Ние, децата на Словото

1. София, май 2002 г.
Папа Йоан-Павел II: "Аз никога не съм вярвал в "българската следа". Това беше една инсинуация". Тези думи българският народ чакаше повече от 20 години след атентата на площад "Свети Петър".
2. София, април 2012 г.
Кирил, патриарх Московски и на цяла Русия: "Нито една национална култура не може да съществува без своя база, без основа. За нас това е източноправославната култура. Ние приехме от вас културно-генетичния код на братята Кирил и Методий". Тези думи българският народ чакаше 1157 години след просияването на кирилските писмена, 1147 след покръстването на България, 1142 години след раждането на Светата Българска православна църква. А също - 1024 години след покръстването на Киевска Рус...
3. И какво е общото между тези две събития, ще попитате. Общото е истината. Двама духовни водачи направиха това, за което политиците нямат ни кураж, ни почтеност.
4. Блаженият папа Йоан-Павел II отхвърли една лъжа. Една лъжа, която десетилетия тровеше българската държава, съсипваше нейното достойнство, позореше нейното име и тегнеше върху папския престол. Тази лъжа беше изобличена в две кратки изречения. "Защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае" (Матей 10:26).
5. Светейшият патриарх Кирил потвърди една истина. Една истина, неизречена и непризнавана 11 века поради гордост и величие. Тази истина най-сетне беше произнесена. Империите също страдат от комплекси. Докачливи са те, обидчиви и не могат да допуснат мисълта (още по-малко - да приемат факта), че някой е направил нещо преди тях, за тях и главно - за света.
Комплексите правят великите уязвими, големите - малки, силните - неискрени. И несвободни. Истината не прави никого по-слаб, нито по-малък, нито по-малко значим. Тя въздига всекиго до мястото, което му е отредено поради неговите собствени усилия и въпреки усилията на неговите зложелатели. Тя е като светило - ако я сриташ под миндера, ще ти подпали къщата. Защото "никой, като запали светило, не го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат" (Лука 8:16).
6. Светилото го запалиха свети Кирил и свети Методий, свети Климент и свети Наум, свети Горазд, свети Сава и свети Ангеларий, и свети княз Борис I Покръстител. Те не запалиха светилото само за тях си, само на тях да им свети, не го скриха от другите славяни, не го затвориха за света, а дадоха го на света, на всички човеци и народи, и направиха тъй, че всички да виждат светлината, и да вървят към нея, и да влезнат в нея, и да бъдат част от нея, и да я умножават. Тази светлина, която "в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:5).
"Следвайки думите на нашия Господ Иисус Христос - "Идете, научете всички народи" - светите Кирил и Методий се трудеха неуморно, за да получат нашите предци достъп на роден език до живителния извор, до непресъхващата съкровищница на мъдростта - словото Божие...", каза патриарх Кирил.
Така говори духовникът.
А така говори ученият: "Кирил и Методий съзнаваха, че техният труд ще принадлежи на цялото човечество. Те предвидиха значението на своето дело за бъдещето. В това е тяхното поразително величие... На основата на българския език те създадоха азбука и великолепен, тънък литературен език, способен да изразява най-сложните идеи. България даде на източните славяни висшия слой на езика, "полюса на духовността", който им дава нравствена сила и способност да възвисяват мисълта, понятията, представите, емоциите... Културата няма начална дата. Но началото на руската култура без съмнение е 988 г. (покръстването на Русия). Писмеността, която ни бе дадена от България - това е най-важното, което даде на Русия кръщението."
Тези думи са на акад. Дмитрий Лихачов - самотният апостол на истината, самотният кръстител в истината. Самотен доскоро. Покръстването в истината става бавно и продължава дълго.   
7. А светилникът, що свети в мрака и осветява пътя на "ония, които влизат", е мъченическата Българска православна църква. Мнозина се почудиха, а други се разгневиха, задето руският архипастир дойде в България сега, а не подир 5-6 години, "прескочи" Грузия, Сърбия и Румъния и "наруши" подредбата на църквите според свещените диптиси.
Обяснението е явно за знаещите и очевидно за виждащите: "Подобно на верните и мъдри мироносици, Светата Българска Църква - най-древната сред славянските Църкви  - повече от хиляда години води своя верен народ към Христа. Именно тази Църква изпрати в Киевска Рус духовенство, монаси, книжници заедно с богослужебни книги, станали първите свещени текстове, с които се запознава новопокръстения руски народ", каза патриарх Кирил.
8. България е първата духовна, християнска крепост на славянския свят. Една държава на духа с писменост, книжовност и култура - универсални за всички славяни; с литература - изумителна по своята широта, откритост и щедрост към света; с национално самосъзнание и познание за своите длъжности в подредбата на историята, и с нравствената убежденост за своята вселенска мисия; с държавници - мъдри, просветени, просветлени; с независима Църква и Патриарх.  
Българската православна църква е не само най-древната славянска църква. Тя е сред първите пет най-древни църкви в света: след Константинополската, Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската. И преди Грузинската, Сръбската, Руската, Румънската. Така е исторически.
Днес нашата църква е на девето място. Заради "превратностите на съдбата", казват. В тази куха фраза кънтят и отекват интереси, които нямат нищо общо с любовта към истината, нито към Бога. И този екот не заглъхва цяло хилядолетие...
9. Кратко житие на Църквата и Държавата:
855 г. - светите братя Кирил и Методий създават славянската писменост.
865 г. - България приема Православието.
870 г. - Българската православна църква е автономна.
917 г. - Българската православна църква е автокефална (Грузинската е автокефална от 1010 г., Сръбската - от 1246 г., Руската - от 1448 г.,  Румънската - от 1925 г.).
1018 г. - Византийско владичество. Българската патриаршия е заличена противоканонично. За 167 години.
1185 г. - българската държавност е възстановена, автокефалността на църквата и патриаршеското достойнство - възвърнати.
ХIII-ХIV в. - един град е наречен "Трети Рим". И това е Търновград, единствена столица, останала вярна на Православието.
1393 г. - турско робство. За втори път държавата и църква са заличени, султански ферман овластява Цариградската патриаршия да се разпорежда с православните в пределите на Османската империя, а обитателите на Фенер не смятат това за брутално и противоканонично, напротив. България е превърната в тъмница, държавата на духа - в пленник. България не можаха да изличат, държавата на духа не можаха да погубят.
1860 г., Българският Великден - епископ Иларион Макариополски не споменава името на цариградския патриарх.
1870 г. - учредена е Българската екзархия  - точно хиляда години след раждането на българската църква.
1872 г. - Цариградската патриаршия незабавно наказва българската църква и я обявява за схизматична. Понеже загърбила своята душеспасителна мисия заради народоспасителната. Как, прочее, можеш да спасиш душата на един народ, ако той е роб? Свободата не може нито без Екзарх, нито без Караджата; нито без Дякона, нито без Апостола. Тя, свободата, е единна в своята същност и цялост.
Малко по-късно и току-що освободената българска държава ще бъде наказана, задето е вече свободна и ще бъде разпарчетосана на Берлинския конгрес. За да не пречи на "установения ред" и за удобство на великите сили.
1945 г., 19 февруари - една седмица след Ялтенската конференция схизмата, тази "аномалия в тялото на Св. Православна църква...", е свалена. На 22 февруари  Вселенският патриарх издава специален "томос": "Ние благославяме автокефалното устройство и управление на Св. Църква в България, като определяме тя, наричана "Св. Православна Автокефална Българска Църква" и бидейки отсега нататък призната наша духовна сестра, да управлява и урежда своите работи независимо и автокефално според реда и суверенните права..."
1953 г., 10 май - възстановено е патриаршеското достойнство на БПЦ - 560 години след унищожаването на Църквата от Османската империя в съучастие с Цариградската патриаршия...
Така Българската православна църква "изгубва" своето историческо място и вече "отброяват" нейното каноническо съществуване с 560 години закъснение. Църквата не е губила нищо. Откраднали са 560 години от нейния живот. От нашия живот. От нашата история. Все едно, че не сме били.
Така "пресмятат" и живота на България - от 1908 г. В небитието "изчезват" 1227 години. От нашия живот. От нашата история. Все едно, че не сме били.
10. Историята е наука. Политиката е лицемерно, напудрено чудовище.
Работата на историята е да помни. Работата на политиката (според нейните си интереси и разбирания) е да обезличава историята и да я изличава, да я осакатява, преправя и пренаписва, да я доснажда и досъчинява, да я фалшифицира и измисля.
Затова истината се движи бавно, пристига късно и побеждава трудно. Обикновено  - заради миг невнимание и политическа разсеяност, или когато внезапна досада връхлети напудреното чудовище, или в пристъп на (не)обяснима искреност, или като знак за бъдещо коварство. И само в изключителни случаи - заради самата истина.
11. Патриарх Кирил произнесе истината за Светите Равноапостолни Кирил и Методий,  възвърна историческото място на Църквата ни и възстанови подредбата на времето.
Защото без Словото няма цивилизация. Кирилицата е цивилизация. Православието е цивилизация. Те са нашият генетичен код. Това е нашата славянска, всеправославна, кирилска държава на духа. Една всецяла държава на държавите и над тях. Тъй както Православието е всецяло, и както православната църква е всецяла, съборна, и в нея сме заедно - и ние, които сме днес, и тези преди нас, и тези след нас - във всичките дни...  
Защото културата не е нещо второстепенно, нещо вторично, нещо непотребно. Тя е в основата на всичко. Началото на всичко. Културата е нашата безсмъртност. Безкултурието е краят на всичко. Гибел и безпаметност. 
Защото ние сме деца на Словото, на Буквите. Защото без език и без писменост, без азбука и без църква, без знание и без вяра, няма народ, няма нация, няма държава, няма история, няма минало, нито бъдеще, няма литература, култура, духовност, памет няма, ни знак във времето, нас ни няма, ние не съществуваме - ние заедно и всеки един от нас.
Защото Словото е нашата вековечност.
Защото - какво щяхме да бъдем без Словото?
"Дните на човека са като трева; като полски цвят - тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава" (псалом 102: 15, 16)...
Това щяхме да бъдем без Словото - суха трева, подхвърляна от ветровете...