СЕЗОНЪТ НА НАГРАДИТЕ - 2

Съгласувайте движение със слово и слово с движение, като много внимавате да не прекрачвате отвъд границите на естественото. Защото всяко прекаляване е против същината на актьорската игра, чиято главна задача открай време е била и си остава до днес - да държи огледало пред природата: да показва на добродетелта нейния истински лик, на порока - неговия образ без украса и на всяко време от историята - неговия верен отпечатък, така вижда предназначението на актьора и неговото изкуство великият театрален майстор Уилям Шекспир. И понеже актьор е не онзи, който играе, а онзи, който не може да не играе, нека отбележим актьорите и ролите, които оставят повече или по-малко трайна следа в емоционалната памет на зрителите или са отличени с една или друга награда. Защото силната, добре направена и вдъхновено изиграна роля е единственото, което остава от ефимерния, но активен, напрегнат и динамичен живот на актьора на сцената. А една награда е знак, че името на един или друг актьор трябва да се запомни и добрата му роля трябва да се види.
За изминалия сезон сред актьорите, чиито роли ще се запомнят, са Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Красимира Кузманова и Стефка Янорова във великолепния актьорски ансамбъл на спектакъла "Театър, любов моя" в Театър "199"; Леонид Йовчев и неговият екстатичен и активно мислещ и действащ Гео, както и Валентин Ганев и неговият поразително въздействащ с цинизма си Никола Гешев в "Гео" в Народния театър; Жорета Николова и нейната безумна, жестока и по странен начин фино комедийна Соланж в "Слугините" в Народния театър; Анастасия Лютова и нейната дълбоко драматична и многолика Лив Щайн в "Лив Щайн" в Малък градски театър "Зад канала"; Василена Атанасова и нейната ярка и запомняща се Натали в "Бел Ами" в Малък градски театър "Зад канала"; Йосиф Шамли и неговият удивително вътрешно пластичен Цера в "Ничия земя" в Народния театър.
Всеизвестно е, че театърът е колективно изкуство, а също и че един от най-важните компоненти на добрия спектакъл е актьорският ансамбъл, което ще рече всички актьори да играят в една стилистика и да постигат истинско и действено партньорство. Точно това е постигнато в максимална степен в постановката на Касиел Ноа Ашер "Театър, любов моя", където и четирите актриси правят прекрасно изградени и великолепно изиграни роли и същевременно действат и живеят на сцената като ансамбъл, като единно художествено цяло. Такова единство в разнообразието на изразните средства и богатството на отделните роли не се вижда често на сцената и естествено то донесе "Икар" на четирите актриси. По същия своеобразен начин Леонид Йовчев и Валентин Ганев са свързани в наситен с преодолян драматизъм и активна актьорска енергия дует в спектакъла на Иван Добчев "Гео". И двамата актьори изграждат умело и ярко абсолютно антагонистичните си образи и едновременно с това създават въздействащ именно със стилистичното си единство ансамбъл, отличен и с двете престижни театрални награди "Икар" и "Аскеер" в различни категории. Несъмнено запомняща се с високия градус на вътрешно напрежение и точен, ярък външен рисунък роля изгражда Анастасия Лютова в спектакъла на Крис Шарков "Лив Щайн". Нейната героиня привидно съществува в една права, привидно скована линия, която неочаквано се разчупва, за да разкрие трагедийния обем на човешкото страдание. Роля, която съвсем справедливо донесе на Анастасия Лютова "Икар" за водеща женска роля. На другия полюс по въздействие, но не и по обем на внушението, е Соланж на Жорета Николова в спектакъла на Диана Добрева "Слугините", отличена с "Аскеер" за водеща женска роля. Тук актрисата доказва категорично умението си да чува и чувства най-фините нюанси на ролята и да гради цялостен и стойностен сценичен образ, развит и разкрит многопланово и разнообразно.
Когато актьорът истински живее своя магически живот на сцената, когато с мъка и радост изминава пътя, по който за него ролята отначало е "Той", после "Ти" и най-сетне е "Аз", няма големи или малки победи, големи или малки роли. Защото и в малката роля прозира бисерът на точно намерената интонация, на вярното чувство, на истинския сценичен живот. Затова съм сигурна, че сред запомнящите се роли през изминалия сезон несъмнено са и очарователно експресивната Натали Валтер на Василена Атанасова в "Бел Ами", и иронично-циничният Цера на Йосиф Шамли в "Ничия земя". А изгряващите звезди, чиито имена трябва да се запомнят заради силната ангажираност и категоричност на сценичното им присъствие, са Александър Хаджиангелов и ролята му в постановката на Васил Дуев "Пилето" в Младежкия театър, отличена с "Аскеер", и дебютът на Мила Люцканова и Боряна Братоева в постановката на Елена Панайотова "Сестри Палавееви" в Драматичен театър Пловдив, отличен с "Икар". Хубаво нещо са наградите, нищо че в театъра траят само един сезон.
 

Жорета Николова в ролята на Соланж в "Слугините" от Жан Жьоне
 

Стефка Янорова и Касиел Ноа Ашер в "Театър, любов моя" от Валери Петров
 

Красимира Кузманова и Касиел Ноа Ашер в "Театър, любов моя" от Валери Петров
 

Валентин Ганев и Леонид Йовчев в сцена от "Гео"
 

Александър Хаджиангелов в ролята на Пилето в едноименния спектакъл
 

Василена Атанасова в ролята на Натали в "Бел Ами"