Негово Величество Актьорът

Актьор е не онзи, който играе, а онзи, който не може да не играе
За актьора ролята отначало е "Той", после "Ти" и най-сетне е "Аз"


Съгласувайте движение със слово и слово с движение, като много внимавате да не прекрачвате отвъд границите на естественото. Защото всяко прекаляване е против същината на актьорската игра, чиято главна задача открай време е била и си остава и до днес - да държи, така да се каже, огледало пред природата: да показва на добродетелта нейния истински лик, на порока - неговия образ без украса, и на всяко време от историята - неговия верен отпечатък. Така вижда предназначението на актьора и неговото изкуство великият театрален майстор Уилям Шекспир.
И като имам предвид тези прозорливи мисли, винаги към края на театралния сезон ми се иска да направя нещо като рекапитулация на актьорите и ролите, които оставят повече или по-малко трайна следа в емоционалната памет на зрителите или са отличени с една или друга награда. Защото силната, добре направена и вдъхновено изиграна роля е единственото, което остава от ефимерния, но активен, напрегнат и динамичен живот на актьора на сцената. За изминалия сезон сред актьорите, чиито роли ще се запомнят, са Владимир Пенев и неговият изумително смешно-драматичен Арпагон в постановката на Лилия Абаджиева "Скъперникът" от Молиер в МГТ "Зад канала"; Лилия Маравиля и нейната величествена в своята простота министерша Живана Попович в постановката на Недялко Далчев "Госпожа Министершата" от Бранислав Нушич в театър "София"; Ивайло Христов и неговият страховито нервозен Коулмън Конър в постановката на Владимир Люцканов "Самотният Запад" от Мартин Макдона в Театър 199 "Валентин Стойчев" и Александра Василева и нейната нежно жестока госпожа Геше Готфрид в постановката на Григор Антонов "Свобода в Бремен" от Райнер Вернер Фасбиндер в Народния театър.
Владимир Пенев като Арпагон не е само "скъперник, циция, проклетник и кожодер", но и човекът, непредпазливо отворил трите врати, които водят към Ада: похот, гняв и алчност. Ненаситното желание за притежание и алчността като скъперничество, доведено до параноична обсесия, гротескно обагрят неговия герой. И именно иронично-елегантното пресъздаване на тези крайни страсти всъщност прави толкова ярка и съвременна като чувствителност и рефлексия тази класическа роля. Владимир Пенев е наистина блестящ в обемното вътрешно и външно пресъздаване на този едновременно смешен, жалък в слабостта си, но и по своему трагичен Арпагон. Защото наистина много съвременни хора биха възкликнали като него: "Кой съм аз, къде съм аз, какъв съм аз? Аз съм мъртъв..." без парите, без вещите, изобщо без имането.
Поразителна е Лилия Маравиля в мигновеното си превъплъщение от свадливата Живка, която се чуди как да свърже двата края, в самоуверената, пробивна и с категорично мнение по всички въпроси министерша Живана Попович. Лилия Маравиля пресъздава този по балкански колоритен образ с неочаквани и изключително точно изиграни комедийни и сатирични нотки и постига мощно внушение и ярко сценично присъствие. Нейната Госпожа Министерша е колкото комична, толкова и на места страшна в своята самоувереност и пробивност. Това наистина е много силна роля, която ще се запомни.
Като потиснатата, постоянно унижавана и коварно отмъстителна Геше Готфрид Александра Василева изявява впечатляваща вътрешна динамика на образа и ярък външен рисунък. Актрисата точно и убедително показва мигновеното отключване на отчаянието и на страстта за отмъщение всеки път, когато чувствата й не са разбрани и споделени. И в същото време проникновено пресъздава своеобразно ранимата същност на своята героиня, като така създава една значителна по психологическия и емоционалния си обем роля, изградена интелигентно и с много актьорски финес.
В "Самотният Запад" Ивайло Христов е невротичният, злобно изобретателен в предизвикателствата Коулмън Конър, който постоянно влиза в пререкания с брат си и е вечно тревожен и напрегнат, неизвестно защо и от какво. В тази трескава линия на поведение актьорът с чудесно чувство за художествена мяра намира моментите, когато истината за неговия герой звънва - ясно, силно и точно, за да продължи след това развитието на характера и взаимоотношенията му с другите герои в пиесата. С тази роля Ивайло Христов доказва за пореден път умението си да чува и чувства най-фините нюанси на ролята и да гради цялостен и стойностен сценичен образ.
Когато актьорът истински живее своя магически живот на сцената, когато с мъка и радост изминава пътят от "Той", после "Ти" и най-сетне "Аз", няма големи или малки победи, големи или малки роли. Защото и в малката роля прозира бисерът на точно намерената интонация, на вярното чувство, на истинския сценичен живот. Затова съм сигурна, че сред запомнящите се роли през изминалия сезон несъмнено са и очарователно наивният Клеант на Александър Кадиев в "Скъперникът", екстравагантната и двойнствена Елена в "Презрението" в "Сфумато", чувствителният и своеобразно драматичен Хауи на Валери Йорданов в "Заешка дупка" в Театър 199, многоликата и странно противоречива Ирина на Ирини Жамбонас в "Заминавам" в МГТ "Зад канала" и велеречивият и дълбокомислен Гичо на Бойко Кръстанов във "Възвишение" в Драматичен театър Пловдив.

Владимир Пенев има "Икар 2014" за ролята на Арпагон в "Скъперникът"

Отличеният с "Икар 2014" за поддържаща роля Александър Кадиев и Луиза Григорова в сцена от "Скъперникът"

Метаморфозите на отличената с "Икар 2014" за водеща женска роля Лилия Маравиля от Живка до Госпожа