Свобода ли? На-а-а свобода! Ха-ха-ха!

И ето ни отново преди 22 години. Даже - по-назад. Много по-назад. Кой феодален ахмак разправяше, че не можело човек да влезе два пъти в една и съща река?! Ха-ха! Имате много здраве от бай ви Ганя и от дедо ви Тошо наедно. А, да! И от техния неоспорим наследник и неговите верни възпевачи. Според които това бяха най-честните, най-демократичните, най-свободните, най-непорочните, най-кристално чистите избори.
Така си е.
Всичко им беше "най" на тия избори.
Най-перфектно организираният хаос. Със закон, стъкмен според мерките на Бойко и теглилките на Фидоска. ("Кой ще му дири законност, тя е наша! Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука. И хамалите са наши, и циганите, и Данко Хаирсъзина е наш!", вика бай Ганю.)
Най-любезно пребитите опозиционни представители. Под нежния взор на полицията. ("Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева. Свобода ли! На-а-а свобода! Кон-стен-ту-ция ли? На-а-а констентуция! Ха-ха-ха!", хилоти се бай Ганю.)
Най-овластените обитатели на подземния свят  - верни съратници на властта, нейни телохранители, блюстители на реда и тишината, най-първи агитатори и пропагандатори. ("Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, тъй 40-50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам "Ха бакалъм! Да живее България!"... Па земи, че поведи през нощта тази страхотия през сред града... Дяволът не може да ти излезе насреща! Прекарай ги край къщата на някой противник... Опозиция ли?", заканва се бай Ганю. А Гуньо адвокатина обяснява какво непристойно нещо е туй опозицията: "лица не от Нашата среда, лица чужди за Нас, които нямат и не могат да имат Нашето доверие", особено всеки, който "е руски възпитаник, следователно предател на нашето мило Отечество".)
Най-безкористните прекупвачи на гласове и съвести. ("Пазарил ги Данко Хаирсъзина! Страшен хайдучага, брей! И за колко мислиш! За 50 лева!", хвали се бай Ганю.)
Най-свободните избиратели. Които се страхуват да бъдат свободни, но са свободни да се страхуват, колкото им душа иска и колкото страх може да побере тая душа тяхна, многострадална. ("Па свикай селските кметове и писари, па им светни с очи, па им скръцни със зъби... постави по краищата жандарми, окръжи бюрото с 40-50 катили... Избиратели ли? И сянката им няма да видиш!", пали се бай Ганю.)
Най-почтено напазаруваните електорални овце. Щото купуването и продаването на гласове може и да е престъпление, обаче купуването и продаването на овце не е престъпление. ("Че се смяхме вчера с управителя. Гледаме онези, като си навели главите над една маса, като че овце пладнуват, четат ли четат, радват се, чуваме, шушнат си: "Свободни! Изборите свободни!"... А ний с управителя кис-кис-кис!", киска се бай Ганю.)
Най-симпатично подправеният вот - със симпатично мастило.
("Ще съберем от всичките канцеларии да пишат бюлетини; ще ги накараме цяла нощ да пишат... да напишат 1000-2000 бюлетини на тяхна хартия с нашите имена", обяснява бай Ганю.)
Най-мотивираните гласоподаватели. ("Гого, дай тука ракия! Плюскайте, мама му стара, аз плащам. Цигуларите защо мълчат? Ч'лънъз бе, ченгенелер! Надуй кларнето бе, какво ме зяпаш като говедо? Ха така! И-и-их-ха-ха! Данко, раздай сега на всекиго по един сноп бюлетини! Хайде сега, момчета, напред!", командва бай Ганю.)
Най-брилянтно фалшифицираните протоколи. И бюлетините, най-отговорно захвърлени в коша за боклук. Или най-внимателно скътани в някое чекмедже. За зор заман. Заради белотаджиите - да имат на какво да пишат. ("Направи някоя шашарма, наблъскай в кутиите няколко снопа бюлетини и ето ти тебе магарето народен представител, ха-ха-ха!", тържествува бай Ганю.).
Най-самоотвержените депутати-тимуровци, които трепетно чакаха отнейде да се появи бременна жена в изборната нощ, че да й се притекат на помощ. (Тук бай Ганю мълчи стъписан. "Мълчи, щот` ни завижда!", вика неговият самодоволен наследник. "И той ли?", възклицават възторгнато медийните сирени.) Бременна жена тъй и не се появи, обаче най-бременна се оказа нощта (гедже гебедър), ама още не е родила.
Най-далновидните забранителни списъци, които най-мъдро изхвърлиха извън закона 460 000 почтени граждани. Но нито един Маргин, нито едно Таки. Нито един от бодрите следовници на Гочоолу, Дочоолу, Данко Хаирсъзина, Спиро Копоя и други подобни светли личности, които благоденстват, самодоволни от своята чалга-"цивилизованост" и ерзац-"европейщина". ("И ний сме били малко-много в Европа и знаем тия пущини, изборите. Аз в Белгия съм бил!", пъчи се бай Ганю.) 
Най-блестящите изяви на политическата проституция - в недостижимото превъплъщение на РЗС и в трогателното изпълнение на "Атака". И най-деликатно изнесените тленни останки на някогашната десница, о Бозе почивша преди години вследствие на самоубийство. ("Те, ахмаците, гласуват ли, гласуват за нашите...ха-ха-ха! Сега ходят из улиците като афионлии!", забавлява се бай Ганю.)
Най-блистателната подмяна на Конституцията ("Кон-стен-ту-ция ли? На-а-а констентуция!"). И най-кристалната подигравка с държавата. Държавата, която от януари, наместо лице, ще има на едно безличие. А нацията, наместо баща, ще има една сурогатна майка, която ще трябва да износи непомерните амбиции на бай ви Ганя. Ама то и магаре може да свърши същата работа. Или оная коза, декорирана в цикламено. Изобщо - "Който и да бяхме посочили от ГЕРБ, щяха да го изберат", ехидничи самодържецът. И се гаври - и със своя избраник, и със своите избиратели. ("Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара!", аплодира го бай Ганю.)
Най-величествената победа на една "безпринципна тълпа, водима от разнородни ней игноранти и безхарактерности, които нито начала имат, нито могат да имат", "тази сган, тази утайка от тинята на един див, бестиален, лишен от всяко образование граждански слой, готова за всяка бруталност", която "има своите представители в Народното събрание, а хилядите избиратели..." - тук Алеко оставя едно многоточие. Едно многоточие, по-страшно и по-оглушително от заключението. Една бездна, погълнала толкова надежди, усилия и илюзии.  
И най-сетне - най-демократично изнасилената демокрация. С нейно съгласие. И с нейните нежни чувства към онези, които питаят  "пълна преданост и коленопреклонна вярност" към "престола", и "които вярно ще поддържат днешното ни патриотическо правителство воглаве със сегашния президент-министър".
Колко далновиден бил Гуньо адвокатина, таз шушумига, та вместо премиер-министър, написал президент-министър! Защото от 22 януари президентът ще се казва Бойко Борисов, той и главнокомандващ, и премиер, и председател на парламента, и главен прокурор, и председател на Конституционни съд, и министър на полицията, и министър на пропагандата, и кмет на всичко - от София до Вълчи дол.
И възкръсна призракът на диктатурата.
Избуя като троскот от бунището на историята.
Диктатурата кълни, вирее, цъфти и връзва там, гдето царуват страх, мизерия и невежество. Там, където човекът примира от страх, благоденства в мизерия и добрува в невежество. За да владее и властва, да безчинства и вилнее "тази безпринципна тълпа, водима от разнородни ней игноранти и безхарактерности, които нито начала имат, нито могат да имат".
А народът?
Народът...
"Робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, раболепието геройство, презрителното хъркане отгоре - музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижди нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители... той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка..."
Думите са на Алеко Константинов.
Това е, което става в държавата.