На фокус
Внимание: Опасен труд!
Загубените в резултат на трудови злополуки календарни дни за 2020 година са 162 480
/ брой: 86
На всеки четири дни един български работник не се завръща вкъщи от работа, загубвайки живота си на работното си място. Това е истината за тъжната статистика на трудовия травматизъм в страната. На самия 28 април - Международен ден в памет на загиналите и пострадалите при трудови злополуки и професионални болести работници, и Световен ден за безопасност и здраве при работа, дойде лоша новина за поредния инцидент. От Областната дирекция на МВР съобщиха, че ден по-рано 56-годишен мъж е пострадал при трудова злополука в завод в Разград. При извършване на ремонтни дейности върху лентова сушилня мъжът пада от четири метра височина. Откаран е в болница с фрактури на гръбначни прешлени, ребра и мозъчно сътресение. За случая е уведомена Инспекцията по труда. Образувано е досъдебно производство...
Поредна човешка драма,
пореден щрих в мрачната статистика
на трудовия травматизъм в България.
По оперативни данни на Националния осигурителен институт за първото тримесечие на годината в страната са станали общо 556 трудови злополуки. Слава Богу, нито една от тях не е със смъртен изход. За сравнение, за същия период на 2020 г. трудовите злополуки са 586. Това, че има намаление в бройката обаче, не бива да успокоява. Първенци по инциденти на работното място традиционно са строителството и сухопътният транспорт. Ето че за първото тримесечие на тази година трудовите злополуки в тези дейности са съответно 35 и 36. За същия период на 2020 г. те са по 27.
За 2020 г. загиналите при трудови злополуки работници са 89, колкото и през 2019-а. През миналата година 8 от жертвите на инциденти по време на работа са жени. През 2020 г. отново най-много жертви има в икономическите дейности от сектор "Строителство" - 17, следван от "Сухопътен транспорт" - 11 и "Търговия" - 8.
Пак по оперативни данни на Националния осигурителен институт, през 2020 година са станали общо 2309 трудови злополуки - с 422 по-малко в сравнение с 2019-а. Загубените в резултат на трудови злополуки календарни дни за 2020 година са 162 480...
Прав е националният секретар по безопасност и здраве при работа Огнян Атанасов, че съгласно данните, условията на труд в страната ни през изминалата една година не са се подобрили. И че
сухи данни вече не вършат работа,
защото е крайно време държавата ни, социалните партньори, да си поставят конкретна задача, както го направиха страни като Литва, Естония и Латвия. Тази конкретна задача е до 2024 година трудовите злополуки с фатален край да бъдат намалени поне до средното за Европейския съюз равнище. В България фаталните трудови злополуки, отнесени към 100 000 работещи, обаче, продължават да са два пъти по-високи от средноевропейските нива. Тази цел трябва да бъде в основата на всички мерки в Националната програма по безопасност и здраве за следващия период. А експертите са прави и в това, че, за да се постигне тази цел, са необходими решителни мерки, които да гарантират реално осигуряване на безопасни условия труд, контрол и отговорност. Истината е, че
този проблем продължава да не присъства
в дневния ред на обществото и на отговорните институции. Но определя битието на хиляди почернени семейства.
Нужно е и сериозно вглеждане в данните за трудовите злополуки. Защото по-ниският им брой през 2020 г. в сравнение с 2019 г. не трябва нито да заблуждава, нито да успокоява. Според експертите по безопасност и здраве при работа, това вероятно се дължи на засилените мерки по специалния закон за безопасни условия на труд срещу пандемията Ковид-19, но същите тези експерти продължават да считат, че голяма част от трудовите злополуки в нашата страна не се декларират пред съответните органи. Иначе казано - крият се - къде от страх, къде по други причини. Или пък нещо в системата за отчитането на трудовите злополуки куца. А най-вероятно е комбинация от двата фактора.
Освен, че българският наемен работник е последен по доходи в Европейския съюз, е и сред най-болните. По данни на НОИ, през 2019 г. починалите у нас на възраст между 20 и 65 г., т.е. в работоспособна възраст, са 17 199 души, като вероятно при част от тях лошите условия на труд и свързаните с тях заболявания са една от причините от фаталния изход.
"Болен" проблем традиционно
е и това, че според последните публикувани данни на НОИ, през 2018 г. у нас са признати едва 15 нововъзникнали случаи на професионални болести - тоест които са признати за първи път през отчетната година. За сравнение, през 2009 г. те са били 116. С пълна сила можем да си зададем въпроса дали тези цифри отразяват реалната картина по отношение на здравния статус на българските работници.
Проблемът с професионалните болести е особено актуален на фона на пандемията на КОВИД-19 и най-вече за медиците и за всички останали работещи на първа линия. От това не на последно място зависят и обезщетенията, които им се изплащат. Над 10 000 са вече заболелите лекари, медицински сестри и санитари. Териториалните поделения на НОИ вече получиха указания за признаване на заболявнето от вируса за професионална болест за медиците на първа линия при спазване на съответните процедури. Практиката ще покаже дали те не се нуждаят от усъвършенстване.
Неслучайно от КНСБ изпратиха писмо на социалния министър в оставка Деница Сачева, с което призовава страната ни да подкрепи решение за включване на безопасните и здравословни условия на труд в рамката на
основните принципи и права
на труда. Инициативата е на Международната организация на труда и е залегнала в Декларацията за 100-годишнината й през 2019 г. Към момента тези фундаментални права са само осем. Признаването на това право би подобрило прилагането на международните стандарти за здраве и безопасност в националното законодателство и практика. Според МОТ, в резултат на трудови злополуки или на свързани с работата заболявания, всяка година умират над 2,7 млн. души. Ежегодно 270 млн. души се нараняват на работното си място, а 160 млн. са професионалните заболявания. Загубите от тези трудови злополуки и заболявания възлизат на 4% от брутния вътрешен продукт в световен мащаб.
А иначе МОТ тази година при отбелязването на Световния ден по безопасност и здраве при работа излезе с призива: "Предвиждайте, подготвяйте се и реагирайте на кризата - инвестирайте в устойчиви системи по безопасност и здраве при работа!" Темата е избрана неслучайно, тя е в отговор на пандемичната обстановка, предизвикана от разпространението на коронавируса. Връщането на работа след локдаун само по себе си е едно от големите предизвикателства. Остава в този призив да се вслушат всички - и работодатели, и работници, и отговорните институции.