социалистки Дора Янкова й поднесе проф. Мариела Модева. Сред присъстващите бяха Калоян Паргов, зам.-председател на НС на БСП, председателят на Фондация “Солидарно общество” Георги Пирински, колега на Костадинка Кунева в Европейския парламент (2014 - 2019), и настоящият евродепутат Кристиан Вигенин.
Поводът за срещата беше Осми март, обявен от ООН за Международен ден на жените и мира, както специално подчерта Костадинка Кунева, но малка част от нейното слово беше посветена на това. Тя разказа по-скоро за трудностите, с които се е сблъскала като работничка в Атина, и как в южната ни съседка се борят за трудовите си права.
Нейният разказ предизвика многобройните реакции на присъстващите. В дискусията с въпроси, лични разкази за борбата си с експлоатацията в България и в други страни на ЕС, както и с предложения за съвместни действия участваха главно жени, но и мъже. Между изказалите се бяха доц. Петя Пачкова, Димитрина Тодорова, Калина Дренска, доц. Огнян Боюклиев, проф. Здравка Константинова и др. Те споделиха, че срещата е била изключително интересна и много полезна. Проблемите на работещите хора не само остават, но и се задълбочават.

Синдикалната дейност в частните фирми е невъзможна. Хората се страхуват да не си изгубят работата и не се борят за правата си. А фирмите у нас са станали по-големи експлоататори и от тези на Запада!
Общият извод на присъстващите съвпадна със съвета на Костадинка Кунева: че защитата на правата на работещите и в България, както и навсякъде другаде изисква тяхната съвместна борба срещу лошите условия на труд, несправедливото заплащане и експлоатацията. Но за целта българите трябва да си върнат вярата в силата на солидарността и съпричастието, както и да се преборят с насаждания през последните години неудържим егоизъм и индивидуализъм.
След срещата Кристиан Вигенин сподели: „Във времена на разпад на ценности и масово обезверяване думите на тази жена сякаш докоснаха някакви клеясали струни там, вътре. Битката за правата на трудещите се и за морала в политиката няма да спре, докато има кой да вдъхновява и да дава надежда. И в най-трудни времена, когато изглежда, че всичко е купено и продадено, се заражда съпротива, която ще изреже гнилото. Неизбежно е.“