Аню Разрушителя
/ брой: 181
Има един клас бойни кораби, наречени дестроер (англ.), демек разрушител. Каквото срещне, каквото добара, прави го на талаш. Това са големи кораби от клас ескадрен миноносец. И България имаше такъв навремето, казваше се "Георги Димитров" - много по-мощен от днешните белгийски бракувани фрегати. Но не за бойния флот ни е думата днес. А за министрите на отбраната през последите 20 години. С малки изключения, всички се проявиха като разрушители. Не на нещо, на армията, на отбранителната способност на страната. Рушат, рушат, сякаш това им е призванието, сякаш това им е длъжността. Сегашният разрушител е Аню Ангелов. Той като че ли е с най-мощно въоръжение от всички предишни есминци на министерския стол.
Сега Аню е решил да разруши военното разузнаване. Оставяме настрана намерението му да съкращава армията още и да я сведе до един боен батальон, който да изпраща наляво-надясно по света в името на уж някакви наши национални интереси. Преди това обаче ще смаже военното разузнаване, т.нар. служба "Военна информация". Нека да припомним на читателя, че през годините това беше РУ-МНО, РУ-ГЩ, т.е. Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана и на Генералния щаб. Тази служба винаги е била най-добрият и най-точният събирач на военна, политическа, икономическа, научна и пр. информация. Министри по време на т.нар. демократични промени се опитаха, но не успяха да затрият, да убият тази служба. Само един пример. Когато бившето Първо Главно управление на КДС, наречено Национална разузнавателна служба, беше смазано и почти затрито, тогавашният външен министър Надежда Михайлова преди посещение в чужда страна и преди посрещане на свои чуждестранни колеги получаваше информация от военното разузнаване. Нейни са думите: "Момчета, вие ме спасявате!".
Защо Аню Разрушителя завърза спор с върховния главнокомандващ - държавния глава Георги Първанов, за назначаването на нов шеф на военното разузнаване? Сигурно не заради персоната или специалиста, който да оглави разузнаването. Винаги може да се намери приемлива за всички кандидатура. Тук обаче се запънахме. Президентът не е сългасен, Аню не отстъпва. Най-близко до ума е, че военният министър изпълнява поръчка на своя шеф - премиера Б. Б. Не че има война между институциите, не че някой се опитва да я прикрива, не че ние не я виждаме. Случаят с шефа на военното разузнаване е поредната пръчка барут в огнището на тази война.
Вече е ясно, че нямаме собствена отбранителна система. Вече е ясно, че нямаме армия. Тогава за какво ни е военно разузнаване? Ще излезе така, че Аню Разрушителя върши логичното, а ние просто не го разбираме. И все пак една препоръка от нас: като бъде утрепана разузнавателната служба на военното министерство, като бъде ликвидирана и армията докрай, все пак Аню нека си остави нещо, каквото и да е, с каска и с мирис на партенка, за да има какво да доутрепе и наследникът му. Хайде да се хванем на бас, че до няколко години няма да има и военно министерство!