И таксата "Смет" иска наука

Съдиите помъдруваха, помъдруваха и някакси изведнъж взеха, че свършиха работата и на икономистите, и на политиците. Почти десетилетие и половина писах и обяснявах за необосноваността от всякакъв аспект на таксата "Смет" в София. Усилията ми, естествено за нашата България, не намериха никакъв ответен знак от страна на политиците. И ето, най-неочаквано, когато визираната такса вече успя да изиграе перфидната си роля в столичния град, тя бе обявена извън закона.
Днес е не по-малко вярно, отколкото по времето, когато бе въведена "софиянската" такса "Смет", че като икономическа дейност сметоизвозването няма и не може да има нищо общо със стойността на съответния имот. От друга страна, не ми е известно някой от общината през годините сериозно да е правил

даже приблизителна калкулация

на истинската стойност на сметосъбирането и поддържането на чистотата в столицата. Някъде отдавна, мисля във вестник "Пари", бях написал, че на моята жилищна кооперация би й излезло значително по-евтино да си наеме един ром с каруца, който да превозва два пъти седмично и да депонира боклука ни на сметището, вместо да плащаме прескъпо на данъчните, оттам на лакоми концесионери.
Какво обаче се криеше зад ударното повишаване на таксата "Смет" в края на деветдесетте години на миналия век с около десет пъти и зад установяването на досегашния начин на изчисляването й? Според мен две основни неща.
По-дребното и по-прозрачното от тях бе изключително голямата далавера, частичен резултат от която бе създаването "от нищото" на олигарх, за когото джобни пари е покупката на "Бугати" за един милион евро. За адекватната система на захранването на разнообразни партийни каси в контекста може да се гадае с много голяма достоверност.
Вторият, стратегически по-мащабен замисъл бе чрез непосилната за мнозина висока цена на сметоизвозването да се сложи ръка върху най-апетитните имоти в столичния център. Като старо момче софиянче от жълтия паваж познавам доста възрастни хора, които междувременно продадоха апартаментите си, само защото "не можеха да покриват издръжката им", най-съществена част от която се оказа таксата "Смет". Парадоксално е създаденото актуално положение, че самотен човек със жилище в идеалния център е

заставен да плаща в пъти повече

отколкото седемчленно семейство в "Люлин", да речем.
Сега обаче накъде? Ясно е, че не бива да се допуска отново да се случат безпринципните политически пазарлъци, обичайните полуинтелектуални импровизации, недомислия, измами и партийни баланси във вреда на столичния жител. Как разумно би трябвало да се определя като цяло и как да се "разхвърля" в конкретност таксата "Смет" в София?
Европейски разбираемо от само себе си е, че търговете за концесионерите по чистотата следва да бъдат въз основа на примерни калкулации на себестойността, както и да изключват възможностите за евентуален картел и свързаност на лицата, участващи в тях. Сметоизвозвозването по целия развит свят се явява златна мина, така че евентуалните "златотърсачи" би следвало да се потрудят здраво, за да заработят парите си. Знаем, че от тон пръст се добиват в най-добрия случай по няколко грама злато. Златните жили са като микронни жички, никъде не са дебели по метър и половина, каквито досега бяха осигурявани за някого си при концесионирането на комуналните услуги по боклука в главния български град.
Бъдещата софийска такса "Смет" не може да бъде определяна според броя на живеещите, защото регистрацията в столицата е непреодолим хаос. А и при демокрацията едно жилищно или офисно помещение може да се ползва също от непостоянни резиденти или за известен продължителен период да стои празно, защото регистрираните му обитатели са заминали или живеят, или работят на друго място.
Понастоящем има офиси, които не произвеждат и по едно кошче смет дневно, а са заставени да заплащат огромни суми просто

заради своето местоположение

Да се определи точно обаче кой колко боклук изхвърля е практически невъзможно. Метрополисът не е село с отделни къщи, където за всяка да е налице обособена кофа за боклук.
Остават следователно практикуваните другаде в цивилизования свят косвени методи за относително справедливо "разхвърляне" на таксата "Смет", каквито са консумацията на електричество от съответна обособена единица и нейната консумация на вода. Поради различните видове отопление - топлофикация, на ток, с печки и климатици, на въглища, дърва или нафта, методът за определяне на таксата "Смет" според потребеното електричество тук, в столицата, е съвсем неприложим.
Колкото и сложно, и необичайно да изглежда на пръв поглед, потреблението на вода може занапред да послужи като база за определяне на дължимата сума за сметоизвозване от всяко домакинство или офисно помещение. Количеството консумирана вода относително достоверно свидетелства за населеността на жилището или офиса. Това количество също е в право пропорционална зависимост от финансовото състояние на живеещите или пребиваващите в тях. По-състоятелните хора доказано "произвеждат" повече боклук, те са склонни също и към по-високо водопотребление.
Столичният общински съвет, ако реши по изключение да мисли логично, а не да се съобразява с разнопосочните лобистки интереси, би следвало да достигне в общи линии до горните изводи и да приеме съответните решения. За съжаление политиците на всякакви нива в България привикнаха да се "разсейват" с всичко останало, но не и да слушат науката, която винаги има смислено какво да каже. Затова именно е наука, за да знае и за да може много повече от исторически типичното средно статистическо знаене и можене.

Повече от автора на chavdarnikolov.web.swu.bg