Не сме с къса памет!

Координатната система достатъчно често се оказва твърде различна. Ламбо на Запад идва от Ламборгини, а абревиатурта ББ е относима към несравнимата Бриджит Бардо.
И не че в по-благоприятните в благосъстоятелен аспект географски ширини отсъстват мераклии да се облагодетелстват покрай държавата, лобистката професия не случайно е официализирана. Но основното богатство там все пак се трупа на пазара, в конкуренция. Срещу паразитирането посредством монопол и картел постоянно се вземат мерки. Съществува консенсусна публична яснота по повод това, че "перфектният пазар" не се възпроизвежда сам по себе си, а поддържането на неговото динамично равновесие изисква системни грижи и усилия. В този контекст рядко съществуват колебания за

решителна държавна регулативна намеса

когато тя е станала наложителна, в защита на дългосрочно дефинирания или текущо конкретно резултантния обществен интерес.
Смисълът на българския преход едва ли е в замяната на лицемерната политическа и оттам обусловена икономическа номенклатурна власт с недотам лицемерната, а по-скоро безочливо наглата икономическа и оттам произтичаща политическа власт на потомците и следовниците на същата тази немного кадърна прослойка. Свобода, справедливост и солидарност са вече умишлено банализирани у нас термини, които съвсем не са безсъдържателни и неактуални. Особено отнесени към напредващи общества като европейските. Другата, противоположната, подразбиращата се алтернатива ни е вече до болка позната.
Развитият свят много неща е видял в историята си. Но в него понастоящем едва ли задълго може да се закрепи брутално положение като тукашното, а именно някой да си уреди да продава лекарствата в пъти по-скъпо на публичната здравноосигурителна каса и същевременно да си напазарува два от основните вестници. Да не забравяме, че

лекарствата не са стока като всяка друга

а средства с хуманно предназначение, такива за лекуването на болни хора.
При така демонстрираната липса на морал от страна на собствениците, за каква журналистическа етика може да става дума, за какво обективно отразяване на събитията, за какво качество на анализа, за каква алтернативност на позициите и защита на правата на гражданите? Не може да бъде подминато без адекватен коментар и едно изявление на съответния олигарх, направено преди време по една от телевизиите, че било най-добре държавата да не правела нищо в икономиката. Така, така, защото в противен случай току-виж държавата взела, че му развалила хубавата далавера, заради която, вярваме му, действително се е трудил от сутрин до здрач.
Не случайно в контекста фронтално се натъкваме не само на един от корените на българския неолиберализъм, но и на нерешимата в български условия задачка за свободата на словото в медиите. Търпимо ли е и по-нататък пресата в по-голямата си част да се контролира от четирима-петима олигарси, телевизиите в нарастваща степен - пак от тях, а обществената телевизия да е всичко друго, но не и обществена като роля и изпълнявани функции? Накъдето отиваме, другите в ЕС вече започнаха да се връщат, виж Италия.
"Идеалистите" днес твърдят, че у нас не се е получило онова, което всички ние преди двадесет години искахме. "Реалистите" казват, че неслучайно е станало само това, което е могло да стане. И единият, и другият начин на мислене безспорно притежават своята легитимност. Обаче никой от двата не изключва необходимостта и възможността от предприемане на сериозни корекции, особено по повод и във връзка с нарастващото широко

обществено недоволство

в нашата страна.
Въпреки ерозията му през последните три десетилетия, за която неведнъж сме писали другаде, идеалът за следване е налице и многолетно продължава да функционира нелошо в развитата част на европейския континент. Пред България тепърва предстоят поредица от избори, страната ни не е съдбовно обречена да бъде лаборатория за изпробване социалната поносимост на дивия капитализъм, както доскоро изглеждаше.
Откъде идва нетипичният иначе днешен опитимизъм?
Предимно от простичкия факт, че импровизациите на вицепремиера Симеон Дянков все повече пораждат парадоксално наглед единение в позициите на добросъвестните, както наскоро ни нарече някой в писание по интернет, икономисти от левия и десния център. Добросъвестността иманентно съдържа в себе си и затова поражда също добронамереност, а добронамерените хора винаги намират начини да се разберат и да постигнат много неща заедно.
Идеята на финансовия министър за намаляване на ДДС с един, а впоследствие с два пункта в края на годината, изначално много заприлича на някоя от дългосрочните прогнози за времето. Те никога не се сбъдват и затова разчитат главно на късата памет на населението.
Не че снижаването на "убиеца на продажбите", на данъка добавена стойност, е лоша идея. Напротив, много си е добра. При конкурентните пазари тя качва търсенето и по този път доказано

предизвиква стопански растеж

За неконкурентните пазари се предполага съответно регулиране, затова снижаването на ДДС и при тях предизвиква тенденция към подем. Дали обаче въпросната идея е своевременна тук и сега?
За да осъществи подобна мярка, българската икономика би следвало да реализира съществен икономически темп през настоящата година. Обективните прогнози са доста далеч от правителствените 2,3% растеж, те сочат като реалистични на фона на задаващата се вероятно относително не най-тежка европейска рецесия нарастване на БВП на България с максимум 1%. Следователно "от тази посока" не е обосновано да се очаква формирането на предпоставки за каквото и да е било намаление на ДДС. Най-вече дотолкова, доколкото този данък е и ще бъде, според правителствената политика, основен приходоизточник за държавния бюджет.
В друга, втора, твърде различна хипотеза, бихме се оказали при евентуално въвеждане на прогресивно облагане на доходите, сиреч преструктуриране на данъчната система. Но едно такова намерение е пълно табу за официалната власт у нас, затова и тук удряме на камък.
Третата хипотеза е визираното намаление на ДДС да стане за сметка на редукция на преразпределението, което автоматично би означавало по-нататъшно свиване и ограничаване на публичния сектор. Това също не изглежда вероятно, тъй като и без друго нещата в тази сфера са пределно минимизирани. С 35,4% съотношение държавни разходи към БВП България е достигнала границите на обществения толеранс и всеки опит за по-нататъшно затягане на коланите носи непренебрежимо

опасни социални рискове

В заключение не мога да пропусна да цитирам  колегата проф. Боян Дуранкев, който сполучливо определя Дянковите пиар инициативи, подобни на гореописаната, като "миниатюри". Явно при официалното повдигане на проблема за намалението на ДДС станахме свидетели на поредната такава миниатюра. Тя публично ще ни позабавлява седмица-две, преди да отшуми и потъне в подобаващо забвение. Или най-много някой в края на годината да се сети да зададе въпрос как икономическите условия, въпреки първоначално декларираните добри намерения и усилията на правителството, не били позволили...