Защо не плачат богатите британци?

Може би по-сериозно би звучал въпросът "А защо плачат бедните?", но отговор на подобно питане едва ли някой би се наел да даде смислено. Фъфленето по подобна тема само би доусложнило нещата, особено ако то идва (а това няма как да не е така) от сложността този някой, или някои, да обяснят грамотно и понятно за аудиторията каква все пак е разликата между богати и бедни.
И така - май вторият въпрос става ненужен, защото Бог така е решил... и точка.
Богатите британци продължавали да богатеят. Евалла и ашколсун. Халал да им е. Първо - защото са умни, защото знаят как да трупат пари, и второ - защото са си умни по причина на исторически предпоставки. А умните и находчивите, както вече отдавна е известно, успяват, което е факт неоспорим.
Ако направим паралел между богатите британци и богатите българи, ще открием много, ама много прилики. Но и не по-малко разлики. Богатият британец, откакто свят светува, си е извоювал първо правото да бъде приближен на кралския двор. Плащал си е данъците за кралската хазна, къде повече, къде по-малко, но така или иначе - доброзорно, и се е закрепил на клона. Започнал е стародавният му род да трупа - титли и жълтици от столетия, които ревностно и хитро е съхранявал. Купувал е земи, гори, ратаи, купувал е или грабил всичко, което простолюдието е нямало как да се научи да спастря за черни дни, и приказката се е дообогатявала със сентенции и поуки за следващите поколения. Като мизансцен - чисто, честно и ясно. А за справедливост кой ти мисли?
По нашите земи също са протичали подобни процеси, съпроводени от съответните там процедури и тенденции. Било боляри, било чорбаджии, било то съвременни капиталисти - сценарият, по който са натрупвали кое-що и са го уедрявали, е почти същият. Може би до неотдавна само мащабите са били различни, но пък хъсът не е оставал по-назад. И не остава, за радост на малцина!
Защо употребявам думата малцина? Да скочим за миг във Великобритания. Хилядата най-богати притежават богатства за близо една трета от брутния вътрешен продукт (БВП) на кралството. Връщаме се обратно на родна земя и виждаме същата картинка, но с вялата уговорка, че за нашите "малцина" едва ли някой е в състояние да посочи каква част от родното БВП притежават. Не че не може - явно просто не му стиска да го подскаже дори в някакви хипотетични рамки.
А сега да погледнем към бедните. Първо у нас. Много са, страшно много бедните и обедняващите хора и продължава да се множи броят им в обществото - както се види - в безкрайно, поне засега, продължаващ процес, облъхван с приказки и пламенни речи за светъл и близък край в перспектива, която май никой не може да умосъзре. Сигурно по тази тривиална причина младите тръгват към Терминал 2. Да речем към Великобритания, модната напоследък дестинация за сървайвърите. В същото време британските бедняци, очевидно изпитвайки подобни страхове, притеснения и чувства, все пак оцеляват, най-малкото защото живеят във високо индустриализирана държава, чиято социална политика все пак почива на базата на мощна икономика, селско стопанство и наука. Паралелите са излишни. От какво тогава да плачат, поне засега, британските богаташи, от които ни делят май няколко основополагащи века.