Израел търси промяната

Лявоцентристката опозиция в Израел, водена от лидера на Трудовата партия ("Авода") Ицхак Херцог, е на път да спечели предсрочните парламентарни избори следващата седмица, съобщава Ройтерс, като се позовава на последните социологически проучвания преди вота на 17 март, които дават преднина на опозиционните партии пред дясната партия на премиера Бенямин Нетаняху "Ликуд". Изследвания на два водещи израелски вестника също показват, че "Ционисткият съюз" ще си осигури 25 или 26 места в 120-местния парламент (Кнесет), а "Ликуд" на Нетаняху ще спечели около 21-22 места. Всъщност всички социологически анкети през последните три-четири дни дават подобни прогнози, посочвайки, че почти 72% от израелците желаят промяна коренна в страната. Но в същото време обикновеният израелец все по-често продължава да си задава въпроса: "За кого да гласувам"? Подобен въпрос е напълно естествен и разбираем - практиката в последните години ясно показва, че дори и съвършено трезво мислещият избирател може да се залута в недотам изяснените позиции и програми на многочислените израелски партии. Доколкото този именно въпрос е може би най-същественият преди предстоящите в Израел парламентарни избори, то той не може да бъде разглеждан самостоятелно без съпътстващите го допълнителни главоблъсканици, а именно - "къде са ориентирите, които ще ми позволят да направя избора си" и "по какъв способ да определя кое от предложенията съответства на моите възгледи и интереси".
Държавата Израел безспорно се нарежда по редица показатели в челните редици на водещите западни страни, достигнали устойчивост на политическите системи, в които основните теми на обществените дискусии се водят в посока участието на държавата в икономиката и от нивото на извършваното усъвършенстване на икономическите модели. Не по-малко важно е и нивото на усилията за повишаване на качеството на живота на гражданите, и особено - удовлетворяването на техните материални, социални и духовни потребности. С други думи, поне според проучванията избирателите на първо място поставят социално-икономическите програми на претендентите за властта, а не толкова възгледите на политиците за решаването на външнополитическите проблеми. В случая в израелското общество днес ясно се открояват две основни тенденции, които от само себе си не само подсказват, но и определят реалното разделение в позициите на избирателите. От едната страна на "барикадата" стоят тези, които искат преобладаващо надмощие на пазарните способи в решаването на насъщните проблеми, в това число и повишаване на ефективността на предприемаческата дейност, и които намират "верния път" в методите на твърдата конкурентна борба като важно условие за изграждане на силно и здраво сплотено общество. Това, разбира се, звучи съвсем логично. От другата страна стоят тези, които смятат, че засиленото участие на държавата в подпомагането на по-слабите слоеве на населението би намалило разрива, особено осезаем през последните години, между богатите и бедните. Картината се избистря - израелците са изправени пред дилемата накъде да погледнат, на кого да се доверят - на десните или на левите. Но за кой ли път...
Това, което днес с особена яркост се очертава на политическия небосклон над Израел, е, че политическата система на страната буксува на място, а според редица наблюдатели дори е замряла. Причината за това може да се търси в различни направления, като се започне от наличието на крайни, особено остри и категорични прояви на упорито нежелание да се потърсят компромиси по редица важни въпроси, както и последствията от подобно противопоставяне - раздробяването на политическото поле, водещо съвсем логично до нестабилност на властта с всичките произхождащи от този процес икономически и социални проблеми. В същото време на предни позиции в политическата предизборна дискусия с особена последователност и острота е изнесена темата за войната и мира, една така или иначе перманентна по характера си тема в цялата история на Израел от 1948 г. насам. На този фон особено отчетливо далеч назад остава въпросът за социално-икономическото развитие на страната. В крайна сметка на повърхността изплава изводът, че подобна ситуация в по-далечна перспектива може да доведе до отслабване на страната, при това в полза на нарастване на ръста на вътрешната неустойчивост, при това не само политическа.

      Дезинформацията като оръжие

В хода на предстоящата изборна кампания се очерта една почти парадоксална ситуация. На преден план се оформиха две почти "непримирими" политически формации, излъчени, или по-точно съставени от твърдолинейните десни политически партии и левите и центристките партии. Най-характерното за противоборството между основните претенденти за властта сполучливо бе определено от редица израелски медии като "разговор на немите с глухите". При това в двустранен порядък. Според редица анализатори партията на премиера Нетаняху "Ликуд" прокламира предимно въпросите, свързани с безопасността на страната, докато "Ционисткият съюз" поставя акцента върху социално-икономическите проблеми и незащитените слоеве на обществото. А така, както става ясно, конструктивен диалог няма как да се получи. Нещо повече. След близо три месеца промиване на мозъците в израелските средства за масова информация, нещо рядко срещано досега, поне по отношение на ожесточеността на кампанията, в която очевидно всички възможни похвати в областта на дезинформацията бяха практически приложени в битката за влияние и убеждаване сред избирателите, анализатори твърдят, че започнали с най-безобидни подхвърляния или малки коментари по най-разнообразни теми и аспекти от политическата надпревара, "бойците" от двата лагера откровено са преминали, при това без каквито и угризения, в откровени лъжи. Нека посочим няколко примера.
"Нетаняху е заплаха за сигурността на страната". Заглавието-лозунг звучи добре, но има ли то някакво отношение към реалността? Ако проследим неговото деветгодишно управление (в рамките на три премиерски мандата) оценката на редица изтъкнати политолози и анализатори сочи, че положението в сферата на сигурността е далеч по-добре, отколкото по времето на всички предишни премиери в последните двадесет години. Съпоставката, която те правят, лежи на исторически факти. Така например покойният Ицхак Рабин подписа с Ясер Арафат Норвежкото съглашение, но това незабавно бе последвано от вълна от терористични актове на територията на Израел. Същата бе ситуацията и с дошлия на негово място Шимон Перец. Йехуд Барак изправи страната срещу Втората палестинска интифада, довела до близо хиляда жертви сред израелското население. При Ариел Шарон кръвта на страната буквално изтичаше цели три години, докато не настъпи тишина едва след като той с труд прекрати ракетния обстрел, но това също не реши проблема с конфликта с палестинската автономия. Както и последвалият го Ехуд Олберт, ролята на когото в печалната история с Втората ливанска война стана широко известна. Говорим за загубите само сред израелското население и войски. В това отношение през цялото управление на Нетаняху жертвите в страната бяха далеч по-малко.
Тук, естествено, не стана и дума за многобройните жертви сред палестинското население от сектора Газа и Западния бряг, но за тази зловеща статистика ще стане дума в друга разработка. Сега говорим предимно за предстоящите избори, които Нетаняху, по собствено признание, вече се съмнява, че ще спечели...
"Икономическото положение е ужасно", гласи следващият лозунг-заглавие, тиражиран настойчиво в медиите. Фактите обаче свидетелстват за обратното. Статистическите данни показват, че през 2014 г. окончателните данни фиксират икономически ръст от 2,6 на сто, за 2013-а - 3,3 на сто, за 2012-а - 3 на сто, за 2011-а - 4,2 на сто, за 2010-а - 5,8 на сто. Данни, показващи стабилен икономически ръст, при това в периода на световната криза. Подобно звучи и "истината", че икономическия ръст не подобрява живота на обикновения израелец. По данни на Централното статистическо бюро на страната, на Службата за национално осигуряване и на Централната банка, нарастването на работната заплата е твърде осезаемо. Пред 2010 г. средната работна заплата е била 7884 шекела (1850 евро), докато в края на 2014 г. тя е достигнала 9123 шекела (2141 евро). Според статистиците обаче това не е принос на Нетаняху, а постоянна тенденция от началото на 90-те години.
Да спрем дотук. По-важно е да се разбере защо това се случва и дали подобен род критики всъщност не говорят за някакво сериозно объркване в критериите и преценките на самото израелско общество. Но така или иначе вече се забелязва тенденция, която си струва да се разгледа по-сериозно.
Досега нито една партия не е печелила абсолютно мнозинство в 67-годишната история на Израел, което означава, че формирането на коалиционно правителство, изградено на базата на националното единство, се очертава като единственият логичен изход за решаването на проблемите на страната. Още повече, че предизвикателствата, които промениха геополитическата карта на целия Близък изток, налагат един далеч по-сериозен поглед напред в бъдещето. А на първо място изпъква почти неразрешимия, поне засега и все още проблем, свързан с установяването на траен мир с палестинците, който би могъл да се придвижи напред само чрез приемането на единна национално отговорна позиция и стратегия.
 
Ходът на президента

Реувен Ривлин, известен като последователен, но и гъвкав политик, в случай на почти равно представяне на основните претенденти на изборите ясно определи своите приоритети. Още в самото начало на мандата си той подчерта намерението си да работи за единството и сплотяването на нацията. Освен това даде да се разбере, че трудно ще се съгласи да заложи на вариант, според който правителството ще бъде възложено на партия или коалиция, стояща на определени идеологически позиции, независимо дали са дясно- или лявоцентристки. Ако правилно съм разчел думите му, това означава, че Ривлин ще поиска от лидерите на двата политически блока да тръгнат към компромиса да управляват заедно. Според него главната цел на такова правителство на единството на първо място би трябвало да бъде реформирането на избирателната система на Израел, измъкването на страната от политическия застой, в който се намира, както и нови предсрочни избори. Естествено, нито Нетаняху, нито Херцог искат подобна развръзка, но тя остава вероятна възможност. Нека погледнем конкретно какви всъщност са настроенията сред избирателите по отношение на Нетаняху. Много от тях продължават да го подкрепят, защото искат силен лидер в тревожната обстановка, а имат и основание да се чувстват заплашени от враждебни групировки и режими в обхванатия от размирици Близък изток - от Иран до ХАМАС в Газа, "Хизбула" в Ливан и "Ислямска държава" в Сирия и Ирак.
В същото време, независимо от твърде примамливите идеи, изложени в предизборната програма на левоцентристкия блок, изглежда почти невъзможно Херцог да състави коалиция на мнозинството. Основна причина за това е, че арабските партии, смятани за част от левоцентристкия лагер, никога не са се присъединявали към каквото и да било правителство, най-малкото поради факта, че израелската окупация на Западния бряг продължава. Припомням и това, че за първи път арабските партии се обединиха в една обща листа, водена от прагматичния лидер Айман Оде, която се надява да нареди формацията си като трета политическа сила. От друга страна, Херцог, който е по-силен в социално-икономическата област, не е възприеман сериозно като алтернатива, когато става дума за сигурността. По време на кампанията Нетаняху успя да задържи темата за сигурността на водещо място в дневния ред, включително като направи обръщение пред Конгреса на САЩ във връзка с ядрените амбиции и потенциалната заплаха от страна на Иран, с което предизвика острото раздразнение на американския президент Барак Обама. А едно ново правителство на Нетаняху би означавало продължаване на застоя на мирния процес, след като той последователно показва, че изграждането на селища и преизбирането му от десните избиратели е по-важно за него от мирно споразумение с палестинците.
В навечерието на изборите едно нещо вече е ясно: нито една партия очевидно няма да може да състави правителство самостоятелно, както това става от десетилетия. До голяма степен това се дължи на избирателната система, която улеснява влизането на множество малки партии в Кнесета, и всеки път, когато пускат своите бюлетини, гражданите знаят, че политическите лидери трябва след това да водят продължителни пазарлъци, за да сформират следващото правителство. На този фон вече се очертават и вероятните сценарии, които според анализатори вече са сред най-дискутираните теми през последните дни.
+ Министър-председателят Бенямин Нетаняху и неговата националистическа партия "Ликуд" съставят правителство, включващо десни, десноцентристки и ултрарелигиозни партии. При един вариант Нетаняху разчита на светски партии като тази на градската средна класа "Йеш атид", която беше част от последното правителство. При друг премиерът може да реши да разбърка нещата, като се опре на религиозни формации като партия "Шас". Това едва ли ще окаже въздействие към промяна на външната политика и особено към палестинците, но може да се отрази на правилата в социалната област в Израел.
+ Правителство на голяма коалиция, включваща както дясната "Ликуд", така и левоцентристката Партия на труда. Подобни правителства са периодично повтаряща се тенденция през последните десетилетия - често когато основните партии са с изравнена изборна подкрепа. Но според мнозинството от израелците такива кабинети са скъпи и не водят към съществени промени.
+ Други анализатори отчитат невъзможността за предвождана от Партията на труда коалиция "Ционистки съюз", която да включи широк спектър от лявонастроени партии, защото такъв вариант брак би бил доста труден за уреждане. Друг вариант би изисквал Партията на труда да се коалира с десноцентристки партии и общата арабска листа, но представители и на двата лагера вече показаха, че биха отказали такава сделка.
Междувременно американският държавен секретар Джон Кери изрази увереност, че независимо от това кой ще спечели предсрочните парламентарни избори в Израел на 17 март, мирният процес между израелците и палестинците ще продължи. "Какъвто и избор да направят израелците във вторник, надявам се, че той не само ще удовлетвори техните вътрешни потребности и очаквания, но и ще даде шанс да се придвижи напред мирният процес с цел намиране на мирно решение на конфликта", подчерта американският държавен секретар в кулоарите на международната икономическа конференция в египетския курорт Шарм ел Шейх. Кери припомни, че САЩ в последните 50 години винаги са подкрепяли идеята за мир между израелците и палестинците и припомни, че президентът Барак Обама си остава привърженик на решение, което предвижда създаването на две държави.
Е, след подобно послание струва си израелците да се замислят какво всъщност желаят в името на промяната. Вотът на 17 март ще покаже сигналите на кои партийни лидери, централи или коалиции са им по-близки.

 Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, лидер на "Ликуд", в очаване на поредната си изборна победа