Безпаричната диета не е оздравителен процес
Сегашното равнище на мизерия означава мизерия и в бъдеще, вкореняваща се поколенска мизерия
/ брой: 10
Сполучливата аналогия относно най-актуалния български контекст вероятно е тази с рибарлъка. Когато не кълве, сменяш "бизнес модела" - мястото за улов, стръвта, примамките, целевия обект, кукичките...
Щом икономиката безизходно, четвърта година поред, продължава пребиваването си на дъното на кризата, значи нещо трябва да се прави не както досега, не по дянковски, един вид. Какво обаче?
От този на околните, както и от личен опит съм се убедил, че приоритетите органично не могат да бъдат десетки на брой, и то въпреки многостранността на интересите и присъствието на хобита. Няколко основни приоритета са напълно достатъчни, останалото по естествен път се навързва около тях, стига да мислиш и действаш в последователност.
Съществува вече
своеобразен консенсус между мислещите икономисти
главно такива от академичната общност у нас, че без масирано инжектиране на външни заемни финанси в икономиката задвижването й ще бъде отложено за неясно бъдеще. В този дух през последните години нееднократно са се изказвали професорите Иван Ангелов, Кръстъо Петков, Ганчо Ганчев, Димитър Иванов, Боян Дуранкев, както и моя милост. Следвайки въпросната насока на мислене, постепенно бе избистрено и разбирането за необходимостта от създаването на държавен инвестиционен фонд, който на основата на публично частното партньорство да инвестира в иновационни и експортни производства, както и в бързото изграждане на базова инфраструктура. Положителните ефекти по линия на стопанския растеж, заетостта, благосъстоянието, търсенето, бизнес климата и пр. и пр., би трябвало в голяма степен да дойдат резултантно, и главното - все пак в обозрима перспектива.
Вкарването на пари в икономиката отвън, което трябва да продължи поне три-четири години, при което говорим общо за сума от около 6-8 милиарда евро, би могло да послужи и за целенасочено регулиране в посока надолу на лихвите у нас. Достатъчно е да бъде осигурен капиталът на една голяма държавна банка, която да поеме кредитирането, а също и рефинансирането на задълженията на първо място на средния и дребен бизнес, както и на обикновените граждани, и нещата у нас могат да престанат да потъват.
Нашенската фискална стабилност в общоутвърденото й понастоящем посредством подконтролните масмедии неолиберално разбиране ужасно прилича на прословутото крепене на топките на коча. На избрания подход елементарно му липсват както текущо конкретен, така и перспективен повече или по-малко генерален смисъл. Освен този на
губенето на националното време
който обаче предполага сериозна доза злоумишленост.
Никой не предпоставя и безотговорно не предлага ударно и необмислено задлъжняване на нашата страна, както и непосилно натоварване на бъдещите поколения със задълженията на настоящото. Просто без вкарването на пари в нея икономиката ни е осъдена на буксуване и, както се уверихме, дългосрочно заточена абсолютно безнадеждно да пребивава в задънена улица. Погледнете как взривно неовладяно нараства междуфирмената задлъжнялост, как все по-широко разпространение придобива бартерът. Безпаричната диета не е оздравителен процес, тя постъпателно загробва бизнеса и изтиква населението на България в посока емиграция.
Евентуалния дълг страната ни задължително ще си го изплати при тръгването на конюнктурата, вътрешна и международна, нагоре. В това не само че не бива да има съмнение, то трябва да бъде предварително програмирано. Едно по-развито равнище на държавата ни в бъдеще, постигнато благодарение на предизвикания с помощта на финансови инструменти икономически напредък, не предполага особени затруднения в погасяването на задълженията. Удължаването на пребиваването на България на сегашното ниво на мизерията означава мизерия и в бъдеще, възпроизвеждаща се, вкореняваща се поколенски мизерия.
Другият приоритет, наред с описания дотук, за постигането на значителен и стабилен икономически растеж, е приоритетът, свързан с укрепването и възстановяването на социалността на държавата ни. Действащата днес данъчна система не е балансирана. Зависимостта й главно от косвените данъци не само че компрометира принципа на справедливост, но и в условията на икономическата криза показа опасна еднострана зависимост и неустойчивост. Възстановяването на прогресивното облагане на доходите означава най-важното, а именно постигането на потребния за спиране ерозията на социалните системи (образование, здравеопазване, пенсионно дело и пр.) у нас по-висок процент на преразпределение на БВП. Разумно е да се говори за поне 42% от БВП преразпределение срещу настоящите 38%.
Нерегулираният посредством данъчната система пазар води до
господство на олигархията
което господство, демонтирайки демокрацията, с времето се възпроизвежда на квадрат. Плоският данък постави у нас фундамента на олигархичното управление, на неприемливото разслоение и противопоставяне в обществото, на стесняването на демокрацията. Има ли още непреднамерен човек, който да се съмнява в това? Да си отвори тогава очите за опитите за установяване на милиционерски контрол във всички сфери на обществения живот.
За кой ли път през десетилетията на прехода лъсва истината, че основните ни дефекти се коренят най-напред в мисленето. В историята, казват, нямало условни наклонения. Но нека нарушим това правило и да си помислим как би могъл да изглежда днешният български национален пейзаж без изначално прокараната антидържавност. Ако не друго, то със стопроцентова сигурност не бихме изглеждали чак толкова зле, колкото изглеждаме днес.
Доктор Дертлиев имаше навика да казва, че партия се прави с доброто у хората. С малко изключения досега впрегвахме в партийната борба главно злобата и злободневността. Национално отговорното поведение обаче предполага нещо твърде различно, на което незаобиколимо ни предстои да се научим.