"Навални" е дезинформация, която спечели Оскар

Луси КОМИСАР

Текстът е публикуван 20 дни преди "Навални" да спечели Оскар. Оригиналното заглавие е "Navalny", documentary nominated for March 12th Oscar, is disinformation

Как се прави добър пропаганден филм? Как го представяш така, че да спечели наградата за говорене на истината, с което раздаващите наградите да се изложат, преди да открият, че това е псевдо-документален филм, номиниран за Оскар - преди белият плик да се отвори пред милиони хора в нощта на Оскарите на 12 март?

"Навални" е стройна продукция, пълна с лесно документирани измислици, дезинформация и множество хитри визуализации, които да отвличат и манипулират вниманието на зрителите. Филмът е за руския политичерски активист Алексей Навални, който, според уважавания Levada Institute има 2% подкрепа в Русия. Но той и филмът се ползват с огромна подкрепа от Вашингтон и Лондон.

Тримта души, посочени като автори на продукцията, са канадецът Даниъл Роер - който признава, че никога не е посещавал Русия, българинът Христо Грозев от Bellingcat - открито враждебна към Русия организация, която признава финансирането си от правителствата на САЩ, Великобритания и Европа, и рускинята Мария Певчих - тя е работила за организацията на Навални, но е живяла предимно извън Русия след 2006 г., а през 2019 г. е получила британски паспорт. CNN и Der Spiegel, които поставиха имената си под заключенията на филма, признават, че са се присъединили към разследването на групата Bellingcat. Това поставя под въпрос достоверността на филма като независима продукция.

Филмът започва със завръщането на Навални в Русия след няколко месеца в Германия и след това преминава в ретроспекции. В една от тях Навални прави признание, чиято достоверност не струва пукната парa. Той се оплаква, че е отишъл в Новосибирск, за да направи филм за местната корупция. Казва: "Очаквах да има много хора, които да се опитат да попречат на заснемането на нашия филм, да конфискуват камерите ни или просто да ги счупят, или да се опитат да ни бият. Очаквах подобни неща и бях много изненадан - Защо няма никого?" "Това е някак..." Дори имах странното чувство, сякаш липса на уважение. Сериозно? Аз съм тук, но къде е полицията?" Това е доказателство от самия Навални, че той далеч не е толкова важен, колкото западната преса, авторите на филма и самият той твърдят, че е. Това поражда съмнения още от началото на филма, че президентът на Русия го е преследвал и е пратил убийци в Томск.

Но нека се спрем на изфабрикуваните факти в сърцевината на филма. Има дълга секция за това как Христо Грозев, за когото е установено, че работи за Bellingcat, купува в Тъмния интернет данни за пътувания и контакти, за да намери имената и телефонните номера на агентите на федералната служба за сигурност (ФСБ), които са пътували със самолет до Сибир през август 2020 година. Няма никакъв начин да се провери дали графиките и лицата потвърждават това, което Грозев и Bellingcat посочват като доказателства, поне не и по стандартите на която и да е прокуратура или съд в Съединените щати. Всъщност, на 14 декември 2020 г. CNN съобщава, че "CNN не може да потвърди със сигурност, че именно отделът, базиран на улица Академика Варги е отровил Навални с Новичок в нощта на 19 август."

Голямата измама с телефонния разговор

Истинският тест за достоверността на филма, "димящото оръжие", към което всичко води, е голямата измама с телефонното обаждане.

Тези, които са направили филма, разбират от психология на манипулиране на публиката. Бавно я въвличаш в тайна схема, която се играе от лошите. В този случай, това започва с поставянето на микрофон на тялото на Навални. Защо? Той не е тръгнал никъде за тайна среща с някого. Само собственият му екип е в стаята. Истинският записващ микрофон е извън камерата, където зрителите не могат да го видят. Но микрофонът на тялото е специален ефект, той е драматичен сценичен ефект. Натиснете стрелката. Навални говори на камерата: "Сега се чувствам като агент под прикритие, с поставени кабели." 

Публиката осъзнава ли, че това е само театрална шега?

Навални се обажда на трима агенти от ФСБ. Това е подготовка за отвличане на вниманието от истината и фактологията - това е привидна истина, която прикрива фалшификат. Сега можем да сме сигурни в това, защото той казва на всеки от тях: "Аз съм Навални, защо искате да ме убиете?" и подставените хора затварят. Каква е целта на това? Да се убеди публиката на филма "Навални", че е имало обаждане до агенти на ФСБ. Гласовете не са истински, звучат еднакво - или са компютърно генерирани или са изиграни от професионален имитатор.

Има ключови улики за изфабрикуваните във филма моменти. Те се основават на дати и срокове, които не подлежат на оспорване: опасният "Новичок", датата на "почистването" от "Кудрявцев" в Омск, и датата на телефонното обаждане.

Първо за "отравянето"

Юлия Навалная казва във филма: "След една седмица бях неочаквано повикана в Министерство на външните работи." Тъй като групата на Навални пристига на 22 август, това трябва да е било около 29 август. "Те казаха, че са открили, че мъжът ми е бил отровен с агент от групата Новичок".

За разлика от цивилните лекари, които не са намерили Новичок, военната лаборатория не би разкрила подробности от тестовете си. Няма токсикологичен доклад, няма име на специалист, извършил тестването и интерпретирал резултатите, няма име или формула на химическата съставка от "групата Новичок". Германците отказват да изпратят каквито и да е медицински или токсикологични доказателства, които те твърдят, че обосновават опита за убийство, на московските прокурори, разследващи престъплението. От този момент нататък, по слухове и без доказателства, историята беше озаглавена от Запада: "Путин отрови Навални".

Историята за отравянето на Навални остава 

по долни гащи, буквално 

Навални, жена му Юлия, асистентката му Певчих, неговият медиен говорител, останалите от групата му и репортерите, които публикуваха казаното, до този момент твърдяха, че инструментът на Новичок, векторът на отровата, е бил чаша за чай в кафенето на летището, а след това в бутилка с вода в хотелската стая в Томск.

Певчих, както нееднократно повтори на пресата, е заснела взимането на бутилките с вода от хотелската стая и занасянето им тайно в Омск, след което ги е натоварила в медицинския самолет за Берлин в багажа на човек от спасителния екип и ги е доставила от германската линейка в берлинската болница собственоръчно. Четири месеца по-късно обаче тази историята остава по долни гащи. В клип на CNN, който не е във филма, се твърди, че отровата е сложена в бельото на Навални "по шевовете" на илика, но под каква форма - прах, аерозолен спрей или гел? Разчитали ли са ФСБ, че Навални няма да усети влагата, докато се облича? Отровата в директен контакт ли е била тогава с тялото му?

На самолета Навални се разболява и пилотът обръща към Омск, където той е прехвърлен в болница. Изчислената смъртоносност на дозата би трябвало да е фатална, веднага след проявата на симптоми. Първите симптоми обаче се появяват едва след няколко часа и остават несмъртоносни поне още един час, между отиването на Навални в тоалетната на самолета и приемането му в болницата в Омск.

Долните гащи все още ли са се считали за опасни? Болничният персонал, който е съблякъл Навални не се ли е заразил? Много хора са били изложени на контакт с Навални и неговите смъртоносни долни гащи, но нито един не се съобщава да се е разболял. Пътниците, които са били с него в самолета за Москва, не са съобщили за здравословни проблеми.

П.С.

И победителят е...ЦРУ и неговите сътрудници от дълбоката държава, активистите от Bellingcat, с благодарност към Виктория Нюланд и нейният сподвижник Антъни Блинкен, както и към мейнстрийм и независимите медии, които си затварят очите за измислиците във филма.

със съкращения

thekomisarscoop.com

Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова