Внимание: операция "Глаголица"
"Съвършената" азбука - тактически ход, или най-обикновена провокация и подготовка на нещо далеч по-тревожно и опасно?
/ брой: 127
В последно време особено много се заговори за глаголицата - първата славянобългарска азбука, създадена от светите равноапостоли братята Кирил и Методий. Президентът ни, който вече се изказва по всички въпроси, и то винаги с апломб и компетентност, убедил папата да съдейства за включването на глаголически книжовен паметник в списъка на световните ценности, закриляни от ЮНЕСКО. В печата, а и в социалната мрежа, се натрапват твърдения, че глаголицата била съвършена азбука, че била по-добра от кирилицата. Реанимира се теорията за двете азбуки, създадени по едно и също време и използвани дълго заедно, но постепенно кирилицата е изместила глаголицата и се е утвърдила официално - особено след като започнали да я използват и в Русия.
Старобългаристиката, в това число и тази, която се развива в нашата страна, е изправена пред огромен брой научни проблеми.
Миналото ни все още е забулено в тайни
разкриването на всяка от които ще помогне да разберем по-добре историята, а като опознаем и разберем собствената си история, ще ни е по-лесно да градим и предвиждаме бъдещето. Сред тези проблеми съществена важност притежават фактите, събитията, явленията и тенденциите, свързани с живота и делото на светите равноапостоли братя Кирил и Методий и особено с техния принос в европейската култура и литература. У нас все още битуват историософските формули за делото им, дадени от Иван Вазов и Стоян Михайловски: "И ний сме дали нещо на светът..." и "Върви, народе възродени", съдържащи не само преклонение и възхита пред собствената ни история и великите й личности, но и обобщения, които би трябвало да повдигат националния ни дух и самочувствие, но и да вдъхновяват за повече усилия в трудните житейски условия, в които открай време сме поставени.
По повод тазгодишното честване на 24 май се подчертаваше уникалността на Кирило-Методиевото дело и се напомняше непрестанно, че папата бил ги обявил за "покровители на Европа". Това, че Българската православна църква отдавна ги е канонизирала и православието ги е признало за равноапостоли, е подробност, която подличко се отминава.
В осъществената по този начин "обществена шумотевица" прозират две линии. Първата е свързана с
глупостта на нашата политическа класа
и нейната клакьорска публицистика и журналистика, както и на посредствените "специалисти" - старобългаристи. Това е обективна ситуация, която нито училището, нито университетите, нито поразените от нея публични фактори в близко време не биха могли да отстранят. Затова е по-добре да се съобразяваме с нея и да отчитаме агресивността й, за да сме подготвени и да не й обръщаме кой знае какво внимание.
Но втората линия е по-сериозна и тя се прокарва постъпателно и съзнателно, все още плахо, опипващо, но скоро ще придобие необходимата и неотразима енергия и агресия. Става дума за замяната на кирилицата с латиница. Опитът преди време, в който участва и тогавашният президент, да се подеме инициатива за смяна на буквите, с които да пишем, не успя. Твърде груб и неочакван бе той, за да бъде възприета една толкова "революционна идея", каквато е отказът от кирилица и налагане на латиницата, за да се изравним по този начин с "Европа". Но не бива да се заблуждаваме, че този опит не остави някакви белези в общественото съзнание. Хората вече знаят, че това е тема, за която може да се говори, и следващият път ще им бъде по-охотно да дискутират и евентуално да се постигне мнозинство, готово да се проведе всенародно допитване по темата.
Своеобразен подготвителен етап
за такава дискусия е днес провежданата паралелна акция, която аз наричам "Операция "глаголица"".
Възхвалата на глаголицата, която е особено видна и дори драстична от началото на тази година, съвсем не е случайна и проява единствено на чист и наивен патриотизъм в духа на Вазов и Михайловски. Нейната цел е да се втълпи, че кирилицата е по някаква случайност възприета или дори наложена официално, но без достатъчно основания. Още повече, че другата азбука, глаголицата, е по-съвършена и по-близко стояща до фонетиката на българския език. Кирилицата може да задоволява руснаците, но...
Разбира се, че глаголицата няма как да бъде възвърната като съвременна българска азбука и тепърва на нея да започнем да пишем и четем. Тези, които я възхваляват и които организират, вдъхновяват и подкрепят цялата тази операция, носещо нейното име, съвсем нямат намерение да ни я натрапват. Не, не, но чрез нейната апология се цели дискредитация на кирилицата и пораждане на съмнение в нея. И страх, че чрез кирилицата ние изоставаме от Европа. А щом не е създадена от св. Кирил и не е съвършена като глаголицата и латиницата, щом сме тръгнали да се отделяме от Русия и руското влияние, защо толкова държим на нея и упорито не даваме да я заменим с друга, която е по-добра и съвършена?
Русофобията у нас се възражда
и дори набира застрашителна форма. В нейна подкрепа е и държавната политика, водена от днешното правителство, в това число и от новия президент. Целта й е пълното откъсване на България от каквато и да било зависимост от Русия и от руската култура, от славянството и православието и окончателно обръщане към Западна Европа и САЩ. Виждаме как се прекъсват икономическите връзки между България и Русия, как рязко намалява търговията между двете страни и охладняват политическите отношения; как все по-редки са гостуванията у нас на официални руски лица. А когато все пак те посещават по различни поводи България, официалната политическа и медийна реакция е обикновено сдържана или направо отрицателна. Да си припомним посещението на светейшия патриарх Московски и на цяла Русия Кирил и коментарите около това посещение. Не мислете, че е случайно и раздухването на "скандала" с Руското подворие в София и срещу дейността на представителя на РПЦ игумен Филип. В скандала, който още не е потушен, участват известни българи, някои от които са политически активни. Те никак случайно не са попаднали в него - още повече, че не случайно се черкуват именно в руската църква "Св. Николай" в София.
"Изчистването на руската следа" в България е важна задача на тези, които смятат, че страната ни е направила своя "нов цивилизационен избор" и че нейното място е само и изцяло в "Европа". Те са подкрепяни и подпомагани от външни институти и институции и усилията им са включени в общите и съгласувани действия срещу самата Русия и православието. В тези общи действия "операция "глаголица" заема важно място като необходим тактически ход за разколебаване устоите на кирилицата и възвръщане на дискусията за латиницата като евентуално наше национално писмо. Според тях азбуката прекалено здраво ни обвързва с руската култура и елиминирането й ще позволи
лесно да се изтрие народната памет
и върху нея да се имплантира друго съзнание и любов към друг "освободител" и покровител.
Икономическата криза и неспособността на държавата и нейната власт да се справят с нея и осигурят нормално развитие и сносен човешки живот на българите ще засилят работата на пропагандната й машина за отклоняване вниманието от реалните проблеми и ще показват лъжливи следи на причините за това ни състояние. Една от тези причини, която все повече ще се раздува и демонизира, е Русия и православието и свързаните с тях атрибути: култура, азбука, символика, обредност. Ще се подчертава нашата независимост, уникалност, приносът ни в световната култура, европейската ни същност, равнопоставеността ни с другите народи и култури на Европа и какво ли не още. Макар именно тези хора най-малко да ценят този наш "принос". Важна е целта - всичко останало е второстепенно.
Ето защо аз обръщам внимание на възхвалата на глаголицата и казвам, че тя никак не е случайна и не е проявление на национално достойнство и гордост, "че и ний сме дали нещо на светът", а е най-обикновена провокация и подготовка на нещо далеч по-тревожно и опасно.