Акцент
За цикъла и зациклянето
БСП трябва да промени начина, по който функционира, за да може да получи доверие и да влезе в управлението
/ брой: 47
Веднъж на 4 години в БСП се провеждат избори за всички "позиции" - от секретар на ОПО, до председател на партията. Отчетно-изборният цикъл по традиция продължава няколко месеца. Организационното усилие е сериозно - в поредица гласувания се избират партийни секретари, членове на общински партийни съвети и контролни комисии, делегати на конгреса, общински или районни партийни председатели, Национален съвет, Общопартийна контролна комисия и т. н.
Много "наблюдатели" обясняват, че това е самоцелно демократичен и излишен процес. ГЕРБ и ДПС, в които лидерът решава всички въпроси, функционират по-ефективно. Очевидно този модел е по-адекватен на балканската ни реалност. Но нали от тази балканска реалност ние искаме да излезем. Ефективността на ГЕРБ и ДПС са по-скоро симптом за това, че българският политически процес е все по-малко европейски и все повече ориенталски. Резултатите, особено в последното десетилетие, показват, че този тип партии са неспособни да достигнат дори неубедителното качество на управление от първото десетилетие на прехода, а участието им във властта дълго време е резултат от "сенчести" политически практики.
Ако БСП има проблеми, то причината за тях едва ли е в
демократичните механизми
и наличието на различни мнения вътре в партията. Във всички европейски партии съществува вътрешнопартийна опозиция. Различни гледни точки в партията през тези 30 години е имало както преди и след изборни победи, така и преди и след изборни загуби. Хората с различни мнения са работили заедно както във Висшия, по-късно Национален съвет, така и в Изпълнителното бюро, а дори и в правителствата, в които БСП е участвала.
Зациклянето в партията не е резултат от цикъла и не е отвчера. БСП през 2020 г. продължава да функционира по начина, зададен в първите години след 10 ноември 1989. В организационен план последната реформа е резултат от глупавото решение на Кръглата маса за ликвидиране на партийните организации по месторабота. Партията изключително бързо възприе и реализира на практика европейските демократични стандарти. Промяната в партията в зората на прехода се реализира до голяма степен под влиянието на идеите за "перестройка" на Горбачов, както и примерът на левите партии от Западна Европа. Каквито и анализи да се правят за последните години на Източния блок, повече от очевидно е, че "перестройката" се провали. Три десетилетия по-късно в тежката криза е и другата тенденция - европейските социалисти и социалдемократи перманентно губят влияние.
В криза е самата идея, че противоречията на капитализма и разслоението в обществото може да бъдат преодолени от прогресивни данъчни скали, голямо публично преразпределение и развитие на социална държава. И двата пътя, по които европейските социалисти опитаха да поемат, се оказаха погрешни - както по-левият на Лионел Жуспен, така и по-десният на Блеър и Шрьодер. В българските условия с много уговорки може да кажем, че по първия се опита да тръгне Виденов, а по втория - Станишев.
Но нито преди 30 години, нито сега, можем да разчитаме на някакви външни модели. Въпреки голямата роля на външните влияния, която отчита още Благоев, партията съществува от 1891 година, защото винаги е търсила и често е намирала решения, адекватни на българските условия. Дори промяната преди 30 години е адекватна за времето си и успява да да отговори на някои от реалностите в началото на прехода. Но още тогава стават видни и редица проблеми, които времето и движението "по инерция" задълбочават.
От 1990 година досега партията приема около хиляда страници документи, в които изяснява своята идеология и политика. Голяма част от тези текстове се повтарят, тъй като проблемите остават, а БСП и като управляваща рядко постига напредък по някои от тях. Факт е, че партията е на власт през най-успешния мандат за всичките 30 години преход - между 2005 и 2009 година, но това не се възприема като достатъчно дори вътре в самата БСП.
Правенето на политика
остава по-скоро на вербално и писмено ниво. Това важи както за усилията партията да печели избори, така и след това да овладява и упражнява властта. През първите години на прехода това е и донякъде естествено. След онези 45 години е нормално по-големият "мерак" за власт да бъде другаде. Десницата много повече иска да управлява, готова е на по-крайни действия за вземането на властта и особено за кадровото й овладяване. В БСП напротив - наличието на огромна членска маса, управленски стаж и кадрови потенциал води до неглижиране на конкретните проблеми в управлението, сериозно подценяване на кадровия въпрос и сложна диалектика в отношението към властта като такава, нейното овладяване, упражняване и особено процеса на целеполагане и целепостигане.
В зората на прехода тези проблеми не стоят така болезнено на дневен ред най-вече заради сериозните позиции и успехи на партията в местната власт. Но тяхното подценяване, особено на работата с кадрите, е и сред причините БСП постепенно да загуби властта в много общини и този й местен потенциал да се свие. Докато на местно ниво в периода 1995 - 2015 година перманентно с всеки следващ избор се губи политически терен, на национално ниво кадровата политика до голяма степен се изчерпва с
реденето на депутатски листи
Дори като управляваща БСП трудно и рядко решава кадрови въпроси. Бидейки на власт, СДС, НДСВ, ГЕРБ и ДПС реализират десетки хиляди хора в различни администрации, а в същото време поредица ръководства на БСП демонстрират престъпно безхаберие по тези въпроси.
Системните провали в кадровата политика на практика предопределят и ускоряват ерозията на партийните структури. Но те са показателни и за друго - куп управленски проблеми още при Виденов, а след това при Станишев и особено при Орешарски идват от това, че не е ясно кой, кога и как управлява и дали наистина управлява. Трагикомично беше обяснението в телевизионен ефир на министър от кабинета "Орешарски", че бил сложил резолюция на някакъв документ, но администрацията не му я изпълнила. Няма как да се очаква същата администрация да изпълнява дори най-прекрасно разписаните програми на БСП и няма защо да се изненадваме от управленските резултати и оценката на хората за тях.
Изборните загуби
от последните 10 години показват, че времето, през което партията можеше да разчита на натрупания до 1989 година политически, организационен и човешки капитал, вече е в историята. БСП отново трябва да се промени, за да бъдем отново "съвременници на бъдещето". Трябва да променим начина, по който партията функционира, за да може да получи доверие и да влезе в управлението. Трябва да променим и начина, по който партията овладява властта и управлява, за да имаме резултати и положителна оценка от гражданите.
Тези промени не са свързани с някакви нови гениални решения, които няма как да се намерят. Идеите за промени в БСП, които циркулират сега по различни форуми, не са нещо ново. Те са обсъждани през всичките 30 години. Проблемът е, че са останали само с обсъждането и с приемането на някакви мерки, които пък са оставали само на книга. Политическото говорене и разноговорене не е нещо лошо. Просто не е достатъчно. БСП трябва да изглежда и да бъде партия, която може да управлява, може да реализира политика и може да решава проблеми. Документите и решенията са нещо много хубаво - просто трябва да започнем да ги изпълняваме и пример за това трябва да даде Националният съвет. Да, предвид проблемите на България БСП трябва да поставя и постига много големи задачи. Но първо трябва да покаже, че се справя с елементарните.