Дезертьорство
/ брой: 42
Ина МИХАЙЛОВА
Националният военноисторически музей отмени Трети март. Бойкотира го. В знак на солидарност с Украйна музеят и неговите филиали няма да бъдат отворени за посетители в деня, когато отбелязваме Освобождението. Не бе открита официално и изложбата "Достойни за свобода", посветена на хилядите българи, взели участие в Руско-турската война и извоювали свободата на България.
Ако може някой да обясни, но разбираемо и адекватно, какво означава това? Синхрон с призивите за бойкот на Трети март? Точно този музей ли, в който се съхраняват едни от най-ценните и свидни доказателства за свободолюбивия национален дух на българина?
За 3 март Регионалният исторически музей в Търговище ще подарява националното знаме на посетителите си. Хиляди трибагреници ще потеглят от шивашка фабрика в Първомай за цялата страна. Големи български фирми са поръчали стотици знамена, които ще раздадат на работниците си. А знаете ли каква гордост изпитва Марияна Калчева, която шие 30-метрово знаме за община Димитровград?
От музеите в Пловдив вдигат рамене и недоумяват защо някой ги пита дали ще работят на Трети март. "Защо да не работим?", казват музейните уредници. Исторически възстановки, спектакли, състезания, шествия, концерти, регата и какво ли не ще има в цялата страна. Общината в Казанлък организира автобуси за връх Шипка. Хиляди ще бъдат там, където се е родила Свободата.
Само военноисторическият музей ли се оказа ястребът в държавата? Кой взе безумното решение по този начин, на този ден държавна институция да дезертира?
Съпричастността с трагедията на жертвите на войната не е повод да се отречем от Националния празник и от националния дух. Решението на ръководството на военноисторическия музей или на Министерството на отбраната, към което е НВИМ, не е грешка. То е престъпление.
Как бойкотът на Трети март се вписва в целите и задачите на НВИМ да издирва, изучава, събира, придобива, съхранява, опазва, документира, популяризира и представя културни ценности и образци, свързани с българската военна история, с познавателна, образователна и естетическа цел? Къде е закодиран културно-възпитателният или образователен ефект от решението на тази дата, на която българите се чувстват наистина свободни, да бъдат ограничени от безумието на политкоректна "умна глава"? Кой ще понесе отговорността за налудничавия опит да се използват съвременните събития, за да се зачертава историята?