Страданието като капитал
/ брой: 52
* Фантомна е болката, която преживяваме от всяка осъзната липса. А най-силно боли от липсата на страданието, което до вчера е било там. Вероятно, защото така и не намираме с какво да го заменим, смята авторката Елена Алексиева
* В тази пиеса чудото се прокрадва с невероятна крехкост и в неподозирана близост. То подрежда хора и събития в специфичен ред около себе си, допълва режисьорката Възкресия Вихърова
Една с нищо незабележима жена загубва ръцете си при трудова злополука. Докато се опитва да се пребори с травмата и търси някаква опора и смисъл на живота си, изпълнен със страдание, започва да рисува, като държи четката с уста и сътворява загадъчни абстрактни картини. Вечно търсещите сензации медии лакомо "налапват" историята и я надуват като шарен балон. Жената става известна публична личност, от което страданието й не намалява, а проблемите се умножават, почитателите я засипват с писма, всякакви "доброжелатели" се опитват да я използват, да я обсебят, да я превърнат в нещо друго, да трансформират страданието в капитал.
В пиесата на Елена Алексиева "Фантомна болка" липсващите крайници на героинята са само повод за изследване на проблема и усещането за загуба - загуба на вярата в себе си, загуба на вътрешната същност, загуба на смисъла и ориентирите в живота. А също и на въпроса възможно ли е човек наистина да си върне онова, което веднъж вече е загубил и на каква цена? В спектакъла на Възкресия Вихърова, осъществен на сцената на Театър 199, загубите изпълват пространството много повече от реалните неща, които в сценографското решение на Зарко Узунов са прозрачни стени, мрачни подвижни сенки, черно-бели размазани образи. Героинята на Йорданка Стефанова живее живот, построен и разпределен между липси и отсъствия. А самата тя е като копие на известния автопортрет на страдащата и творяща художничка Фрида Кало. Само че тази жена без ръце е по-скоро учудена и объркана от своето страдание и не иска да го преодолее поне на повърхностно ниво. Преодолява го и го опитомява чрез рисуването, а сетне и чрез противопоставянето си на измисления й живот и измисленото й творчество.
В този спектакъл Йорданка Стефанова наистина е блестяща в контрастното си поведение, в невероятната си сценична енергия, в умението да превръща истината в абсурд и абсурда в истина. Защото чудото, случило се с нейната героиня, чиито ръце израстват отново, е и абсурд, и истина. Истината е, че страданието не може да се превърне в капитал, а абсурдът, че понякога липсата е по-продуктивна от наличността. В абсурдно-реалната действителност на това представление са замесени още и актьорите Стоян Алексиев, Петя Силянова, Михаил Милчев и Николай Марков, а също и композиторът Петър Дундаков, режисьорът на мултимедия и видео Смилен Савов и хореографката Анна Пампулова.
Йорданка Стефанова в ролята на Жената без ръце
Йорданка Стефанова и Петя Силянова в сцена от спектакъла
Меценати, творци и лекари - Михаил Милчев, Йорданка Стефанова и Стоян Алексиев
Страданието като терапия - Йорданка Стефанова в сцена от спектакъла
Симки Стилиян Гаджев