Мнение
Позализаното сурово време на България
Дефицити предхождат изобилието върху трапезата на паралелната държава
/ брой: 12
Славчо КЪНЧЕВ*
"Държавата не е малка или голяма според това как изглежда на географската карта. Това зависи от духа."
Йоханес фон Мюлер (1779-1849), немски историк и политик
На грузински език съществува една много съдържателна дума - "тамада". Означава председател на трапеза на пиршество. Е, този пост наистина би могъл да бъде заслужено признание на дългогодишна плодотворна дейност в полза на обществото като цяло или на някаква обособена част от него. Признанието би могло също така да е поради заслуги към диаспората на някой народ, разпръсната по света. Да е поради дейност в полза на отделен етнос в дадена държава, за неговото културно и икономическо развитие. За тамада би могъл да бъде определен и някой именит със своето добротворчество рожденик. Или избран лауреат на звание, както и носител на висок орден.
Дотук съвсем не сме изчерпали случаите, когато "тамада" е термин, изпълнен с благопристойно съдържание, мерило за призната в публичното пространство достолепност на даден индивид.
Но тамада ми могъл да бъде и "капо ди тути капи" - т.е. главатарят на куп мафиотски фамилии. В неговия съвременен български вариант персоната "тамада" - зрима или скрита от обществения поглед, е важен функционер на т.нар. паралелна държава, изсмукваща обществени финансови ресурси за облагодетелстване на собственото си "население" от различен ранг в структурата й. Колкото се отнася до
трапезата на пиршеството
макар и обикновено разстлана абсолютно дискретно от публичното внимание, тя е съвсем реална. И е болезнено осезаема за мнозинството от българското население. Посредством излишъка от дефицитите, които предхождат изобилието върху трапезата на паралелната държава. Дефицит на безплатни услуги за българското население в областта на здравеопазването, там, където е установена практиката на доплащане от страна на пациентите. "Обоснована" по "благопристоен" начин: избор на определен хирург при операция, на екип и пр. Или пък доплащане за консумативи и т.н.
За липсата на достатъчен финансов ресурс за пенсии, които позволяват достойно съществуване на възрастните ни сънародници, отново причината е в изобилната всекидневна трапеза на агентите на паралелната държава. Пак там е и причината за мизерното ежедневие на работещите бедни.
Този списък на злосторните тамада "заслуги" би могъл да надхвърли дължината на египетски папирус. Но непълното изброяване на насоките, по които е създадено оскъдното съществуване - материално и духовно - понастоящем на стотици и стотици хиляди българи и българки от бебешка до старческа възраст, би било рационалното зърно на този анализ. Тъй като крайната цел на едно критично изследване е въз основа на установени недостатъци или недоимъци при функционирането на дадена система в социума, както и откриване на причините за тяхното съществуване, да бъде направено обосновано и конструктивно предложение за тяхното отстраняване или поне минимизиране.
Основоположникът на научния комунизъм Карл Маркс (1818-1883) пише: "Хората сами правят своята история, но те я правят не по своя воля, не при избрани от самите тях, а непосредствено заварени, дадени и наследени обстоятелства".
Понастоящем обстоятелствата за доминиране на републиканския дух, т.е. за участието на гражданите под различни форми в държавното управление, наистина са крайно неблагоприятни. Още повече и относно потенциала за контрол от страна на гражданите върху трите сфери на властприлагане по време на периодите между изборните дни. Не съществува по-ефикасен прийом за оказване на натиск върху лицата, заели изборни длъжности, да спазват законите, предизборните си ангажименти и изобщо нормите на един висок морал от потенциала на една система, която дава
възможност за отзоваване
от заеманите длъжности и преди изтичането на мандата. Такова право притежават жителите на 18 щата в САЩ, също и в много държави, дори в "недемократичната" Венецуела, каквото клише се стараят да отпечатат върху международния облик на тази страна пронеолибералните медии.
Важно е контролът върху съдебната сфера да бъде извършван в духа на републиканизма. В Япония контролът върху съдиите от Върховния съд, който играе ролята и на конституционнонадзорна институция, т.е. може да се произнася за съответствието на законовата уредба спрямо конституцията на страната, се извършва от гражданите. Член 79 на основния закон на Страната на изгряващото слънце гласи: "Назначаването на съдиите от Върховния съд подлежи на преразглеждане от народа при провеждането на първите след даденото назначение всеобщи избори в Палатата на представителите и на повторно преразглеждане - при провеждането на първите избори в Палатата на представителите след изминаването на десет години; тази процедура се повтаря по-нататък в същия порядък.
Ако в случаите, упоменати в предишния абзац, мнозинството от избирателите се произнася за освобождаването на някой съдия, този съдия бива сменен."
За какъв Висш съдебен съвет при републиканско управление може да става въпрос? Единствено за такъв, при който неговите членове са избрани пряко от гласоподавателите. И са изцяло отговорни пред тях чрез процедура за отзоваване.
Има и немалко примери за осезаемо участие на гражданите в управлението на икономическата сфера на съответната държава. В САЩ в три щата, включително и Тексас, таванът за лихвите по кредитите за частно предприемачество се определя, съгласно конституцията на съответния щат, от допитване до гласоподавателите в него. През 2005 г. именно в щата Тексас бе извършено сондиране на общественото мнение дали тексасците са съгласни този лимит да отпадне. Процедурата бе предхождана от активна пропагандна кампания, финансирана от банковата сфера, в полза на отговор "да".
Но пълнолетните жители на Тексас, нелишени от правото да гласуват, в своето огромно мнозинство, отговориха с "не". Тъй като, водени от здравия си разум, бяха напълно наясно, че ако бъде премахнат таванът на лихвите за частните корпорации, то те, за да компенсират евентуалното повишаване на лихвите, ще вдигнат цените на стоките и/или услугите, които предлагат. И това, в крайна сметка, ще е в минус за тексаските потребители.
Факт е регресът, отбелязан в настоящия ни основен закон спрямо действащата до 13 юли 1991 г. конституция, т.нар. Живковска. Нейният чл. 7, ал. 1 постановява: "Народните представители и съветници са отговорни и се отчитат пред своите избиратели. Те могат да бъдат отзовани и преди срока, за който са избрани". Член 128 пък постановява същото право на българските граждани и по отношение на съдиите и съдебните заседатели.
Авторите на Конституцията от 1991 г., създадена при закрити врати, без да бъдат допускани гражданите да правят предложения относно нейния текст, още по-малко накрая основният закон да бъде предложен за всенародно одобрение, премахнаха тези два члена в предишния основен закон. И така предотвратиха каквато и да е форма за контрол върху действията в трите сфери на властприлагане. Както гласи един футболен афоризъм: "Най-сигурният начин да не ти вкарат гол е да си махнеш вратата".
В какво положение сме сега ние, българските граждани, спрямо възможностите за реално участие в държавното управление, тоест за осъществяване на неговото републиканско начало? В точка "0".
Каква е философията на републиканското управление? То представлява, казано в политологична терминология, присаждане на компетентността на експертите върху дървото на народния суверенитет, в противовес на ситуацията с т.нар. представителна демокрация, при която върху управлението на "настойниците" (владеещи "царското умение" да управляват) или "квазинастойническите институции" са накачени декорациите на демокрацията.
Републиканският дух е в правото само след всенародно допитване да бъде одобряван основният закон или изменение в него, както е във всички американски щати, с изключение на Делауеър. Именно по този начин са приети след 1980 г. десетки нови конституции в... Африка, които и понастоящем са в сила.
Републиканският дух
е и в правото на т.нар. частна конституционна жалба, т.е. правото на всеки гражданин да се отнася до Конституционния съд за оспорване на даден закон или друга нормативна уредба, каквото право притежават гражданите на САЩ, ФРГ и други държави.
Единственият възможен начин да приключим с този трагичен за стотици хиляди българи период, наречен "преход", е да бъде приета нова конституция, която да основоположи по нов начин нашето общество, която конституция да не бъде изготвена в потайна доба от ограничен брой представители, а да бъде изготвена след анализ на предложенията за нейния текст, направени от обикновените граждани. А пък после подложена на всенародно допитване за нейното одобрение.
По никаква друга демократична процедура не е възможно да бъде извършена изключително належащата морална революция в управленската сфера.
* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България