Сцена
Веселата лудница, наречена живот
Две премиери в Малък градски театър "Зад канала"
/ брой: 234
С две колоритни, смешно-тъжни, весело-трагикомични и по детски шарени представления започна сезонът в Малък градски театър "Зад канала". Едва ли е възможно, а и не е нужно, да се направи паралел между постановката на Дино Мустафич "Болница накрай света" по пиесата на Христо Бойчев и постановката на Петринел Гочев по отдавна превърналия се в класика роман "Том Сойър" на Марк Твен. Свързва ги обаче фактът, че те показват две от определящите характера и облика на този театър черти, а именно - ярката театралност и предизвикателството да се мисли в перспектива с щипка хумор и стаена надежда.
Струва ми се, че точно предизвикателството да се мисли в перспектива е "довело" на сцената пиесата на Христо Бойчев "Болница накрай света", писана в края на 80-те години, и както несъмнено се вижда от спектакъла на Дино Мустафич - странно, дори плашещо актуална. Дали пък, без да забележим, феноменът, наречен "драматургията на Христо Бойчев", не се е превърнал в класика? Въпросът може и да звучи парадоксално, но според мен най-сигурното доказателство за стойността и смислеността на една пиеса е устойчивата значимост на темата и проблематиката й във времето. А главната тема в "Болница накрай света" е тънката, почти невидима и странно променлива граница между надеждата, която крепи човека, и илюзията, която всеки човек преследва. И тази тема, струва ми се, отваря множество възможности за възприемане, тълкуване и проблематизиране на образа на света като лудница или като болница накрай света. А също така предоставя и неограничени възможности за развиване на двете едновременно съществуващи в пиесата гледни точки към действителността и човека: комичната - "закотвена" в битово-материалния свят на болницата, на конкретните герои, болни, странни, смешни, и трагичната - "издигната" във въображаемия свят на мечтите, надеждите и илюзиите.
В работата си по спектакъла Дино Мустафич е избрал да тръгне по трудния път между двете гледни точки и да обедини комичното и трагичното. Стреми се да преодолее границата между битовото и гротескното, смешното и страшното, истинското и въображаемото. А тази игра е сложна и, струва ми се, в представлението надделява битовото и смешното - както в разчитането на ситуациите и представянето на героите, така и в акцентирането единствено на метафората, че светът е лудница. Но по-важното е, че в този свят-лудница с безпогрешен усет за стил, пълноценно партньорство и категорично сценично решение играят актьорите Филип Аврамов, Иван Петрушинов, Александър Дойнов, Пенко Господинов, Стоян Младенов, Албена Михова, Жени Александрова-Лечева, Кирил Недков и Калоян Стойчев. Защото "Болница накрай света" е спектакъл, в който актьорите успяват да изградят единен ансамбъл, а в съвременния театър това се случва все по-рядко, но пък е белег за добра и актьорска, и режисьорска работа.
На същата сцена режисьорът Петринел Гочев е решил да даде театрален живот на любимите герои Том Сойер, Хъкълбери Фин, Беки и леля Поли в постановката си по романа на Марк Твен. Автор и на драматизацията, Петринел Гочев иска да научи децата как се боядисва ограда и как се играе с копчета и да накара възрастните отново да станат деца, да търсят и да намират съкровища и вероятно да погледат на света и на себе си с ведрия хумор и дяволитост на Том и Хък. В спектакъла освен актьорите Алиса Атанасова, Василена Атанасова, Христина Караиванова, Жени Александрова-Лечева, Стела Ганчева, Христо Пъдев, Емил Котев, Христо Мутафчиев и Атанас Чопов, участват и кукли, чийто консултант е Ивелина Колева, а също и песни с автор Гергана Змийчарова, музиката на Ян Руменин и сценографията и костюмите на Теодора Лазарова.
На границата на истинското и въображаемото - Филип Аврамов и Жени Александрова-Лечева в сцена от
Истината на реалната действителност - Иван Петрушинов и Пенко Господинов в "Болница накрай света"
Филип Аврамов и Албена Михова в сцена от "Болница накрай света"
Том Сойър вече живее в Малък градски театър "Зад канала"