Историята не прощава

Президентът Росен Плевнелиев видя сценарий за нов Берлински конгрес, засягащ Украйна. В словото си на научната конференция "135 години демократична конституционна традиция в България" пред студенти и преподаватели в Софийския университет държавният глава наблегна сериозно на украинската криза. "Има големи ядрени държави, които днес ни връщат в мащабите на политическото мислене от ХІХ век, това е много опасно", заяви президентът, цитиран от БГНЕС и "Фокус".
"Нима днес не се готви нов Берлински конгрес за Украйна? Кой има правото да реши съдбата на Украйна? Народът на Украйна чрез честни и почтени избори за президент или велики ядрени сили, които ще се договарят някъде за периферия, за център на влияние. Ако българският народ е научил своите уроци от собствения си Берлински конгрес в края на ХІХ век, ние наистина трябва да се противопоставим на новия сценарий за нов Берлински конгрес за украинския народ в ХХІ век", заяви Плевнелиев. Той подчерта, че е много опасно, когато една голяма велика сила нарушава международния и световен правов ред, въпреки вярванията, че "граници не могат да се предначертават лесно в Европа".
Явно, дощя му се на г-н президента и той да се впише с едри (не казвам златни, би прозвучало мегаломански) букви в историята. При това вече не само в нашата история славянобългарска, а в световната. Утре, както вървят нещата - и в галактическата. Всъщност, май мегаломанщината на ангро сама изскочи из храсталаците на наложеното от две и кусур десетилетия чисто нашенско ново политическо мишление. От нивото на камбанарията на забутаната из баирите селска църквица зорко да се взираме в необятните простори на геополитиката. Колкото до поуките от Берлинския конгрес, спънал болезнено, макар и не задълго, хода на събитията, свързани с българската независимост след едно тежко и жестоко многовековно робство, знаем ги.
Казано накратко - господинът определено изпълнява поетите ангажименти пред някого, стоящ невидимо далеч пред камбанарията му. Отново замирисва на купуване на индулгенции, но все пак - от кого и срещу какво - той си знае. Особено ако в името на нравствеността президентът все пак опита да извади един емоционален заряд с допълнението, че в основата на всяко решение на политиците трябва да бъде поставен интересът на гражданите. Загриженост, и то каква. Но в случая иде реч за украинските, майдановските естествено, а не за българските граждани, очакващи от него единение, мъдрост и ценностни посоки, а не раздвоение и разслоение на русофили и русофоби.
Колкото до историята, тя е за това - да не забравя и да съхранява, както и да припомня. Но понякога именно тя не прощава. Особено ако някой днес иска да върне човечеството в ХІХ век...