Позиция
Два спомена за един кандидат-евродепутат
Преди 10 години и сега - едно и също
/ брой: 64
Известно е, Бойко Борисов е майстор на дузпите. Няма начин на мач на бистришките "тигри" съдията да не им подари дузпа, знае се кой е дежурният изпълнител - засилване, шут и вратарят, дори да е улучил ъгъла, прибира ръце, свива се на кълбо, да не би случайно топката да се спре в него. Тези дни се оказа, че премиерът е специалист и по вкарването на футболообразни персони в Европейския парламент. От "присъдружните" (в зората на демокрацията имаше такъв термин) жълтопаветни партии той избра да изстреля на избираемо място към ЕП Ал. Йорданов. Добре е известна политическата му кариера, за да я припомням. Така че ще се задоволя с разказа за две лични впечатления от тоя български политик.
Било е през есента на 2008 г. Колегата Кънчо Кожухаров ме беше поканил на представянето на книгата си "Кой какъв е в българската корупция". Чуха се заслужени похвални оценки, изразиха се пожелания авторът да продължи в очевидно удаващата му се разследваща журналистика. Думата взе вече бившият посланик последователно в Полша и Македония и още по-бивш парламентарен шеф Ал. Йорданов. И се започна една...
Размърда кокалите на покойния Стефан Продев, който бил изключително слаб журналист;
Констатира, че левицата - световната, не само българската, никога не е излъчвала кадърни журналисти, литератори, философи и въобще интелектуалци;
Скара се на медиите, че отразяват речите на Путин;
Скара се на руски дипломат, че чрез изявленията си се месел във вътрешните работи на България, което му отреждало място в категорията на простаците...
Имаше и още, но оттогава са минали повече от 10 години, та не всичко помня, но при такова слюнкоотделяне не е чудно, че не му остана време да каже нещо за книгата на Кънчо. Спомням си, че ме учуди особеното озлобление на оратора, когато сподели, че Продев с писанията си бил виновен да се създаде сред хората убеждението, че "всички са маскари". Вече на улицата един приятел ме "светна": немного време преди това гръмнала някаква афера около фирма на съпругата на посланик Ал. Йорданов, която не знам си какво, нещо се потвърдило, нещо се опровергало... Искрено казано, не помня подробности, беше отдавна, а и не са ме интересували бизнес шмекериите на семейство Йорданови. При това и да ги е имало, те са били незначителни в сравнение с нашумелите напоследък апартаментни шмекерии на гербаджийските маскари.
А другото ми лично впечатление е още по-отдавнашно. Сигурно е било през пролетта на 1993 г. Очаквам на пражкото летище "Рузине" съпругата си от София. Там е и един колега и стар приятел. Малко се посмути, докато ми обясняваше кого очаква. Оказа се, че е новоизгрялата политическа звезда Александър Йорданов. Ръкувахме се, разменихме по някоя дума, докато се появи съпругата ми. За тези минута-две ми направи неизличимо впечатление фактът, че този човек не те гледа, докато разговаря с тебе. Нещо повече - погледът му с невероятна бързина шари от дясно на ляво и от ляво на дясно.
Тези дни четох някъде из сайтовете напоителни обяснения от някакъв психолог за връзката между цветовете - синьо, червено, черно жълто и т.н. и психичното състояние на човека. Примерите бяха с наши политици: Бойко, Цветанов, Нинова... Общо взето, нищо не разбрах. Мисля, че много по-интересно и лесно е да се обясни характерът, същността на човек, който не те гледа в очите, докато си говорите, а погледът му мълниеносно играе: наляво-надясно, надясно-наляво...