КОН ЗА КОКОШКА

През последните месеци нацията ни се изправи пред две фундаментални претенции към българското образование и съдържанието на учебниците по история и литература: да бъде въдворен в тях пожарникарят Бойко Борисов и ако не изваден, поетът и революционерът Христо Ботев да бъде така представен, че да изчезне онова, което е създадено под напора на революционната му съвест и енергия. Може да е невероятно и дори смешно, но очевидно предстои радикална промяна в отношението ни към родната ни история. Бойко Борисов ще изтика с едрите си мускули ума и таланта на Христо Ботев, а магистралите и зала "Арена-Армеец" ще затъмнят с асфалта и блясъка на осветлението веднъж завинаги "тоз, който падне в бой за свобода".
Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Но май вече не е и тъжно, а съвсем естествено и логично да се чуват подобни призиви срещу собствената ни история и великите личности в нея, които личности ни подбуждали "да мразим". Е, и да обичаме, но това не е толкова важно и необходимо. И е по-добре да го пропуснем покрай ушите си.
Претенцията по отношение формулировките и начина на изучаване на живота и творчеството на Христо Ботев и други български писатели-класици в учебниците, изразена в едно независимо изследване на Комисията за защита от дискриминацията, че се настройват българските деца срещу турците, е само пореден и доста нескопосан опит

да се провери националното самосъзнание

но и да се подготви то за предстоящи изпитания. Целта е да се освободи национална енергия чрез гневно изпускане на нервите, което да обезсили националния организъм, да го събори на колене, а после и по гръб, след което да го постави пред свършения факт на неговата неизбежна и скорошна смърт. Бъдете сигурни, че след този призив няма да се ревизират учебниците по литература и история, понеже хората спонтанно се надигнаха и заявиха, че не позволяват подобни гадости. Но малко по-късно ще се пристъпи, след известно затишие, към по-кротко и незабележимо действие. Идеолозите на "реформите" ще се върнат към по-убедителния аргумент, който вече бе лансиран преди години:

езикът на класиците е остарял

реалиите в тяхното творчество са непонятни за днешните деца, светът им е в миналото и не привлича вниманието на младите българи днес, пък и на учителите е трудно и дори невъзможно да намират адекватни съвременни методи да преподават тяхното творчество. Ще го кажат дори научно, убедително и трогателно, за да се съгласят обществото и нацията, че наистина няма как да не се извадят от учебниците и Ботев, и Петко Славейков, и Иван Вазов, и Йордан Йовков, и Никола Вапцаров. Е, ще ги оставят засега в библиотеките и няма да ги вкарват в спецфондове, достъпът до тях ще е свободен, но кой ще посяга към книгите им, когато няма да ги знаят дори по имена.

Пътят към Европа ще бъде напълно асфалтиран

гладък и лесен за вървене. А там вече ни чакат с отворени обятия и с признанието, че най-сетне сме станали истински европейци, освободени от национализмите и историческите си предразсъдъци.
Днес много по-уверено и бързо от вчера навлизаме в състояние на пълно безразсъдство, глупост и простащина. Толкова бързо, че ми се струва неудържимо и че е безнадеждно да се правят усилия за забавяне и спиране на времето. Защото началото и ускорението не са от днес. Те са от момента, в който в България започнаха т. нар. "демократични промени", когато площадите и улиците се изпълваха с изкривени от злоба лица, скандирайки "кой не скача е червен", "за да има мир, БСП - в Сибир", "времето е наше". Това не бяха политически лозунги, а призиви за отказване от себе си. Злобата искаше отмъщение, а отмъщението - да станем "като другите", да скъсаме с всичко от миналото. Но когато късаш с миналото, няма как да избираш какво ще оставиш за бъдещето. Защото там са традициите, историята, същността на нацията. Като даваш

простор на омразата, за да бъдеш свободен

позволяваш на посредствения, на неукия, неграмотния, на простака да се разпорежда. Е, добре, скъсахме с миналото, обругахме го, "убихме роба в себе си", станахме европейци, за да забогатеем и бъдем свободни. И какво получихме? По-богати ли станахме? Като сме "европейци", по-добри ли сме, по-малко престъпност ли има, по-образовани ли са младите, повече наука ли правим, по-мирно ли живеем? Или утвърдихме справедливостта и равенството за основа на нашия живот?
Искам да кажа, че

нищо не става случайно

през последните три години в нашата многострадална държава. Просто системата наистина се е сменила и на мястото на образованите дойдоха неуки бабаити, за които историята започва от тях и нищо преди тях не се е случвало, не се е градило и раждало (доскоро те отричаха само "тройната коалиция", а сега вече говорят, че от 60 години нищо не е правено. Т.е. от априлския пленум насам. Странно летоброене и подреждане на историята!). На тези дребни хитлерчета не им харесва, че все още има някакъв утвърден ред, традиции, знания, духовност, спомен за миналото. Не, те бързат да разрушат всичко, за да ги забележат и обикнат. Строят магистрали, но икономиката напълно рухна. Ремонтират театри и музеи, а културата съвсем се смали и се профанизира; мащабът на мисленето им се свежда до обикновеното харчене - щом метрото е по-евтино от АЕЦ, ще строим метро, а не АЕЦ. И забележете, че днес те изобщо

не говорят за свобода и европейски ценности

За тях духовните неща не значат нищо. За тях най-важни са магистралите и "европейските пари". Нищо извън материалното не съществува. Но оперетъчните им изпълнения никак не са безобидни. В тази бездарна оперета те играят просташки роли и се превъплъщават успешно в тях, защото играят себе си. Но последното действие няма да е смешно за "публиката" и няма да завърши с щастлив край, а сред развалини и плачове.
 Страшно е, защото системата изисква и налага такъв тип управници и интелигенция (да питам ли защо СБП или БАН не са протестирали срещу антибългарското отричане на Ботев? А бъдете сигурни, че като протестират, те непременно ще помолят пожарникаря да изгаси огъня в обезумелите глави на неговите подчинени - сякаш той няма нищо общо с тях!). Чрез тях тя гарантира неприкосновеността си и по-лесно налага правилата на живота в държавата. Нейните най-непримирими врагове са доброто образование и високата култура, които създават мислещи и оценяващи хора. Колкото по-безпросветна, неука и безкултурна е една нация, толкова е тя по-послушна и примирена.

Затова Христо Ботев й е толкова противен

и опасен. Тя му се кланя и му прави тържествени проверки и зари, обкичва паметниците му с цветя и венци, произнася му речи-заклинания, но дълбоко в душата си го ненавижда, защото е умен, талантлив, гений. Тя мрази и Левски, защото е честен и всеотдаен. Мрази големите ни писатели, художниците, музикантите и ги унизява, като ги залъгва с празни обещания и им говори несвързано. Но обича туристите, когато идват да гледат прословутите й вампири. Обича единствено "Европа", Меркел и Уорлик, защото я потупват по рамото и я окуражават за нейните "смели и решителни реформи".

Може и така да се живее: примирено, тъпо

спокойно, в очакване на нов цар или пожарникар, без книги и знания, но с Дянков, Игнатов, Рашидов, Цветанов и Борисов. Може да наричаме черното бяло и бялото - черно; може още по-гръмко да твърдим, че сега е по-добре от вчера. Може да обикнем искрено хомосексуалистите и да участваме с радост и удоволствие подобно на американския посланик в техните гей паради. Може и още как! Но е унизително, робско, непочтено. Затова е по-добре е да отворим очи и видим духовната пустош, разстлала се пред нас. По-добре е да осъзнаем колкото е възможно по-бързо, че като заменяме Ботев с Борисов, убиваме себе си, отечеството, българското. Кон за кокошка заменя само глупакът.
Но не и българинът! Поне докато е българин!