"Циганският ни проблем" си е български проблем

ТРЕНДАФИЛ МИТЕВ е роден на 15 март 1950 г. в София. Завършва история в СУ "Св. Климент Охридски". Негови са трудовете "Налагането на личния режим на княз Фердинанд и социалдемокрацията в България", "Ген. Георги Вазов: Военнополитическа биография" и "Ген. Никола Иванов: Военнополитическа биография". Специализира в Киев, Санкт Петербург, Краков, Южноилинойския и Станфордския университет. Докторска дисертация на тема "Българската патриотична емиграция в Новия свят (1912-1945)" защитава през 1995 г. Автор е на 14 научни монографии, сред които "Македонобългарският Централен Комитет в САЩ (1918-1919)", "Българската емиграция в Америка и борбите за освобождението на Македония", "Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия (1900-1945)" и "The Unated State of America and Macedonia (1834-1945)". Има и десетки научно-публицистични статии в българския печат.
Той е проф., д-р на историческите науки, изследовател е на българския политически живот, на емигрантската ни общност в новия свят. Преподавател е по международна икономика и политика в УНСС, председател е на Македонския научен институт.
Женен е, има син.

- България застана нащрек, след като в края на ноември обявихте притеснителни цифри за демографските ни проблеми. Толкова ли страшни са нещата, колкото изглеждат на пръв поглед?
- Повече от три десетилетия професионално изследвам и преподавам политическа история. Поради това следя и демографските тенденции в нашето общество, наблюдавам състоянието на държавнотворната мисъл на българския елит и нейната практическа реализация. В резултат на моите дълги наблюдения напоследък стигнах до някои притеснителни изводи: към 10 ноември 1989 г. в България живееха около 9,6 милиона граждани. Днес те вече са седем милиона. Но има и друго - много от тези, които заминаха в чужбина, там си родиха и там си отгледаха по едно-две деца. Това вече означава, че само за две десетилетия ние, като народ, сме загубили над 2,5 милиона души от своя етнос. Факт, който прави демографски спад с около 1/3. Ако обстановката в България не се промени коренно и в бъдеще продължат да действат факторите, които подтикват масовата емиграция, към 2040 г., при среден спад с по един милион на десетилетие, населението на България би могло да спадне на около 5,5 милиона души. А подобен резултат вече би означавал загуба на близо 50 на сто от демографския потенциал на нашата държава. Такъв факт се е случвал само веднъж в 13-вековната история на България, когато султан Баязид влиза в Търново и под ятагана на завоевателя пада изклано половината от населението на средновековна България. Ако подобен спад се случи пак, естествено е, че вече коренно би се променила и вътрешнодемографската структура на българското общество. Контингентът от около три милиона българи-християни тогава би загубил своята водеща държавнотворна функция. Понеже той ще бъде максимално изтощен в интелектуално отношение. Рязко би се увеличил контингентът на нашите събратя от циганския и мюсюлманския етнос - като процентно съотношение. А оттам вече заинтересовани сили могат да поставят въпроси за име на държавата, за официални езици, за бъдещето на унитарното държавно устройство. И т.н., и т.н. Така че изрично искам да подчертая: само и единствено тревогата да не се случи това в бъдеще в нашата страна ме мотивира да разсъждавам публично върху тази тема.
- Но реакциите не бяха еднозначни, след като публично оповестихте данните от изследването.
- Реакцията, неочаквано и за мен, беше много активна - един факт, който ме убеди, че хората дълбоко в себе си също инстинктивно чувстват всички нежелателни последици (ако те се случат) при развитие на демографските процеси в нашето отечество в бъдеще в неблагоприятна посока. Получих много положителни обаждания по телефона, в които ясно се казва, че по тази проблематика повече не бива да се мълчи. Хората са особено недоволни, че политическите партии не схващат качествено новите тенденции, които се зараждат (и могат да се зародят) в сферата на българската национална проблематика. Имаше и много категорични мнения, че националните и демографските проблеми не бива повече да се решават само от гледна точна теснопартийни интереси, че нацонално-демографската тема е и трябва да бъде водещ приоритет преди всичко за политиката на държавата. А партиите трябва да постигнат консенсус върху приоритетите в тази сфера, които да бъдат решавани, независимо от това коя е на власт в даден момент. Много хора смятат също, че неправителствените организации сами не могат да се справят примерно с проблема на ограмотяването на циганските деца, защото за част от тези структури "циганският въпрос" се е превърнал просто в доходоносен бизнес.
- Чува се, че съществува едва ли не някакъв "таен план" за постоянно намаляване на населението на България...
- Не знам и не съм чувал нищо достоверно по тази тема! А и не вярвам, че някакъв външен фактор, в съвременни условия, е в състояние бързо да обезлюди една от най-старите и културни държави на Европа, при това член на Европейския съюз. Впрочем с изключение на един-единствен - този, когото аз наричам "политическа дилетантщина". Като си спомня само, че един заместник-премиер на България след 10 ноември 1989 г. се беше провикнал: "Ега ти държавата, след като аз съм нейният вицепремиер!?"; като се сетя и за една министърка на културата, която публично заявяваше, че в художествените галерии винаги предпочита да гледа повече картините на Панчо Владигеров пред тези на Цанко Лавренов - тръпки ме побиват... Само ако полето на политиката бъде окупирано трайно от подобни дилетанти, тогава "бягството от отечеството" ще се превърне, и то - трайно, в необратим път за биологичното оцеляване на българите и евентуално - и за обезлюдяване на България... Дълбоко вярвам, че както не можеш да бъдеш съдия, без да си дипломиран юрист, както не можеш да си лекар, без да си завършил медицина, така и политиката в България скоро ще се превърне в сфера за реализиране на добри професионалисти, които ще възродят нашата родина.
За съжаление чух и няколко добре известни недобронамерени гласове, които "се провикнаха", че с подобни публични разсъждения излишно се нагнетявало обществено напрежение, насаждали се били антиромски настроения и други подобни, направо - глупости. На тях искам да кажа: фактът, че е възможно чувствително да се увеличи контингентът на циганите в структурата на българската нация, сам по себе си не носи нищо лошо. С този етнос ние живеем заедно вече 600 години. Между българи и цигани няма отежнено историческо наследство, каквото например е оставила султанската политика на Османската империя. Проблемът е само един - нашите съграждани цигани да се стремят съзнателно и като цялостна общност към постоянно развитие на своя потенциал в съвременни насоки, за да са полезни най-напред на себе си, а след това - и на България.
- А какви са инструментите за решаването на демографските ни проблеми?
- Казано най-общо: и стари, и нови; и наши, и такива, почерпени от чуждия опит. Ще дам само няколко илюстрации. Във всички европейски държави изключително голямо внимание се отделя за доброто образование на децата на всички етнически групи; разумно е да се въведе практика за стимулиране раждаемостта в страната, така че да се поощрява и процесът за ограмотяването на младите хора; да се върнат някои елементи и от традицията. До 10 ноември например циганчетата задължително ходеха на училище, като държавата ги подпомагаше с дрехи и учебници. Затова поколението на моята възраст е грамотно. Вече като войници тези хора, служили примерно в Строителни войски, получаваха и професии - заварчик, арматурист, специалист по ВиК, зидаромазач, шофьор, тракторист и т.н. Тогава 20-годишните цигани навлизаха в живота със самочувствието на хора, които имат професия. Те с основание смятаха, че са майстори. Съответно имаха възможност и си намираха добра работа, получаваха редовно заплати и живееха от трудови доходи. Казано иначе, държавата имаше политика и инструментариум, благодарение на които циганите се социализираха нормално и живееха прилично като всички други граждани.
Днес България е сериозно деиндустриализирана. В икономиката преобладават фирмите с до 20 работници. Сериозно навлезе чуждият високоинтелектуален бизнес и т.н. Така се прояви огромният проблем с циганската безработица. Много от тези хора нямат редовна и добре заплатена работа. В резултат децата им не посещават редовно училище. Неизбежно се увеличи битовата престъпност, разпространението на дрога и т.н.
- И какви предлагате да са акцентите на днешните политици по темата?
- Българската политика трябва да избере 4-5 "носещи" кита - т.е. направления в националната икономика, така, както е във всички европейски държави. Тези отрасли трябва да са високотехнологични и в същото време да са в състояние "да поглъщат" и голямо количество работна ръка с различна професионална квалификация. Тогава ще има работа за всички. И демографската картина в България ще изглежда в европейски измерения. Какъв е изводът: Циганският проблем в България е "български проблем". Т.е. той е мярка за професионалната зрялост и за интелекта на съвременната българска политическа класа. Една от най-големите заблуди на българската национална интелигенция днес е, че ние все още преживяваме кризата, свързана с преодоляването на тоталитаризма. Примерите с денацификацията на Германия и дешугунизацията на Япония през 50-те години на ХХ в. показва, че подобни преходи от тоталитаризъм към демокрация се преодоляват за десетина години. Фактът, че ние не се оправяме повече от 20 години, ме кара да мисля, че българската нация всъщност преживява някакъв по-глобален цивилизационен колапс. Старите идейни ценности и инструментите на политиката вече не работят ефективно. А нови обществото ни все още не е открило...
Поради това съм убеден, че е време да възродим опита от един уникален за българската история инструмент - политическото апостолство. И с цялото богатство и духовната мощ, характерни за стилистиката, с която работеха българските политически апостоли, да възродим отново България. Така ще решим на съвременно равнище и проблема с недопускането на неблагоприятно развитие на демографската картина в бъдеща България.