Класиката живее чрез нас

Книги като "Мъртви души" именно затова са вечни, защото описаното в тях никога не изчезва безследно. Гърците се били научили да теглят от дебитните карти пенсии дълго след смъртта на съответния пенсионер. В западния свят спорадично възникваха скандали, свързани с лекарства, отпуснати на починали пациенти. Но България мълниеносно реагира, с един замах влезе в контекста и безапелационно зае първото място. Оказа се, че по нашите ширини вече преселил се в отвъдното лекар е предписал илачи на умрял пациент. Направо жираф, един вид, такова животно  нема!
Без да вземаме пример и поуки, без даже да го регистрираме и да се замисляме, ние ежедневно възпроизвеждаме сатиричната класика. Естествено възпроизвеждаме я не цялостно и не буквално, а в "снета форма", като мотиви, дух, фрагменти, отделни персонажи на политическия и житейския небосклон, като ситуации и етюди. Да се обърнем за пореден път към сатиричната библия "Приключенията на добрия войник Швейк", след излизането и прочитането на която светът съвсем не е същият.

Поручик Лукаш

Премиерът безспорно притежава определящите черти на този герой. Той се стреми да си върши работата, както я разбира, и да си остане чех (българин), но "по-добре е никой да не знае това". Войниците не го мразят заради излишен тормоз, често им купува за своя сметка бъчонка бира след учение. Основното му време обаче пропада, заедно с него самия и кариерата му, да оправя многобройните бели, сторени от подчинените му. Последните - "спечелени на карти" на някой кръстопът. Това води до апатия, отчаяние, резигнация, докато се стигне до прозрението, че с "такива войници войната не може да бъде спечелена" и поручик Лукаш в края на краищата започва да се забавлява. Най-благоприятният възможен изход, и политически, и личен, тук е дезертирането на по-правилната, нашата страна, начело с батальонната музика.
На това място не бива да подминаваме без литературно сатиричен коментар специфичния външнополитически интеграционен подход на премиера "гледаме какво прави Германия и гласуваме с нея". Това е много добре, но подобна комуникационна стратегия твърде напомня "сношението" между почтената дама, с цялата си благородна душа, отдадена на благотворителност, която погалила по бузата един небръснат от седмици войник. А той, неосведомен за възвишеността на нейната мисия, взел, че казал на другарите си: "Ей, че са нахални тукашните курви. Поне да е за пред хората, маймуната му с маймуна, а то същинска скумрия, само кожа и кокали. Да я духнеш, ще падне, а пък дъртата му мистрия, все пак иска да си има работа с войници."
Като се замисля, налице е все пак една тънка разлика между поручик Лукаш и Б.Б. Първият, като "благороден самец в униформа" бил развил през годините склонност към фетишизъм и колекционирал интимни дамски аксесоари. Нашият премиер пък, напротив, публично се закълна, че в дома му нищо подобно не може да бъде открито. А може би погрешно и напразно...

    Фелдфебел школник Биглер

Аналогиите тук не могат да подминат вицето Симеон Дянков. Самообявеният офицер на Н.В. си водел специална тетрадчица, в която давал акъл на великите пълководци как според него би трябвало да бъдат проведени най-прочутите сражения. Любимото му занимание в разговор било да издебне сгоден момент, за да подхвърли някоя от заучените "от учебниците премъдрости". Набраната инерция логично го води до грандиозен пристъп на диария с последваща триумфална обиколка из клозетите на империята.
Всичкото дотук би звучало относително безобидно, ако в Дянковия изконно сатиричен образ не се намесваха препратки към небезизвестния, макар и епизодичен генерал-майор фон Шварцбург, по чийто инспекционни маршрути винаги някой се самоубивал. Ако същото у нас още не е станало, то задължително ще се случи, особено след захванатата от Дянков децентрализация на централните институции.

Агентът Бретшнайдер и подпоручик Дуб

Чертите на двамата непроизволно се преплитат и асоциират с явлението Цв. Цв. Него периодично ни се налага да го опознаваме и "откъм лицето", и "откъм опакото", като от своя страна той винаги доказано е готов да види в действията на който и да било състав на една "хубава държавна измяна". В обвиненията, които се чуха срещу предполагаемия бос на организираната престъпност у нас напоследък, откровено много ми липсваха онези в американски, английски, японски и албански шпионаж.
Съдбата на Бретшнайдер обаче е еднозначна. "Изяден от собствените му кучета" се явява епитафия изключително многозначителна.
И тъй като сме в съответния контекст, за новоприетия закон за конфискация на имуществото, придобито по престъпен начин, в "Швейк" може да бъде прочетено следното: "Обикновено тук се губеше всякаква логика и побеждаваше з, з душеше жертвите, з простееше, з съскаше, з се смееше, з заплашваше, з убиваше и не прощаваше."
Придобили имущество по (много) престъпен начин у нас има и сред управляващите и сред опозицията. Познайте срещу кого ще се насочи законът...?
Не познахте!
Заниманието с политика у нас по неписан консенсус в мнозинството случаи се явява индулгенция.
Само обикновеният човек ще има задължението дълго и напоително да обяснява на "жонгльорите в законите, жреците на буквата в кодекса", че няма сестра. Донякъде алтернативният избор-изход също може да бъде открит във великата книга, а именно в забърканите обяснения "Баща алкохолик. Майка проститутка." и т.н.

Кучката

С неприкритото угодничество на властимащите и олигархията повечето масмедии у нас есенциално точно отговарят на народностното прозвище на вестника, популярен с "политическата си коректност" спрямо официалните среди по времето на Швейк. С "измислени цитати от Брем", скалъпени аргументи, статистика от същия род и обикновени псувни у нас днес може да бъде запушена устата на всеки опонент. А най-вече тя бива запушвана посредством практическото му физическо отсъствие на изсимулираните дискусии. По плурализма няма две мнения, както някога не случайно бе казано.

Генерал-майорът, инспектор по нужниците

Полско-чешкият изказ на въпросния литературен герой неволно силно напомня полско-чехословашкия гаф на нашия нов президент. А и друго: "За господин генерала всичко бе тъй простичко. Пътят към военната слава бе прав и ясен, по рецептата: в шест часа войниците получават гулаш с картофи, в осем и половина войската се изхожда в нужниците и ляга да спи. Пред такава войска противникът обръща гръб и бяга ужасен." Повишаването на енергийната ефективност можела да ни спести нова атомна централа. Хайде холан, в развития свят отдавна би трябвало да са престанали да строят каквито и да е мощности! У нас се движим неотклонно към дефицит, поскъпване на електроенергията заради прекаляването по линия на възобновяемите източници, и от износители ще се превърнем във вносители със съответната опасна зависимост.
Трезво погледнато, няма къде да се денеш. Но да се вземаш прекалено насериозно е пряк път към сатирата.