Без партиите не може да бъде избран президент

АНТОНИЙ ТОДОРОВ е роден през 1957 г. в София. Завършил е международни отношения във Висшия икономически институт. Защитил е дисертации за доктор по история (1988) и за доктор на политологическите науки (2009). Бил е научен сътрудник в Института по социална история, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията, съветник в отдел "Парламентарни изследвания" на НС. Доцент е по политология в НБУ и съдиректор на Франкофонската програма по политически науки. Бил е гост-професор на Бургундския университет в Дижон, в Свободния Брюкселски университет и в Букурещкия университет. От 2007 г. е нещатен съветник на президента по въпросите на политическите послания. Женен е, има две деца.

"Вътрешна криза в ГЕРБ може да предизвика предсрочни избори"

- Ще рискувате ли да направите прогноза, г-н Тодоров - две в едно или три в едно ще са изборите наесен?
- Предсрочни парламентарни избори тази есен са малко вероятни. Но не защото правителството има стабилна подкрепа в парламента, а защото, както изглежда, никоя партия от опозицията не е готова още сега да поеме властта. Нека си представим, че вотът на недоверие мине, правителството подаде оставка и парламентът започне процедура за избор на ново правителство. Какво парламентарно мнозинство ще е възможно без ГЕРБ? Единствено ако всички останали, а това означава ДПС и "Атака", сините и БСП, управляват заедно. Това не е възможно и затова, дори при разклащане на сегашното мнозинство, новото правителство в този парламент пак ще бъде с ГЕРБ. Промяна може да се търси в някаква коалиционна формула, но в никакъв случай не преди есенните избори.
От друга страна, ГЕРБ е в относителна изолация, защото в парламента нито една от другите партии не изглежда готова да подкрепя безрезервно правителството. Това е нестабилна ситуация, която обаче може да се превърне в правителствена криза, само ако самата група на ГЕРБ по някаква причина се разцепи. Поводи има много, като не бива да забравяме, че ГЕРБ е доста пъстър конгломерат от визии, лобита, индивиди, като общото между тях е твърде слабата лоялност към партията. Ако някой предизвика предсрочни избори, това може да бъде вътрешна криза в ГЕРБ.
Не бива да се изключва и трети вариант. Ако премиерът Борисов прецени, че подкрепата за ГЕРБ продължава да спада драстично, той самият може да предизвика предсрочни избори, за да предотврати един по-лош резултат за партията си в бъдеще. За да е възможно това технически, решението трябва да бъде взето тези дни, за да има три месеца от евентуалния провал на нова правителствена формула, назначаването от президента Първанов на служебно правителство и насрочване на извънредни парламентарни избори. Мисля, че такъв вариант вече е изключен.
- Ще бъде ли балансьор ДПС на предстоящите президентски избори? А на местните?
- ДПС ще натежи определено в президентската надпревара, както и досега. Смешно е да се твърди, че именно избирателите на движението в крайна сметка са решаващи за избора, макар да става въпрос често за половин милион гласа. Едва ли също така ДПС ще издигне свой кандидат, най-вероятно ще призове привържениците си да подкрепят някого. Въпросът е дали това ще е още на първия тур. Това е вероятно, ако ДПС постигне споразумение с някого от кандидатите. Ако ли не, възможно е лидерите на движението да отправят дискретно послание към избирателите си кого да подкрепят на първия тур. Не изключвам ДПС да подкрепи както Меглена Кунева, така и кандидата на сините Румен Христов. Но въпреки ясното опозиционно послание на парламентаристите от движението напоследък не бива да се изключва съвсем и ако не явна, то поне дискретна, подкрепа за кандидата на ГЕРБ. По всяка вероятност обаче това ще бъде съпътствано от доворености.
Колкото до местните избори, ДПС там има в много по-голяма степен своя собствена игра. Първият въпрос тук е доколко движението ще успее да елиминира влиянието на Касим Дал и неговите привърженици, особено в Североизточна България. Вторият въпрос ще е община Кърджали - там винаги има завръзка и ДПС този път ще бъде в не толкова комфортна позиция. Третият въпрос е дали в някои областни центрове движението няма да подкрепи, срещу определени обещания, отделни кандидати - независими и на други партии. Засега не се очертава твърда коалиция с някоя партия, но това е така на всички местни избори.
- Има ли ГЕРБ истински печеливша кандидатура за президент според вас? А другите партии?
- Парадоксът е, че вече единствената печеливша кандидатура на ГЕРБ изглежда е самият Бойко Борисов. Всъщност това беше ясно от самото начало, но той изглежда има опасения и не желае да се кандидатира на тези избори. Причините за това могат да бъдат различни, например защото разбира, че действителната власт е в ръцете на министър-председателя или защото не се чувства сигурен в подкрепата на избирателите, или защото се опасява за бъдещето на ГЕРБ, ако се оттегли от правителството.
Иначе ГЕРБ има около себе си поне няколко възможни кандидатури - имам предвид достатъчно известни и вече направили своето реноме политици, включително министри. Проблемът е, че става въпрос за технократи (като спряганите имена на министрите Росен Плевнелиев или Николай Младенов), т.е. хора, които не виждат кариерата си непременно свързана именно с ГЕРБ.
Колкото до другите партии, някои вече издигнаха кандидатите си, но стратегията им е по-скоро олимпийска: важно е участието. Все пак има и обявени цели - както сините, така и "Атака" заявиха, че се борят да достигнат до втория тур. Но засега по-вероятното е някой друг да го постигне. Така че за другите партии участието е по-скоро "преброяване на редиците".
- Шансовете на Меглена Кунева, която никой не ругае, но и като че ли никой не хвали, колко големи са? Или, по теорията на конспирацията, се хвърля в надпреварата, за да "обира гласове"?
- Меглена Кунева е несъмнено влиятелна личност, позната в Европа, с опит на министър и еврокомисар. В България отношението към нея е различно, но като цяло се радва на значителна подкрепа. Проблемът с нейната кандидатура според мен е, че без подкрепата на БСП или на ДПС (или на двете заедно) тя едва ли ще достигне до втория тур на изборите.
Може обаче да се мисли и в друга насока - дали тя самата се бори в момента за спечелване на президентски мандат или гледа на изборите само като на първи рунд в един по-дълъг път. Може би сондира възможността за нова партия или движение, което да набере скорост през следващите две години и да се окаже в силна позиция на следващите редовни парламентарни избори през 2013 г. Можем само да гадаем, но такава възможност не е изключена. Интересното е, че самата Кунева още в началото заяви, че разчита на подкрепата на гражданите, а не на партиите. Но със сигурност съзнава, че без партиите не може да бъде избран нито един президент. Всъщност макар много граждани да гледат подозрително или дори презрително на партиите, без тях не можем да имаме плуралистична либерална демокрация. Партиите има да играят още дълго време важна роля, а ако говорим за граждански движения, те могат да бъдат ефикасни в политическите избори, само ако успеят трайно да се организират, т.е. да създадат някаква по-трайна структура от партиен тип.
- И важен според мен въпрос, с нееднозначен сигурно отговор: защо БСП не заложи на, както се казва, твърд "партиен кандидат"? Защото личности има...
- Не смятам, че става въпрос за срам или страх. БСП не е партията от 1990-1992 г., когато беше сочена като основния отговорник и виновник за времето отпреди 1989 г. БСП е част от партийната палитра, представлява основната част от левите избиратели и би трябвало да се пита какви са техните очаквания.
Въпросът с партийния кандидат на БСП не стои сам по себе си. Макар президентските избори да са мажоритарни, всеки кандидат повече или по-малко се явява като партиен. Особено ако става въпрос за кандидат, който има вероятността да спечели.
Сега въпросът е друг - става дума за избор на две различни цели, чието постигане заедно е проблематично. Ако БСП смята, че на всяка цена трябва да предотврати избора на президент от ГЕРБ, тогава е длъжна да потърси съгласие с други политически сили за подкрепа на кандидат още на първия тур. И този кандидат не може да бъде чисто партиен, на БСП, защото в момента партията има сравнително ниска електорална подкрепа. Ако обаче целта е друга, например "затягане на редиците", преодоляване на вътрешните разногласия, укрепване на организацията, тогава кандидатът може да е по-скоро партиен.
В БСП има достатъчно много политици с опит и престиж, но всички с малки шансове да спечелят на втория тур. Но ако БСП се съсредоточи върху вътрешните си дела, което включва и разрешаването на въпроса за лидерството, тогава може би трябва да си каже, че президентските избори през 2011 г. не са неин приоритет и да не се впуска в много активна кампания. В такъв случай всеки приличен кандидат би свършил работа, стига да приеме в личен план евентуалните последици от предполагаемата загуба.