Нашмулване

Няма никакво значение дали Цв.Цв. ще остане министър и вицепремиер, за да копа трупове с багери; дали ще ръководи със Се-Ре-Се-йски ентусиазъм предизборния щаб на кандидат-президента Б.Б.; дали ще продължи да обикаля като цветарка от телевизор на телевизор и да затлачва ефира с невнятния си изказ, разказвайки сърцераздирателни истории за трудово-спестовните подвизи на тъста, тъщата, бабата, стринката, учинайката, калекото и прочее; дали главният прокурор ще го гушка (гуш-гуш!), НАП ще го люшка (люш-люш!), а Уорлик ще го дундурка (друс-друс!); дали Б.Б. усеща как таралежът Цв.Цв. шавъка в премиерските шорти (боц-боц!); дали Б.Б. със сълзи на очи ще се раздели с Цв.Цв. и така ще си отреже и двете ръце под звуците на жална строева песен в покъртителното изпълнение на стенещия Веско Маринов.
Това няма никакво значение.
До края на света Цв.Цв. е обречен да се обяснява. Не за героичната ловитба на "Октопод"-и. Не за митници и ченгеджийници. Не. А за имоти, апартаменти, воаяжи, ремонти, хонорари, приходи, разходи, дограми, паркети, квадратури, фаянс, Дубай, банкови сметки... И тъща. Заради Цв.Цв. (и тъщата!) ще се обясняват целокупно сите Граждани за ЕРБ. Начело с Б.Б.
Когато един властник се нашмули в тази спирала, той е приключил.
Ами, да не се е нашмулвал!

Назаем от www.argumenti-bg.com