Срещу хомота на новото робство

Протестиращите - в Пловдив, ако не се лъжа - носеха транспарант, на който показателно бяха написали "По-добър свят е възможен".
Как стигнахме дотам, че нищо в държавата си не харесваме?
Защо след четвърт век преход унизителната бедност съставлява основната характеристика на българското общество?
На какво се дължи днешната отровна обстановка в политиката, в повечето масмедии, в обикновените ежедневни междучовешки отношения?
Едва ли само на партиите, на депутатите и на министрите може да се прехвърли цялата и дори основната вина. Това, че пътят бе изначално концептуално сгрешен, се пише от хора като мен повече от двадесет години. Асоциалността не би могла дългосрочно да доминира в една държава, членка на Евросъюза. Европа така или иначе е социална Европа, а не територия за неолиберални античовешки и антиисторически експерименти, връщащи ни назад към примитива на времената на Чарлз Дикенз.
Значи у нас първостепенна се явява необходимостта от смяна на идеологическата парадигма, или казано по-простичко, трябва коренно да променим начина си на разбиране на икономиката и мисленето си за социалните процеси. Което обаче, трезво погледнато, ще стане много трудно при продължаващата доминация на олигархията, при непрекъснатата обработка на обществото по слугинските телевизии и вестници, както и от страна на сътрудниците на неолибералните институти.
Никак не е случайно и неочаквано, че исканията на протестиращите доста често звучат идеалистично наивно. Разбира се, граждански надзор над контролните и регулативните органи в държавата е и възможен, и желателен въз основа на честността, неподкупността, опцията за отзоваване и обикновения здрав разум. Но откъде изведнъж ще се вземат експертите, носители на специализирани познания във всяка една област, без които ефективно държавно управление не може да се осъществява? От наличната политическа класа, от подконтролните на олигархията лобита или от "институционализираните" неолиберални структури? И трите са преплетени като свински черва и на практика представляват едно и също. Реакционен хомот на "новото робство", задушаващо нахлузен на обществото ни.
Обявеният скандален състав на обществения съвет към президента на републиката илюстрира пределно точно въпросната нашенска безизходица. Именно поради тази причина не виждам какво "на полза роду" ще успеят да свършат там представителите на протестиращите или уважаемите лидери на профсъюзите господата Пламен Димитров и Константин Тренчев.
Но да дадем време, да изчакаме, да видим. Изборът на новия български патриарх доказва ако не друго, то това, че в България от време на време се случват и положителни неща. Направо чудеса!
Какви чудеса аз лично бих искал да видя в лозунгите, издигнати от протестиращите и съответно в техните искания?
На първо място: "Долу плоския данък!" А по-нататък, да речем: "Излизане от кризата чрез укрепване на държавността!" По-добрият възможен свят задължително следва да включва и възстановяването на доброто държавно образование, на достъпното за всички здравеопазване, осигуряването на прилично равнище на пенсиите, развитието на националната наука. Изобщо справедливост и солидарност, неща, които умишлено и целенасочено ни подведоха да позабравим през свободията на прехода. Отговорността за това? Виж по-горе, тя лежи върху твърдата, работеща при това, схема: олигархия, институтчета, продажни масмедии, партийни апаратчици.
У нас не бива по-нататък да се допуска съществуването на дилемата "или ядеш, или си плащаш електричеството". Фактът, че при 43% от европейската производителност на труда заплатите тук са 6-7 пъти по-малки, далеч не илюстрира само наличието на сив сектор. Основното все пак е неправилното съотношение между заплати и печалби у нас, което срочно подлежи на корекция. При сегашното ценово равнище в България нормалното на първо време е заплатите приблизително да се удвоят.
Българският свят, в който и гражданите започват да играят роля, силно се различава от предходния. Диктатът на клокочещата улица не е най-доброто нещо, но ако за обществото липсва друг избор, това е възможният избор. Партиите в новите условия доста трябва да се стараят, за да оцелеят и да оцеляват.
Нови лица, нови идеи... Но идеи не какви да е, на които се нагледахме и наслушахме през годините. А идеи социални и държавно конструктивни, работещи за обществения напредък. Както - малко смешно за обръгналото от демагогски безсмислици българско ухо - се наричат на Запад прогресивни и реформистки.
Историческият момент действително е за радикализъм, за решителни завои. Но и за покаяние, и за честна равносметка. Късата обществена памет безспорно е важен фактор. Но не и абсолютен, така на него невинаги стопроцентово може да се разчита.