Поезия
Стихотворения от Орфей Петков
/ брой: 89
ОРФЕЙ ПЕТКОВ е роден на 24 април 1953 г. в гр. Враца. Завършил е Минно-геоложкия университет в София. Защитил е дисертация в Москва - притежава научната и образователна степен "доктор". Член-кореспондент е на Международната академия по екология и безопасност на околната среда със седалище Санкт Петербург, член е на Съюза на учените в България. Автор е на повече от 50 научни публикации у нас и в чужбина. Има издадени петнадесет книги с поезия. През 2022 г. излезе биографичната му книга в проза "Животът, какъвто беше".
Моята улица
Завръщам се в града, във който раснах...
В небето светят същите звезди,
но улицата родна е безгласна...
Живота кой от нея изцеди?
Тя станала е друга - непозната...
Рожденият ми дом дори е друг -
до портата не маха ми брезата,
със други хора правим комшулук...
Дъските са изгнили от стобора...
Тук нищо не е както бе преди...
Със времето могъл ли бих да споря?
На пейката и мама не седи...
--------------
Първият сняг
Дойде и тази зима първи сняг!
Земята той покри изнемощяла
от тук - до хоризонта видим чак -
със свойта черга пухкава и бяла...
От тази дивна прелест възхитен
във себе си усетих хладна тръпка -
дори такъв красив и снежен ден
към края ми отмерена е стъпка...
Все тъй ще идва този зъл рояк,
повикан от сибирски вятър леден!
И аз си знам, че някой първи сняг
за мене ще остане и последен...
--------------
Българийо
Моя мъничка родино - светъл ек от песен
птича,
бистро изворче, дъбрава, пищен блясък
на зората -
аз пред теб с респект, любима, и с
достойнство коленича,
но каквото и да кажа - все не стигат ми
словата...
Земьо родна, земьо свидна, в тъжни мисли
щом посърна
теб съзирам - връх висок си, скреж си,
който слънце плиска,
ти си мама в есента й - де е днес, да я
прегърна? -
ти си надпис: "Те умряха...", и си кръст
на обелиска...
Мараня си - над поляни, над дома ми -
дим си рехав,
на гората - ти шумът си, на потоците -
наклона...
Всичко свято си и мило! Ти си гордост
и утеха,
за молитва - ти олтар си, и за изповед -
икона...