Алтернативата
/ брой: 169
Авторитетен отговор на въпроса: "Колко трае пиянството на един народ?", в частност на нашия - няма. Не защото нашето "пиянство" е по-тежко, а защото дълго се оставяме на сладостния махмурлук, очаквайки нещата да се оправят някак от само себе си. При нас въпросът за спасяването на давещите се не е дело на самите давещи се, както твърдят Илф и Петров, а на някого другиго. На някой "отгоре", който ще реши вместо нас как да ни оправи.
Такива мисли пораждат резултатите от социологическо проучване, изследвало обществените нагласи към едногодишното управление на правителството на ГЕРБ, към кризата, към шумните акции на МВР, от които битието ни не става по-безопасно, към предизборните обещания и пр.
И отново става трагично ясно, че пак сме разочаровани, защото сме тръгнали с голямата кошница и сме избирали "на око". Пак се оказва, че сме не просто манипулируем, а обидно лесно внушаем електорат. Да се чуди човек защо партиите пръскат толкова пари по предизборни кампании, след като е достатъчно да се изстъпи един юнак пред нас и да се провикне: "Аз съм!"
После ни е виновен "юнакът", а не ние, които със сетни сили сме решили да се доверим "за последно". А юначеството на юнака е простичкият факт, че човекът е научил добре само един урок, но го е научил. И както казват пиарите, тъй като е по-лесно да излъжем една група, отколкото да изпълним поне едно обещание, нека я излъжем красиво.
Година по-късно и най-горещите привърженици на сегашното правителство трябва да признаят, че наличното не е онова, което са желали. И да не го признаят, то се вижда с просто око.
Събра ни в събота премиерът, за да ни обясни с "Цветанов и со." как точно е протекла операцията "Килърите". Говориха ни кратко, отривисто, с патос и факти. После премиерът спечели от една тенис среща 20 000 кебапчета. Електронните медии отразиха и двете събития, но едва по-късно стана ясно, че докато сме отчитали "успехите", трупът на битов мошеник е изстивал, защото "в главата му рикоширал полицейски куршум". Каквото и да се окаже престъплението - случва се. Ама защо, господа, говорихте само за онези килъри? Сигурно затова не се усещаме по-сигурни след екзотичните обещани акции.
Та питали миналата седмица социолозите вярва ли народът, че има нов политически проект, и той ошашавено сe раздвоил. А не е ли по-добре вместо да внушаваме, че създаването на нови проекти и партии може да ни оправи, да заявим осъзнатите си интереси пред вече съществуващите? Не е ли точно това артернативата? Остава само да решим кои са нашите специални интереси днес, което все не е по силите ни...