II. Кой ще избере следващото правителство?
Непрочетеният Иван Хаджийски
/ брой: 160
Избирателното мнозинство обикновено не е едно и също на различните избори и не зависи от силата и привлекателността на побеждаващата партия. Но побеждаващата партия придобива сила и привлекателност, когато изразява неговите надежди и успешно го убеждава, че ще изпълни желанията и очакванията му. Мнозинството е социалният слой, доминиращ в момента в обществото. Той се оформя под напора на закономерности, действащи едновременно в икономиката, социалната сфера, културата. Социологията обикновено ги констатира, едва след като изборите отминат, но за нея сякаш е по-важно качественият му профил, съдържащ се в образователния ценз, възрастта, професията, пола. Политическият избор е избор на фактор, който може да задоволи потребности, да помогне за социалното осъществяване на хората, които го съставят, и да гарантира стабилност и сигурност на дребната собственост. Може да предлагаш чудеса и да доказваш, че си в състояние да ги сториш, и пак това мнозинство да не ти обърне внимание и дори да гласува срещу тебе. Защо? Защото не ти вярва.
Политическата воля, проявявана на изборите (а и не само в изборите), не се поражда от недоволство или лични симпатии, а преди всичко от доверие в политическия субект. Проблемът е как да бъде спечелено това доверие.
Печеленето на доверие е
най-висшата цел
към която една партия се стреми, за да спечели изборите и вземе властта. Преди да тръгне към нея обаче, е необходимо да очертае поне контурите на мнозинството, което ще й отреди победата. То може да е нейната членска маса или просто симпатизантите й, но не са малко случаите, когато дори членската маса и симпатизантите не подкрепят своята партия, понеже й нямат "изборно" доверие. Въпрос на умение в социологическия анализ е да се види кои съсловия доминират в момента и какво е тяхното съзнание, какво искат, какво представляват като социална категория, какво е мисленето им, говоренето, поведението; какви водачи харесват, за да ги управляват.
Българското общество окончателно се е обуржоазило, с ясно изразени класи и съсловия. Но самите класи не се осъзнават "в себе си" и "за себе си", тъй като все още голяма част от по-възрастното поколение живее с представите за социалистическото минало и неговото социално равенство и не могат да свикнат с новото положение. Поради това обществото е подвижно; често променя настроенията си, понеже неговите членове нямат конкретна политическа и икономическа цел - освен да живеят по-богато и по-спокойно. Това го прави лесно за управление. Дори и когато се надигат недоволства, те не предизвикват някакви сериозни опасности за властта. Протестите са някак абстрактни, не са адресирани точно, понеже са и с неосъзнати причини. Недоволствата са тематично бедни и неполитически. Какво е да искаш свобода на словото, да запазиш горите, да преместят в града ти някоя държавна институция, да се развива ядрената енергетика? Това са най-обикновени ръкомахания, упражнения в риторика, увлечение по лозунги, но не и политическа борба. Дори не и синдикална - заради нарушени права на труд, почивки, осигуровки. И стачките са немощни, страхливи; те не предизвикват солидарност, понеже исканията им са "изобщо", с уговорката, че нямат политически характер и не са срещу правителството.
Аморфното общество е лесно за управляване, но трудно за спечелване в политическата борба за власт. Неговата вътрешна динамика, преливането между съсловията и класите, слабата му идеологизираност, класовата неосъзнатост на голямата част от него го правят сложна политическа система, върху която не всяка политическа партия е способна да въздейства.
В България
след промените от 90-те години
на миналия век, се разви частната собственост - особено дребната, донякъде и средната. Дребният собственик, притежаващ било средства за производство, било земя или личен имот, вече е преобладаващият социален субект в нашето общество. Този, който има малко, което е всичко, винаги се страхува да не го изгуби. Да изгубиш малкото, което си спечелил трудно и което ти осигурява някакво дребно препитание или поне покрив над главата, е най-страшна трагедия. Отнемат ли ти го, лишават те от живот. Това създава специфичен егоизъм, в който има известна съзидателност, но повече панически страх, подозрителност и лукавство. Дребният собственик се обръща за помощ при всяка нова нужда към различен спасител. Обръщайки се към новия спасител, дребният собственик е готов да измени на предишния, да го заклейми и изостави като ненужен, та дори и като враг и противник. С това именно се обяснява рязкото обръщане на избирателите от едни любимци и покровители към други. Необходимо ли е да си припомняме овациите, когато във властта влизаха какви ли не субекти и "народни спасители", но след четири години окапваха изгнили, излъгали надяващите се на тях и изхвърляни на политическото небитие.
Сменят се партиите победителки
и една след друга изчезват. Единствено БСП остава. Но тя най-трудно и най-рядко се възкачва върху вълната на народната любов, за да спечели необходимото мнозинство и управлява сама. Да, тя се пази да дава големи обещания и не увлича народа с риторика и надежди, които няма как да бъдат осъществени. Това е верен подход, но е недостатъчен, за да изпълни възложените й от историята задачи. БСП не усеща надигането на вълните, които биха я понесли към властта. И й се налага да полага допълнителни усилия, за да побеждава. Но обикновено рядко се случва.
Хората приемат, обикват и се доверяват на оня политически лидер и неговата партия, който им внушава доверие. Той непременно трябва да говори на техния език, за да го разбират и за да са сигурни, че ги познава "отвътре", че не е книжен и неопитен, колеблив и страхлив. Доверието е най-важното условие за победа на изборите. Трябва да се заслужи доверието на мнозинството, а както подчертах по-горе, то се състои от дребни собственици. Те имат своите грижи и неразрешими проблеми, свързани със собствеността и сигурността им и трябва да се намерят думите и начините, с които да бъдат накарани да повярват, че именно БСП ще гарантира тази собственост и ще им даде възможност да я запазят и увеличават; че тя ще им носи доходи и с тези доходи ще могат да осигуряват своето съществуване. На тях им е все едно дали властта е тоталитарна, диктаторска, обърната към Брюксел или Москва; дали водачите й говорят умно или глупаво, дали са образовани и добре облечени, мускулести или хилави, с дебели вратове или очилати многознайковци, или дали законите са лобистки и ще бъдат отменени от Конституционния съд. За тях е важно лидерът и неговата партия да им дават работа, за да имат всеки ден хляб на масата и покрив на главата, да са обути и облечени; да им осигурява възможност да издържат децата си, да ги изучат и направят щастливи, да не се боят от старостта и болестите и да не треперят нощем за живота си.
Да, партията непременно трябва да излъчва сила и мощ, увереност и непоколебимост. Тя трябва да говори отчетливо, ясно, кратко. И непременно да казва това, което очакват тя именно да го каже! Тук е високото изкуство на партийната пропаганда и идеология, а не в писането на документи, в които замъглените думи не означават нищо.
Много са поводите, които БСП да използва
за да покаже силата си. Но за съжаление тя или не ги забелязва, или ги използва не както трябва. Ето, сега се събират подписи за спасяване на АЕЦ "Белене" и ядрената енергетика. Подписката не върви бързо и уверено, защото не съвсем точно е формулиран проблемът, който тя трябва да разреши. На хората се предлага да покажат, че техният глас се зачита, че от тях зависи много. И какво от това? По-важно и необходимо бе да се покаже как АЕЦ "Белене" ще се отрази на живота им, че от нея дори зависи този техен живот. И още: че БСП ще отмени глупавото решение, с което България се отказа да я строи. Ама да го заяви така, че да се чуе и види решителността и способността на партията да изпълни целта си.
Много неща са важни в предизборната подготовка на една партия, но най-важната е да е готова да управлява и тази готовност да е очевидна. Избиращото мнозинство иска да види пред себе си такъв политически субект, който ще работи за него, ще наказва престъпниците, ще осигурява работа, няма да позволява цените да растат преди доходите и който ще го защитава от несправедливостите на живота.
Ако това е възможно за БСП, отсега ще знаем кой ще управлява България след предстоящите избори. Лошото е, че ако е невъзможно, също ще е лесно да предвидим кои ще се разпореждат още четири години с многострадалния български народ.
През есента на тази година ще се навършат 105 години от рождението на Иван Хаджийски. Това е повод да го прочетем отново. Ще видим, че уроците му са все още валидни и днес. Ако ги усвоим и творчески приложим, няма да е толкова трудно в най-близко бъдеще да видим държавата и народа по-щастливи, по-богати и нравствени, защото ще ги управляват тези, които повече от всички останали знаят и умеят.