Чудото на българските вярвания

Нищо, че животът ни невинаги е "сладът", нищо, че и преходът ни се проточи. Нищо, че ни умори.
Духът ни обаче е здрав. И - помага!
Я погледнете - още в началото на февруари по сергиите, и съвсем не плахо, се появяват мартеничките, това чудо на българските народни обичаи и вярвания,

непознато като традиция по света

и разнесено, разгласено, разпратено по пощи и мейли и до най-далечните страни.
Защото всеки българин, даже и най-малкият, току-що проходил и продумал, знае - мартеничките пазят хората от болести и от уроки. Носят радост и смях. И не се свалят, докато не видиш щъркел! И доколкото пък това хич не е лесна радост по градовете, да видиш щъркела - мартеничките се носят, докато не се раззеленят и разцъфнат дръвчетата...
А като ги свалите - веднага на весело, младо дръвче, от което чакаме плод, да ги окачите, нареждаха бабите ни, после - майките, а днес вече вричаме, заедно с децата си, и ние.
Не че винаги е било така и не че по цяла България е точно така - на дръвче да се закичат червено-белите вързанки. Колкото краища - толкова обичаи. Някъде ги поставят "под голям камък", и ако след девет дни под него има мравки - през годината ще се родят най-много овце, ако пък има насекоми, и те са "по-големички" - кравите ще са повече от другата домашна твар. Така че мартеничката е и "гадалушка", както я наричат по някои места. Другаде пък хвърлят мартеничките в реките - всичко лошо да се изтече, по вода да ни върви!
     

Всички казват - в тая дрешка, че приличам на черешката...

Предвкусването на празника

Жените усукват (някога-някога, но трябва да помним какво са правили прабабите ни!) червени и бели конци, и сутринта на първи март, след като опънат пред домовете си червени престилки, пояси, прежди... Нямате такива "атрибути" ли? Е, червен шал (поне един) имате, опънете него! Та след като опънат червеното пред домовете си, за да пази "да не влязат вътре зло, болести, немотия" и да разсмее "на слънце" Баба Марта, започват да връзват мартеничките.
Но те трябва, ама непременно, да са усукани - както мома се усуква около момък... На всеки член от семейството - поне по една мартеничка. И от всеки - поне по една за всички останали - я колко радост и слънце грейват навръх Баба Марта! Невестите носят мартеничките отдясно, мометата - отляво. Може и на ръцете. Ергените ги носят, казват обичаите, "с разчепкани краища", мъжете - изрязани почти до възела (женски хитринки в женския месец - та да не се развяват по седенките половинките ни).
И да не забравите - на някои места в България хората си наричат ден от март, по него познават каква ще е годината. Ако вали, ако духа, ако времето е лошо - ще е трудна, ако слънце грее - ще е весела и засмяна.
Бело-червените мартенички - и за хората, и за "стоката" (добитъка) са обикновено от усукан червено-бял конец, без прибавки. Но някъде все пак към него има вързани паричка, манисто - да предпазват от болести хора, стока, овошки.
А нали всички помним

Пижо и Пенда, тези вечни символи

на българския празник? И те - в бяло и червено. Бялото - за щастливи години, червеното - за сила, за здраве, за дълъг живот...
Легендите пък са доста повече дори от видовете мартенички. Най-популярната като че ли е за тази сестричка Марта, с многото братя, на която те изпивали в края на февруари и в началото на следващия месец виното. Та като виждала нарушението, тя фучала, викала, със сняг ги затрупвала, но... за кратко. Защото всеопрощаващата

българска женска душа

много скоро наричала: "Е, какво пък, моите братя са го изпили, не са чуждите, я да им се засмея, вместо да гълча!"
Добре е да се помни и това народно отколешно откритие - по-добре и по-лесно е със смях вместо с мръщене, с обич, вместо с разпоредби. Дали не сме го позабравили?...
Но съвсем пък не бива да забравяме, че баба, баба, но Марта си е жена - и сърдита, и весела, и отрицаваща, и утвърждаваща, и галеща, и хокаща... Но е единственият женски месец, месец на пролетта, на земята, които пък ще родят лятото, и е месец на зачатието, на пробуждането, на култа към слънцето...
Защото женското начало е червеният цвят, то е и цветът на здравето, на кръвта, на зачеването, на раждането. Така че нашата си, българската Баба Марта в народното съзнание се свързва главно с плодоносните качества и сили на най-важната, на женската природа. Включително и с обичая в някои региони на страната да посрещнем Марта на чисто, та да е усмихната, да е добронамерена. А старите жени, които мърморят, да бъдат любезни да си седят по домовете - като мъдра старица червената Баба Марта "не си пада" по възрастни мърморани. Така че времето ще се затопли по-скоро, ако моми и невести излязат по улиците на първи март - да я зарадват!
В Средните Родопи мартеничките се наричат и "байници", връзват се по десните ръчички на хлапетата, по плитките на момите, по рогцата на домашните животни. А

"магическите предсказания"

са, че ако на първи март гърми, реколтата ще е богата, ако е слънчево и топло, лятото ще е дъждовно. Особено важно е на първото мартенско пълнолуние - "Мартена месечина", девойките да се хванат на хоро, та да могат да се задомят, ама още през същата година! По време на мартенската месечина, разказват легендите, магьосниците поставят яйца под мишниците си, от тях според народната вяра на Велики четвъртък се излюпват пиленца-"мамници", които като нищо могат да примамват житото и млякото от чуждите ниви и крави. И други поличби има народът ни - през всичките съботни дни на март жените да не перат, за да не бие градушка през лятото.
Народът вярва още, че навръх Баба Марта, на първи март,

студът влиза на четиридесет метра в земята

макар че от месеца може да се очаква направо всичко - слънце и сняг, добро и лошо, дни на пречистване и на подреждане - и на дома, и на душата. А и месецът предхожда голямото раждане - Възкресението... Отново с предчувствие за празник.
И макар че пролетта по целия свят е новата надежда, само у нас и очакването, и посрещането й е ритуал. С червено-белите мартенички, които всеки от нас носи. Ако са му дарени от "човека на сърцето му", ще са не само за здраве и берекет, а и за обич.
Е, какво повече?
А, да - усмихнете се. И честита ви нашенската си, весела и намръщена, добродушна и заядлива, сърдита и много, много усмихната Баба Марта! Защото тази така ухаеща на българско традиция е и чиста, и светла - като цветовете на мартениците, като хармонията в природата, а за щастливците - и в живота им...