Държава на безграничността
/ брой: 300
Държавата - това сме ние, народът! Всъщност бяхме. Да говорим днес за държава, за държавност, за държавнически чувства, усещане, самоопределение, подходи, идеи, май вече става излишно. Но поне на хартия нещо от нея още съществува.
Преди дни държавата изпрати с почести и горест поредния герой, загинал при изпълнение на служебния си дълг. Гранични полицаи, завръщащи се от поредното си "бойно кръщение", се преобърнаха с военен камион в кално дере край границата ни с Турция и един от тях, 34-годишният полицейски служител Асен Асенов, се отправи в небитието само ден след Коледа. Ще го кажа направо - заради натрупваното с години "държавническо" безхаберие.
Картината от една трагедия за сетен път жегна и попари чувствата ни - за човещина, справедливост, чест. Да не говорим за "джугани", за импровизирани палатки от полиетилен, за кал, непроходимост, за почти скотски условия на труд... Това е само послеслов.
Призванието да пазиш родината си е голямо дело, но съдбата да загинеш заради нравствен, политически или пък човешки недоимък е повече от ужасна. Особено ако знаеш, ако си усетил, че край граничната бразда да служиш на родината е и въпрос на достойнство. Съвсем друго е да говориш или да се вайкаш за нечий героизъм, слизайки от луксозния си джип със скръбно изражение на лицето, а това не се връзва с тишината и мрака, настъпили след разрухата, премляла нашата страна. Всичко, свързано с границата, ние си го имахме. И кльонове, и минни полета, и ДОТ-ове... Имахме и силни въоръжени сили, и полиция, и висок национален дух. Днес имаме национална деморализация, пагубно разделение, дива и безогледна престъпност. Но пък нямаме демографски ръст, нямаме и бъдеще, защото "демократи" с чужди принципи ни подбутват да сърбаме горчивата попара на държавната измяна.
Е, и това все пак има граница в държавата на безграничното безумие!