Сълзите на угнетените
Алчни лихвари изпълзяха от преспите
/ брой: 35
1.
Българите са богати, те само си мислят, че са бедни, това е тяхното субективно усещане, за разлика от обективното усещане на властта, защото българите имат собствени жилища и най-добре да ги продадат и да отидат на село да копат домати, пък ако не могат да копат, да живеят под наем. Ако случайно тук-таме има бедни, то те са абсолютни мързели и лентяи, безинициативни и некреативни, които лежат по гръб и лежейки, смърдят и злословят срещу властта, понеже са неблагодарни.
Така мислеше Костов на третата година от своето управление.
2.
А така мисли Борисов на третата година от своето управление:
Българите са богати, те само си фантазират, че са бедни, това е тяхното субективно усещане, за разлика от обективното усещане на властта, която ги направи богати и заможни, обаче българите продължават да твърдят, че са бедни, те упорстват в това свое твърдение, за да ги съжаляват, да им съчувстват, те се жалват, вайкат и окайват, правят се на бедни и нещастни, изобразяват фалшива мизерия, хленчат и се сополивят, защото им харесва да живеят в един измислен свят - свят, натворен от тяхното болнаво, каверзно въображение, с едната цел - да излагат властта пред Европата, понеже са подли и неблагодарни.
Правителство възроди средната класа, от гроба я извади, направо я възкреси от небитието, колкото и да смърди опозицията. И ето - 800 000 семейства имат влогове по между 50 000 и 200 000 лв.! (Ако е така, тези семейства държат минимум 40 милиарда, а максимумът от 160 милиарда надхвърля БВП. Само дето всичко това е между 11 и 44 пъти по-малко от истината, а лъжата на властта е между 11 и 44 пъти по-голяма.)
Българите са едни богаташи, една шайка ленивци, една банда лентяи, които незаслужено се ширят в собствени жилища, получени даром, очевидно. (Ах, как боде алчните очи на властта този наш дом! Как разпалва въображението! Как разгаря апетита на хищниците! Пред 20 години частните жилища бяха 2 611 972, сега са 2 854 187 - как да не ти се иска да ги глътнеш, та най-сетне да покориш тоя народ, да го ограбиш до шушка и керемида и да го хвърлиш на кучетата!)
А в тия жилища един хладилник "Мраз" не е останал за спомен, един телевизор "Опера" няма! (И добре, че няма, щото как да побереш в "Мраз" обледенялата народна любов и как да затвориш Борисов в "Опера", като вече и в 90 инча не се събира.) И навсякъде - едни плазми, едни лаптопи, хладилници, микровелета, абсорбатори и кухни нови, и дограми алуминиеви! Бедни били! Българите са толкова неприлично богати, че някои имат даже собствени МеПеСета! И ги карат!
Но най-възмутителното е, че властта тъй обогати хленчещите българи, та сега лежат те по гръб в собствения си просторен хол (новообзаведен, разбира се, накипрен и натутан), щракат с пръсти и в края на месеца - хоп! Лихвичката! Сигурна работа, мързелива! И никакви усилия, никакво напрежение! И тънат в охолство и разкош! (С 55 лв. на година, което прави 4 лева и 58 стотинки на месец или 15 стотинки на ден - толкова е лихвата при 1000 лв. влог, а тия влогове са 75 %.)
Направо са се разплули българите, лапат тлъсти лихви, наместо да ги инвестират, да подхванат бизнес, да проявят малко инициативка, но те - не! Като едни Шейлоковци са станали, алчни и свирепи! (И току виж пожелали да вземат "къс месо, тежащо фунт" от собственото тяло на Борисов, и то оттам, отдето си поискат, по тяхно усмотрение - виж Уилям Шекспир, "Венецианският търговец", действие първо, сцена трета.) И изобщо - българите са безинициативни и некреативни, мързеливци и използвачи, които само знаят да злословят срещу властта, да зловредстват и да плачат на европейския ревер.
3.
Това са българите.
Банда негодници от негоден материал.
Кучета, които трябва да бъдат държани на къса каишка.
Едни квичащи прасета, едно стадо свинье, което не ще да напусне своята лихварска кочина, своя въображаем свят на привидна бедност и хленч театрален.
Това е портретът на българина, нарисуван от народоведа Борисов, тоз малък Пикасо!
4.
Вие разбирате ли защо Борисов толкова мрази този народ? Защо го ненавижда? Защо го презира, докато се прави на "човек от народа" и разправя как хранел прасето, копал картофи, оцелявал с филия с мас и прочее сърцераздиращи сюжети? Защото го е срам? От какво? От фамозното прасе, което въздигна до своя основна характеристика, до свой образ и подобие? Или защото е жалко, класическо парвеню? Или защото изобщо не му пука за някакъв презрян, мизерен народ? Който е толкова богат, че дълг на всяко овластено нищожество е да го подгавря, граби и унижава.
5.
...И ето, потопът удави село Бисер и от ледените води изплуваха, от преспите изпълзяха едни алчни лихвари и лихварки със старите си сетренца, едни лентяи с прорязани от работа ръце, едни трогателно свенливи старици с галоши и плетени чорапи... А пороят помля техните кирпичени къщици и понесе тяхната покъщнина, бедничка и олющенка, но уютна - като вехто одеяло върху миндерчето в селската кухничка, като старата дървена маса, покрита с мушама, върху която "играят" делфини, греят ябълки и дъхави дюли... И посред ледените талази, върху масата с делфините, стояха те, един мъж и една жена, и се държаха за ръце - както винаги, както преди 20, преди 30, преди 40 години, и сега, в това последно пътуване, се държаха за ръце - като във филм на Висконти, на Роселини, на Де Сика... И отплуваха нанякъде бледи фотографии на достолепни предци с калпаци и сукмани и цветни снимки на внуците, разпилени нейде край палми и маслини, и понеже реките отиват в моретата и даже в океаните, някой ден тия снимки ще доплуват до внуците край палми и маслини...
...И придойде Борисов с антураж, покатери се връз БТР, похвърча с хеликоптер, демонстрира фалшиво съпричастие и привидна грижа. Защото единствената грижа на Борисов (и антураж) е и остава да намери някой виновен - някой друг. За да отговаря някой друг. И този друг да запуши пробойната - не в дигата - във всеобщото омерзение от властта...
...И не видя Борисов отмалелите ръце на алчните лихвари, нито очите на трогателните старици, нито масата с делфините, нито възрастното семейство, хванато за ръце сред талазите, нито снимките, които пътуват към моретата и океаните, препълнени с разкази за това, как властта живее в своя измислен свят, а народът загива в потоп от бездушие... Да, снимките от село Бисер ще прибавят още една такава история, още едно стенание...
Чудя се - дали пък всичките тия цунамита и потопи, които заливат планетата, дали не са всъщност сълзите на угнетените...