Роден край
Твърдина на духа български
Етрополският манастир - средновековен книжовен център, скътан в живописните пазви на Балкана
/ брой: 29
Етрополският манастир "Света Троица", известен още като "Варовитец" (заради варовиковия камък, от който е изграден манастирският храм), е в гористото подножие на старопланинския Черни връх, на 2 километра от село Рибарица и на 5 километра от Етрополе. Тук история и природна неподправеност са вплетени в неразривно единство, което кара човек да забрави всекидневните грижи и да отдаде душата си на отмора.
Масивната манастирска черква с извисяваща се камбанария в северозападния й край е разположена сред обширния зелен двор, оформен от вписаните във вид на пръстен двуетажни жилищни сгради, строени през 1833 г., с измерващи се един друг дървени чардаци. В двора са монтирани съвременни детски съоръжения за игра.
По предание в една от варовитите пещери наоколо се е отделил от света самият преподобен отшелник Иван, закрилникът на България, преди да поеме към Рилската пустиня. През 1858 г. е предприето обновяване на манастира. Игуменът му архимандрит Хрисант намира в развалините на старата черква плоча с надпис, указваща, че обителта е основана през 1158 г. Тази плоча е вградена в основите на сегашния храм, издигнат от възрожденския строител и архитект Иван Боянин, родом от Брацигово.
През Средновековието обителта е ярък светилник на просвета и художество. През XVI и XVII век тя е най-големият книжовен център в северните български земи. Тук се обособява прочутата Етрополска калиграфско-художествена школа. По онова време в манастира творят множество преписвачи, съставители на църковни сборници, художници. Съхранени са имената на йеромонах Данаил, йеромонах Рафаил, граматик Бойчо, дякон Драгул, дякон Йоан, даскал Дойо и др. Сред ръкописните книги, богато украсени с рисувани заглавия, наситени с орнаменти и винетки, са "Евангелие" от 1577 г., "Пролог за месеците" от 1602 г., няколко евангелия от XVII век и др. За ръкописите, създадени в манастира, е характерен етрополският калиграфски полуустав, свързан с писмените паметници от Търновската книжовна школа. Този стил е подражание и стилизирано обновление на уставното писмо - най-старата форма на кирилицата.
В този манастир през 1870 г. Васил Левски основава Етрополския таен революционен комитет. Апостолът на свободата се отбива в манастира неведнъж, а скривалището му още се пази като светиня.
През 1907 г. Петьо Ганин от Казанлък зографисва стенописите на църквата, строена през 1858 г. През 2007 г. е предприет ремонт и реставрация на целия манастир.
Ако отворите дървената вратичка в източната част на оградата, ще поемете покрай каменното корито на тясна рекичка. Нейният извор е само на 300-400 метра по-нагоре. Пътеката в гората е покрита от сложна плетка от коренища. Тя извежда до неголям, но затова пък необикновено живописен водопад - Варовитец. От светлите му струи и от овалните карстови пещери под тях се носи прохлада, която привлича туристите. В непосредствена близост са каменните образувания Куклите и Червена стена.
Една обител на българския дух, скътана в живописните пазви на Балкана.