На фокус
Строител на социалистическа България
Проф. Кирил Лазаров разработва фундаментални проблеми на българската икономика
/ брой: 140
През 1910-1911 г. Симеон Радев издаде "Строители на съвременна България" - портрети на дейци, изиграли важна роля за възкръсване на следосвобожденска България. Последваха войни, две национални катастрофи, а след тях България имаше нужда от нови вдъхновени строители, които да я възродят от пепелта.
Един от плеядата строители на нова България, които в годините на социалистическото съзидание преобразиха Отечеството ни и допринесоха то да се нареди сред 30-те развити в стопанско и културно отношение държави на планетата, е проф. Кирил Лазаров - директор на Централното статистическо управление (1947-1948), председател на Плановата комисия (1948-1949), министър на финансите (1949-1962); народен представител в VI Велико Народно събрание; депутат във всички парламенти от 1945 г. до смъртта си през 1980 г. И преподавател по политикономия във ВИИ "Карл Маркс". През 1958 г. е избран за член-кореспондент на БАН.
Трънлив е жизненият път на Кирил Лазаров. Роден е на 24 юли 1895 г. в Долна баня, Ихтиманско, в патриотично семейство. Дядо му Лазар Кумитски е опълченец, загива от раните си в боевете на Шипка. Юношата Кирил се отличава със стремеж към знанието и успява да спечели стипендия, за да продължи в Първа мъжка гимназия в София. Но се чувства чужд сред съучениците си - повечето синове на министри и богаташи. Затова все по-често посещава клуба на тесните социалисти, където е омагьосан от речите на Дядото, Георги Кирков, Хр. Кабакчиев, В. Коларов, Г. Димитров. Година по-късно се прехвърля в гимназията в Самоков, града на първата комуна. Под влияние на ръководителя на комуната Борис Хаджисотиров младежът окончателно се оформя като деец на тесните социалисти. През 1915 г. е включен в Софийския окръжен комитет на партията.
През 1916 г. е мобилизиран, завършва подофицерска школа и до 1918 г. е командир на взвод на една от най-горещите точки на фронта - Добро поле. Сблъсква се с жестоката реалност на войната. Изнемогващ, в дрипи, с налъми вместо обувки, недохранван, недооборудван с оръжие и муниции, българският войник проявява чудеса от храброст срещу далеч по-многобройния и въоръжен противник. В същото време шепа партизани на властта богатеят в тила, на гърба на народа и на войнишката неволя. Едно след друго никнат акционерни дружества, раждат се нови милионери. Фаталният изход на фронта е неизбежен, а с него идва и втората национална катастрофа.
След войната Лазаров учи право в СУ "Кл. Охридски". Кървавият фашистки преврат на 9 юни 1923 г. бележи повратна точка в политиката на партията. Тя се преориентира към възстановяване на сътрудничеството с БЗНС и поема курс към въоръжена съпротива. Лазаров ръководи въстанието в Долнобанското корито - най-масовото в Софийска област. Осъден на доживотен затвор, успява да избяга в Югославия, а през 1925 г. е в СССР. Завършва второ висше образование по световно стопанство и световна политика в Москва. След 1935 г. е научен работник в Международния аграрен институт. През 1939-1940 г. преподава в Ленинградската висша школа, където защитава кандидатска дисертация. През годините на Отечествената война е редактор в радиостанция "Христо Ботев", която пропагандира и насочва антифашистката съпротива в България.
След 9 септември 1944 г. Кирил Лазаров се завръща в България, заема ръководни партийни и държавни постове. В своята практическа дейност като директор на ЦСУ следва положителните традиции на изградената след Освобождението българска статистика. Като председател на Плановата комисия участва в осъществяването на първия възстановителен народостопански план. Като министър на финансите провежда паричните реформи от 1952 и 1962 г., които укрепват българския лев.
В преподавателската и научната си дейност Кирил Лазаров разработва фундаментални проблеми на българската икономика като ролята на натрупването за успешното реализиране на планираните крупни проекти през I и II петилетка; мястото на бюджета, кредита и парите за стабилността на българските финанси; ролята на материалните, паричните и валутните резерви за ритмичното реализиране на народостопанския план, укрепването на финансите и изпълнението на бюджета и др. За забележителните си заслуги като строител на социалистическа България е удостоен със званието "Герой на социалистическия труд". Награден е и с пет ордена "Георги Димитров".
Разработките на проф. Лазаров са особено актуални днес, когато българската икономика крета на последно място в обединена Европа. Стига да има кой да се поучи от тях...